На някои хора са им необходими по-малко и от 10 сеанса с психотерапевт, за да установи истинските причините за техните психологични проблеми. А причините в повечето случаи са банални и са свързани преди всичко с емоционални преживявания в детството.
Опитахме се да разнищим типичните отклонения и черти на характера при хората, чийто живот е бил фокусиран върху определен сценарий, благодарение на фрази, отношение и поведение на родителите им.
1. Повишени нива на тревожност, депресия и липса на самостоятелност
Съществува такова понятие като „родители хеликоптери“. Това са родители, които кръжат над главата на детето. Те не позволяват някой друг да стане част от техния социален живот.
Разбира се, това се прави с най-добри чувства, но такъв прекомерен контрол води до силни психични разстройства и липсата на воля и независимост, особено когато децата пораснат.
Ако сами не можете да вземете нито едно важно решение, без да сте звъннали поне десет пъти на майка си или баща си, вероятно сте жертва на такова възпитание.
2. Погубващи зависимости и екстремност
Някои родители непрекъснато повтарят на детето колко нетърпимо е станало положението, след като то се е родило и колко проблеми им е донесло. Така с времето детето изгражда стереотип колко по-добре е щяло да бъде всичко, ако изобщо не го е имало. И се случва най-лошото. Детето приема всичко буквално: „Всичко е заради мен, те са нещастни заради мен. Ако ме нямаше нямаше да имат проблеми“.
Вследствие, детето несъзнателно само се поставя в изключително травматизиращи за него психични състояния. Когато порасне не му остава нищо друго, освен да намери изход и начин да потуши психичната нестабилност. Без значение дали с алкохол, цигари, наркотици или екстремални спортове, които са опасни за живота.
3 Пълна неспособност да си почива пълноценно и да се отпусне
Ако родителите са изключително резервирани откъм емоции това няма как да не се отрази на детето. Особено пък, ако всичко това се подсилва от фрази като „Не реви„, „С лигавщини, няма да станеш мъж„, „Търпи, престани да хленчиш, така не се прави„.
И какво става с детето. Престава да си показва чувствата, защото смята, че това е лошо и неадекватно поведение. По-късно това може да доведе до сериозни психосоматични заболявания. Негативните чувства ще побъркват отдавна порасналото дете и ще мачкат неговото самочувствие.
4. Силно занижена оценка и желание да прилича на някого
Ако родителите непрекъснато сравняват детето си с останалите деца, само ще ги травмират. Фрази от рода „Виж, той как се справя„, „От тебе нищо не става„, „Той изкара отличен, а ти едва хвана четворка„, не водят до нищо добро. Децата ще пораснат изключително критични към себе си възрастни. А като възрастни пък ще имат силно занижена самооценка за собствената си личност.
Постоянното неудовлетворение от себе си води до болния стремеж да показват своето превъзходство над останалите непрекъснато. Играят ролята на блестящо дете, стараят се да приличат на останалите и ненавиждат неспособността си да бъдат сами себе си. Те не могат да имат собствено мнение и да споделят какво им хареса и какво не. А оттук и големите психически проблеми в бъдеще.
5. Проблеми в личния живот
Фразите, които произнасят прекалено любящите родители: „Всички хора са лъжци„, „Само аз знам кое е правилно за теб„, детето разбира така: „Не се доверявай на никого, никога!„: „Всички хора са опасни, освен ако това не е мама и татко.„
Детето започва да възприема заобикалящия го свят като враждебен и и във всичко вижда повод за страх и недоверие. Като възрастен може да има сериозни проблеми с доверието, особено негативно това поведение може да повлияе на личния му живот.
6. Търсенето на партньор, в който вижда някой от родителите
Обяснение „Много си млад за това!“ – е най-прекият пряк път към инфантилност. Детето винаги ще си остане „малко“ дори и в зряла възраст. До голяма степен ще расте несамостоятелно, водно от някого и винаги ще има нужда от партньор, който да играе функцията на родител.
7. Затваряне, подтискане на емоциите
Ако родителите не са щедри на емоции, сдържани са и дори суховати, това няма как да не се отрази на децата. Ако не ги прегръщат, целуват, милват, а вместо това се държат от сорта: „Не реви, не мрънкай“, „Нищо няма да ти стане, стига си се лигавил“, „Дръж се като мъж, а не като бебе“.
Детето престава да показва собствените си чувства, защото смята, че това е лошо. На по-късен етап може да развие сериозни психосоматични заболявания. А като възрастен продължава да не изразява и показва негативните чувства и емоции. А те бавно разрушават тялото отвътре.
8. Депресия, чувство на вина
„Ние не успяхме да завършим висше образование, но сега се лишаваме от всичко, само за да изучиш ти. Осъзнаваш ли това?„. Детето не е виновно за събитията, които са се случили в миналото на родителите си. С подобни упреци те го карат да изпитва вина. „Само посмей да получиш и една тройка“ .
Посланието е различно, но резултатът е един и същ, Детето е постоянно под стрес и носи в себе си чувство за огромна вина, която ще му пречи да се развива нормално.
9. Инфантилност и безотговорност
И накрая. Съществуват прекалено загрижени и обсебващи родители – параноици. Те не позволяват на детето да прави дори рутинни неща. „Не пипай котката – ще те одере„, “ Дай си раницата, аз ще я нося!„, „Не стой на ръба на стола, ще паднеш„.
В резултат на това детето се страхува да вземе каквито и да е самостоятелни решения. Няма значение, че понякога е спешно да реши само какво да прави в дадена ситуация. Естествено, то ще расте пасивно, безотговорно и ще страда от параноични съмнения за всичко – в живота, в бизнеса, с приятелите, в любовта.
Подобни публикации
Коментари