Японецът Масару Ибука е един от основателите на голямата корпорации Sony. Той обаче сериозно се увличал по детска психология и педагогика и това му помага да създаде уникална методика за ранно развитие на децата. «След три вече е твърде късно» написал в едноименната си книга.
Днес методиката на Ибука, без съмнение може да се счита за една от най- знаменитите, различни и универсални по своя характер методики при отглеждането и възпитанието на деца.
Ето и 8-те най-важни тезиси от книгата « След три години вече е късно“, която е популярна в целия свят и се издава в милионен тираж
Защо три години?
Учените отдавна са стигнали до извода, че именно в тази възраст при детето се формира до 85% от всичките неврони връзки в главния мозък Болшинството от жизнения опит, отношението към тези или онези вещи също е заложена в първите 36 месеца. Но често се случва така, че едва след тази възраст родителите започват да възпитават своето дете, а в резултат на това се получава превъзпитание не възпитание.
В тази най-ранна детска възраст детето прекрасно може да се научи на музика, четене, писане, математика. Много лесно децата възприемат и обучението по чужд език. И това, което на възрастните им е необходимо да научат за няколко години, децата могат да го научат за няколко месеца.
Нито едно дете не се ражда гений, и нито едно глупак.
Всичко зависи от стимулацията и степента на развитие на главния мозък в най-решаващите години от живота на детето. Това са годините от раждането до тригодишнината. Да се възпитава в детската градина е твърде късно.
Занимавайте се с детето от неговото раждане
Ранното развитие е като да строиш фундамент. Необходимо е да се укрепва от самото начало, защото не е възможно да започнеш да строиш фундамент, когато сградата вече е готова.
Децата са удивително възприемчиви и способни да научат много в най-ранна възраст. В книгата си автора разказва за едно семейство, в което първо се ражда момчето, а после момичето. Детството на момчето минава в постоянно общуване с майката. Младото семейство живяло в малка едностайна квартира и се получило така, че майката почти не изпускала момчето от своето полезрение и непрекъснато разговаряла с него. В резултат на това, той започнал да говори в 8 месец и растял много жизнерадостен, открит и позитивен.
След няколко години му се родила сестричка. По това време родителите закупили тристаен апартамент и за децата имало вече отделна стая. Естествено, общуването с родителите при момиченцето било силно ограничено, което оказало влияние и на нейното интелектуално и емоционално развитие ( да речем, че се е научила доста по-късно да говори и била далече по-свита и неразговорлива от брат си).
Не игнорирайте емоционалното развитие на детето си
«Да игнорирате детето е много по-вредно от това да му угаждате за всичко». Емоционалното развитие се явява много важно за пълноценното развитие и формиране на личността при детето. Истинското щастие — е не толкова в признанието на някакви си постижения в някаква сфера, а в хармоничните отношения с обкръжаващата го среда и чувството за удовлетвореност от себе си и своя живот.
Затова и Ибука съветва родителите по-често да взимат детето на ръце, да не игнорират неговите потребности от тактилен контакт, да хвалят неговите достижения и да поощряват интересите му. Да, и не забравяйте да ги включите в грижите за по-малките братя и сестри, баби и дядовци – колкото по-голям кръгът на обкръжение, толкова по-добре!
Не се опитвайте да предпазите детето си от това, което си мислите, че е прекалено сложно за него.
Способността да се попива информация при детския мозък е много по-развита, отколкото при възрастните. Трябва да ни безпокои не това, че даваме на детето много информация, а че тя е прекалено малко, за да се развива пълноценно.
Стереотипът на западното образование е — да учим детето от «от простото към сложното», за да не претоварим нервната му система. Но Масару Ибука не е съгласен с това.
Опирайки се на изследвания на японки психолози, той твърди, че сложните критерии на „възрастните“ да опростяват информацията за детето е просто неприемливо. То няма да възприеме всичко, но голяма част от информацията ще остане в и ще бъде усвоена, а на по-късен етап ще му бъде значително по-лесно.
