Когато разбереш, че родителите се нуждаят повече от теб

Идва и този момент! Моментът, в който осъзнаваш, че родителите ти се нуждаят повече от теб, отколкото ти от тях. И това не е просто осъзнаване, а един нов етап в живота ти!

„Когато майка ми се разболя, за първи път разбрах, че вече не прилича на онази силна жена, която ме отгледа. Преброих бръчките ѝ, погалих ръцете, открих в очите ѝ умората и сладката мъдрост, която носят всички възрастни хора“.

Случва ли си и при вас!? Едно рутинно посещение при личния лекар, а там установявате, че има медицински проблем. И този шокиращ момент променя живота Ви завинаги. Моментът, в който осъзнаваш, че родителите ти са хора, а не роботи, че се разболяват, имат нужда от повече грижи и че в даден момент дори могат да умрат. Мисли, които имаш още от дете, но трудно асимилираш тогава.

Нашите родители винаги са били близо до нас, с нас. Те са изправени, здрави, безстрашни и готови да ни подкрепят във всеки обрати проблем. Имаме усещането, че те ще победят времето. Сякаш, когато са ни родили, са сключили някакъв неформален пакт като Фауст да се грижат вечно за децата си.

Но в даден момент всичко се преобръща. Ние не зависим от тях. Вече всичко зависи от вас. Вие трябва да полагате грижи и да се грижите за тях като малки деца. Докато не се примирите с тази идея, етапите, през които ще преминете, ще ви приземят в реалността с гръм и трясък. Реалността на човешкото поведение, която сега докосва родителите ви, но някой ден ще дойде и вашият ред.

1. Първи етап: Паника

Страхът от загуба парализира ума ви, а страхът от новия ви живот като „пазител“ на родителите ви бързо се превръща в паника. Наистина, как да живееш, знаейки, че тези двама герои няма винаги да са зад гърба ти и да те подкрепят? Как да продължите без помощта им, която смятахте, че винаги ще бъде непоклатима и стабилна? Как се справяте с осъзнаването, че някой ден родителите ще си отидат от този свят? И как ще продължите да дишате без човека, който веднъж ви е дал първия дъх?

2. Втори етап: Преживяване на детството си

Постепенно страхът и паниката преминават. Носталгията заема мястото им. Връщате в паметта си всичко, което сте изживели заедно и ви обзема сладка меланхолия. Всички твои „първи“ те прегръщат нежно и спомените те хващат, за да не паднеш. Първа настолна игра, която играхте заедно, първият път, когато чакахте Дядо Коледа, първо наказание след щета, първи бой, първи мотор, първи път , когато паднахте и те прегърнаха, първи ден в училище. . . .
Затваряш очи и всичко е там. Никога не сте забравили тези моменти, дори и да сте си мислели, че не помните нищо от детството. Връщате всичко в паметта си и осъзнавате колко ги обичате и колко много са направили за ВАС. Това е моментът, в който още повече оценявате усилията и жертвите им. Грижили са се за теб, дали са ти образование, направили са те честен и способен човек. Е, сега е време да им се отплатиш.

3.Трети етап: Осъзнаваш, че е твой ред да се погрижиш за тях

Изведнъж спираш да ги виждаш само като родители. Чувствате ги така, както възприемате в момента собствените си децата. Обичта към тях те поглъща и искаш да си там, да им държиш силно ръката за да не се страхуват. Не чакате телефонът да звънне както преди, а вие се обаждате първи. И вместо те, вие се притеснявате през цялото време как са. Напомняне им за лекарствата, готвите повече храна, за да отидат при тях, записвате им посещения при лекари, въпреки натоварения график. Говорите все повече на децата си за баба и дядо. Искате да живеят да живеят по-дълго и спокойно. Бавно се примиряваш с идеята, че родителите ти са пораснали, а ти рязко „остаряваш“.

4.Четвърти етап: порастване внезапно…

Въпреки, че си възрастен и имаш собствено семейство, в момента, в който осъзнаеш, че хората, които винаги са били до теб, сега вече се нуждаят от твоята помощ. Това Ви разтърсва! Може би за първи път се чувствате на сто процента напълно отговорни за себе си. Постепенно вашата гледна точка се променя и вие възприемате света и ежедневието си по различен начин. Тежестта на вашата отговорност рязко се увеличава. Получавате повече разбиране, прощавате по-лесно и мислите за възможности и детайли, които изненадват дори вас. Тежестта на вашата отговорност е центъра, който ви „състарява“, прави ви сериозни, но още по-внимателни и щедри.
В момента, в който осъзнаете, че родителите ти се нуждаят повече от ВАС, отколкото вие се нуждаете от тях, това всъщност е и последният подарък, който им е необходим.

Мечтата им, да те видят как стоиш независим и свободен се превръща в реалност. И сега! Сега просто са готови тихо да си тръгнат, защото знаят, че ти сам ще се справиш. И ще предадеш на децата си това, което научи от тях!