Прошката е израз на обич и е невъзможно да се изтръгне насила. Ето защо не бива да принуждавате детето да прощава, но това, което можете да сторите, е да го научите да не излива своя гняв.
Известният психолог Робърт Енрайт от университета на Уинконсин твърди, че децата гледат на прошката различно от възрастните.
Интересното в изследванията му е доказателството, че учениците търсят справедливост и са склонни да простят, но само ако е наложено съответното наказание.
Юношите пък биха простили по-често под натиска на връстниците, както и от необходимостта да са част от група, а не от искрено съчувствие към съгрешилия.
Има и друго. Ако се замислим, че може да се лишим от умението да прощаваме, тогава отношенията, които поддържаме, в най-добрия случай ще станат повърхностни. Защото в това умение се крие дълбок смисъл, но е по-лесно да се говори за него отколкото да се прилага.
Затова от особено значение е да научите децата на съпричастност, състрадание и готовност да дават втори и трети шанс. А да простиш на някого и да продължиш отношенията си с него невинаги е едно и също нещо.
Ако детето ви е наранено от свой приятел,
то, макар и способно да прости, може да не желае да общува повече с него. В някои случаи това е израз на благоразумие от мъдрия ви малчуган.
Но ако някой нарани детето и вие побързате да проповядвате опрощение, дали пък не удовлетворявате собствените си егоцентрични нужди (да бъдете харесани или всички да ви мислят за добрите родители). Помнете, за истинската прошка винаги трябва много време.
Няколко примера:
– Когато детето ви е огорчено от приятел, първо проявете разбиране, а след това проповядайте прошка. „Чула си най-добрата приятелка да се подиграва зад гърба ти и сега не искаш повече да и говориш. Сигурно си много огорчена и тъжна“.
– След като детето изрази чувствата си и срещне разбиране, попитайте какво значи за него да прости. „От три дни не говориш с Георги. Какво трябва да стане, за да му простиш?“ (Минималните изисквания са – да се извини или да бъде наказан).
– Припомнете на детето други случаи, при които е прощавало.
Понякога цялата работа с прошката изглежда малко нечестна.
Но да си го върнеш също не е много хубаво. Това не е прошка, а отмъщение.
– Представи си, че решиш да си отмъстиш. Какво може да се случи след това?
– Поощрявайте проявите на съпричастие. „Постави се на мястото на другарчето си. Защо според теб, тя е злословила по твой адрес? Предизвика ли я с нещо?“
– Обяснявайте простичко. „Да простиш означава да дадеш на някого втори шанс. Какво мислиш за това?; „Да простиш нечия постъпка не означава да я одобриш. Всъщност показваш, че стореното те е наранило, но си готов да простиш“; Ако детето ви каже, че се е помирило с приятелката си, използвайте случая като трамплин за бъдещи разговори. „С Мила сте приятелки вече от цяла седмица. Доволна ли си, че и прости? Защо?
– Поощрявайте усилията на отрочето си. „Сигурно не ти е лесно да и простиш, но все пак го направи. Гордея се с теб“.
– Позволете му да излее гнева и обидата си по някакъв начин. Малките прощават бързо, за да зарадват родителите си и защото не съзнават достатъчно в каква степен са засегнати чувствата им. Ако е така, дори след като са простили, в съзнанието им може да се утаят негативни емоции. Не ги критикувайте, а им помогнете да разберат какво чувстват. „Нормално е от време на време да изпитваш гняв, след като си простила на някого.“
Какво не бива да изричате, ако искате да възпитате състрадателно хлапе
– „Какво толкова, само ти счупи играчката. Ще ти купя нова. Не бива да се сърдиш“. Малките деца често се огорчават от случки, които са маловажни в очите на възрастните. Сдърпванията за играчки са идеален сценарий да научите малките как да се справят с гнева и огорчението. Проявете разбиране. „Не те обвинявам, че се разстрои, когато той ти счупи колелото нарочно“.
– „Ако сега простиш на приятеля си, той само ще продължи да те наранява“. Наистина някои деца злоупотребяват с това, но повечето не го правят. Ако с вашето дете не се отнесат добре, то може да вземе решение да прекрати отношенията си с недостойния приятел. Това може да му послужи като добър урок. Но ако предложи прошката си и приятелството им „процъфти“, това също е щастлив край. Ако научите детето да гледа на приятелството като на игра – „една грешка и си вън“, то никога няма да има истински приятели.
– „Нали се извини. Какво искаш още?“ Трудно е да простиш истински, а дори искреното извинение понякога не премахва жилото на обидата. Но ако малкото иска нещо повече от извинение, постарайте се да разберете какво е то. Може би справедливост, а може би нова играчка. Или все още е обидено. Най-добре признайте това и поощрете усилията на детето да прости. „Другарчето ти се извини, но ти все още се чувстваш ядосан и огорчен. Радвам се, че искаш да останете заедно, но понякога е нужно време, за да ти мине“.
И накрая най-важното – вашата способност да прощавате помага или възпрепятства усилията да възпитате у малките великодушие. В този смисъл сте изложени на риска да го направите всеопрощаващо, за да компенсирате собствената си неспособност да прощавате. Или обратното.
Изводът е
Направете всичко възможно, за да преодолеете своите проблеми и натрупаната горчилка в отношенията с околните. После съветвайте децата си.
Подобни публикации
proshka vinagi triabva da ima, no iskrena. istinskata proshka otnema vreme i e plod na duhovno izrastvane.
ima razlichni vidove proshka. proshka, pri koyato davash palen credit doverie na choveka, sled kato toi se e pokayal za greshkata si i zapochvate na chisto. ima proshka, pri koyato proshtavash i zatvariash stranicata – patishtata vi se razdeliat.
decata triabva sami da preceniat kakva e proshkata, koyato mogat da dadat v imeto na spravedlivostta. zadachata na roditelite se satoi v tova da pomognat na decata da izraziat i prerabotiat emociite si i sami da pochuvstvat kak gi kara da se chuvstvat proshkata. vazrastnite ne triabva da moralizatorstvat po tazi tema, a da uvajat pravoto na deteto na izbor kak da postapi. a tozi izbor kakto vseki izbor shte im donese opredeleni posledstvia, koito te shte triabva da prejiveyat. a tova e cenen opit i po-pravilni izbori za v badeshte.