Затова и Ибука настоятелно препоръчва на родителите да не ограничават опознавателната активност на децата си до анимационни филми и игра с кубчета. Не се притеснявайте да говорите с децата си на няколко езика и да им пуснете Бах, вместо «Чунга-Чанга».
Развивайте въображението на детето
Върху съзнанието и личността на детето въздействат най-неочаквани неща. Общувайки с детето си, ние сме длъжни да се избавим от превзетите мнения за възпитание и да използваме цялото си въображение, за да видим света през неговите очи.
Голяма част от децата имат прекрасно въображение и способност да правят неочаквани асоциации – при големите това качество се нарича креативност. Колкото повече родителите правят всичко възможно, да „тъпчат“ въображението на детето и да задават рамки като: „Къщата не може да бъде триъгълна, и ябълката синя“ – толкова повече детето губи губи интерес към новото и експериментите.
Затова, ако учите детето да рисува, лепи, да разглежда книжки с картинки или да наблюдава животните в зоопарка – дайте му възможност да види това, което иска и да го интерпретира през неговия собствен свят.
Не налагайте на детето половите стереотипи, зададени от обществото
До три години различията при децата все още не са проявени, затова и не е нужно да налагате вашите представи за различията между момче и момиче, това по-скоро може да ги травматизира и да увреди психиката им.
Момчетата в синьо, момичетата в розово. Момчетата играят с коли, момичетата с кукли – ето още една грешна родителска „програма“, която може да ограничи силно детето в първите години от живота му. Половото възпитание при детето трябва да започне, когато детето навърши три години. До тогава му дайте възможност да си играе и занимава с неща, които не са свойствени за представителите на неговия пол, това ще му помогне да развие своя потенциал.
Колкото по-малко играчки толкова по-добре
Изобилието от играчки пречи на детето да се концентрира върху едно нещо. Съзнанието ще му е заето с даден предмет съвсем за кратко, когато знае, че има прекалено голям избор. Така няма да осъзнае за какво всъщност служи дадената игра, това определено пречи на въображението. ( от тази гледна точка ще бъде много по-ефективно да купите 1-2 играчки на детето и да ги поощрявате в креативните игри, например създаването на куклен дом от обувки.
Стимулирайте интереса му към изкуството.
Купете на детето си възможно най-рано моливи. Ако му дадете и лист хартия, той ще начертае няколко криви линии и след това нищо чудно да скъса листа. За вас това са драсканици, но за него е себеизразяване.
Работата е в това, че ако искате да създадете добър вкус към красивото у детето от ранна възраст трябва да го запознаете със световните шедьоври на живописта, музиката, прекрасните стихове. Така ще стимулирате развитието му в тази или онази област от изкуството. И в крайна сметка ще му помогне за разгръщане на някои черти от характера- които г-н Ибука счита за много важни за хармоничното развитие на личността: търпение, самочувствие, самоорганизация, а дори и желанието да бъде лидер.
Контролирайте собствената си мотивация
Децата— не са собственост на родителите. Родителският дълг е много прост – да намери начин да предостави на детето възможно най-голям избор, така че детето само да вземе решение, какъв иска да стане. Не в ръцете на родителите, а в ръцете на самото дете е неговото бъдеще.
Да дадем ранно развитие на детето си — това в никакъв случай не е подготовката за детската градина или пък удовлетворяване на някакви крайни родителските амбиции. Това са набор методи за възпитание, които гарантират щастливо, хармонично и разностранно развитие на вашето дете. Стремежът да направите то детето си гений с всякакви средства -това е крайно вредно и за вас и за вашето дете, смята Ибук. Просто му помогнете да разкрие собствения си потенциал.
И накрая един прекрасен цитат:
«Няма нищо по-важно от това да възпитаме детето си. Но най-доброто възпитание за детето си остава истинската майчина любов и закрила. Най-важната задача на един родител е възпитанието на неговото дете с любов. Ако не сте съгласни с това, защо въобще сте станали родител и сте се „обзавели“ с деца, които са част от интериора ви?»
Подобни публикации
Коментари