Семейството и домът са източник на най-ценното в живота – обич и подкрепа. Ако няма топлина и уют, ако няма безрезервна родителска любов е невъзможно да се формира пълноценна човешка личност. Обичта на родителя към детето е жизнено важна за неговото нормалното развитие. Но тук изниква един голям въпрос.
Ако тази любов е прекомерна, какво се случва?
Има опасност точно тази прекомерна любов от родител към дете да се превърне в източник на конфликти и противоречия. Обичта, която задушава, може да бъде сериозна пречка в израстването на самостоятелен и завършен човек и положителните чувства, които всъщност децата трябва да изпитат, ще предизвикват много отрицателни резултати и реакции, защото те не са подготвени за света, който ги заобикаля.
Семейството е сложна система.
Взаимоотношенията между отделните членове имат важно значение за оформянето на детската идентичност. От самото си раждане идентичността на детето е резултат от една двупосочна ориентация: приближаване към останалите в търсене на хармония и любов и отдалечаване от другите, за да узакони различието си.
От първия ден детето започва да преживява така необходимите за неговото индивидуално израстване ограничения както от хората, така и от заобикалящата го среда. Тези ограничения в психологията са наречени фрустрационни фактори.
И ако един родител не посмее да остави поне за малко за детето си
да преживее някои трудности, като се започне от от липса на биберон, напикано дупе, безрезултатен плач, кризисни ситуации в училище или на улицата, рискува то никога да не осъзнае, че е отделна и независима част от цялото. Осъзнаването и самоосъществяването се формира именно в подобни ситуации, в които има сблъсък между това, което очаква от детето и разочарованието, истинска действителност.
Конкретна конфликтна ситуация е и възприемането на оценките, които дават другите за него. Не всяко дете е готово да научи, че няма как всички го харесват, защото мама не го е подготвила за този етап от живота му.
Самосъзнанието е едно осмислено съществуване, а при детето то трябва да се преобрази в действие.
Това противодействие води до по-успешно действие при децата, ако знаят как да реагират правилно. Тази постоянна връзка – даваното от родителите и получаваното от децата, всъщност оформя изцяло психологичния живот на подрастващите. Ако пропорция се наруши това предизвиква в децата реакции на недоволство, като променя психичния му статус.
Затова е важно родителите да открият хармонията между двата полюса: любов и контрол.
Ако възпитавате детето само чрез любов за сметка на оказвания контрол това ще породи в него едно незачитане и пренебрегван е на родителя като възпитател. Точно между 3 и 6 години детето изгражда така наречения зависим морал. Това е едностранен респект на детето към големия.
Децата имат нужда от справедливи санкция, които ще формират в него обща отговорност и умение да прави знак на равенство между авторитета и справедливостта. И ако родителят не смее и не иска да накаже детето, само защото прекомерната обич го спира, той рискува малчугана да има сериозни проблем с успешната интеграция в последствие.
Важно е да има обич от родителя към детето, но не бива да пренебрегвате и факта, че детето има нужда от свобода.
Нека се научи само да взима решения. За любящите родители е важно да разберат, че не е нужно непрекъснато да са до детето си и да се опитват да го предпазят от разочарование, грешка, болка, страдание, страх. Най-ценното познание се добива чрез опита и прекомерната обич не само че пречи, но е фатална при изграждането на характера. Тя глези и създава слаби и абсолютно неподготвени за живота личности.
Самият Фройд пише за вредата от прекомерната родителска нежност.
Фройд твърди, че самото дете става разглезено и неспособно да контактува с околните и не може да се откаже от цялата любов, която мама му е давала или пък да се задоволява с по-малко такава. Според Алфред Адлер пък „разглезването е най-големият враг на чувството за общност“. Адлер определя разглезването като една от трите обременителни ситуации в детството, които оказват фатално влияние върху характера на детето.
Майката е тази, която прави всичко за успеха на детето си, дори поема изцяло и неговите задължения, и му разрешава то да налага волята си. Лишава го от възможността да порасне и да разбере, че успехът в живота е възможен единствено чрез сътрудничество с другите.
В резултат детето расте с убеждението, че е „центърът на света.
Свиква да получава всичко, но не и да дава. Трудно се адаптира където и да е, защото привързаността към майката е прераснала в психологическа зависимост. Иска всички да му дават обич, да му се възхищават и развива чувство за превъзходство. Не успява само да разреши проблемите си и изобщо да прояви съпричастност към останалите.
Да, родителската обич е необходима, но тя не трябва да се превръща в крайност. Ако обичаш даваш свобода, приемеш другия, независимо от недостатъците и грешките му. Безграничната любов е обсебваща. Да си родител е голяма отговорност. Длъжен сте да накарате детето да мисли, да работи, да греши, но и да се себеутвърждава. Едва тогава ще се изгради като пълноценна личност.
Подобни публикации
Коментари