Вероятно често сте си задавали въпроса на какво точно придава специфичният вкус на определена храна и защо е толкова ароматна. Или пък някак си в разрез с етикета, който трябва да се спазва на маса, сте топили залък хляб в неустоимия сос на ястието. Ето го и отговорът – без правилно подбраният и добре приготвен сос храната няма онези вкусови качества, които ни карат да примираме от удоволствие, когато си похапваме.
Какво представляват всъщност сосовете, каква е тяхната история и как се консумират?
Хубаво е да се знае, че и при сосовете има определен етикет на поднасяне. Те никога не се консумират самостоятелно, а винаги се поднасят с подходящата храна. Функцията на соса е една – да придават на менюто един специфичен вкус и аромат.
Ще ви дадем пример с един добре известен продукт, който без наличието на сос не е никак атрактивен, да не кажем дори тотално безвкусен. Това е популярната италианска паста. Тестените изделия просто се варяват в подсолена вода и до тук. Не са никак привлекателни така, нали?
На помощ в овкусяването идват обаче разнообразните сосове от маринара, до различните видове песто или пък класическата карбонара от сметана, яйца, бекон и подправки. Изводът е ясен: сосовете с техния интензивен аромат и вкус правят италианската паста толкова вкусна и популярна храна.
Сосовете се използват и за овкусяването на салати. Терминът използван за този вид сос е дресинг. Изобилието от сосове и тук е голямо. Освен традиционните подправки от олио, оцет и магданоз, спокойно може да се прибавят и всевъзможни плодови сокове, горчица, дори мед.
Малко История
Първите писмени доказателства за появата на сосовете в Европа датират още от времената на Римската империя. Самата дума сос носи римски корени. Sauce пък е френска дума, Чиято етимология произхожда от латинското salsus – солен.
В Китай пък кулинарните историци твърдят, че още преди новата ера при случайна ферментация на соеви зърна се е появил добре известният на всички соев сос.
В средновековна Европа приготвянето на ястия със сос е била основна практика в кулинарията.
Крале и кралици не са сядали на масата без набор от сосове към ястията. Разнообразието от рецептите с различни по вид и вкус сосове се е увеличило значително през годините. В много от сосовете тогава са използвани и подправки, които днес ние считаме определено за доста екзотични. Основен ингредиент на френския сос cameline е бил настърганият джинджифил, а английският galentyne е бил немислим без галангал
Класификации
В далечния XVIII век Антоан Карем, най-известният и ценен готвач на по това време, поставил основите на френската висша кухня, разделя хилядите видове сос в 4 основни групи
Алеманд – приготвя се от слаб бульон, жълтъци и сок от лимон
Бешамел – приготвя се от традиционните брашно и мляко
Еспаньол – приготвя се от тъмен месен бульон и брашно, запържено до кафяво
Велуте – приготвя се от слаб бульон и много светла запръжка с брашно.
Подобни публикации
Коментари