От къде се появяват истеричните деца? (част II)

Всички грешки на родителите, за които говорим и в първата, и във втората част, са допускани в почти всяко семейство. И цената, която се плаща за тези грешки е много, много висока.

В резултат на родителската несдържаност, непоследователност, излишна строгост, презадоволяване или непрекъсната заетост, се създава един „продукт“, наречен – нервно, подтиснато и истерично дете.

Съдбата е във вашите ръце. Само вие сте способни да избегнете печалните последствия от неправилното възпитание. Малко повече усилия, търпение и старание. Ценете, уважавайте, вярвайте и обичайте децата си. И никога детската истерия няма да влезе във вашия дом.

А сега прочетете следващите пет грешки, които допускат родителите.

Грешка № 6: Никога не прилагате наказания

Как може да накаже детето?! Тази жестокост, е знак за слабостта на родителя и останка от миналото! Модерната психология учи, че искате ли да накаже някого, то по-добре накажете възрастен, който е равен на вас, но не и беззащитното дете. Напоследък се следва максимата, че единственото, което родителите могат да си позволят по отношение на детето – е да му покажат своето недоволство и обида.

И вие ли следвате така разпространеното днес убеждение? Наказанията и санкциите в нашето семейство са забранени?

Това означава едно, че вашето дете няма да почувства никога рамките на позволеното и непозволеното. И не защото не е схватливо, а защото вие така сте му поднесли нещата. А без рамките, които задават моралните норми в едно общество или в семейство, за детето ще стане страшно. Детето всячески ще се опитва да ги открие.

И ще прибягва до постоянно непокорство и истерични изблици, и ще пристъпва границите на позволеното поведение. А не сте ли се замисляли, че така може би се опитва просто да стигне по-близо до вас.

Грешка № 7: Подчинявате се безропотно на детската истерия

Детето иска или не иска нещо да направи и крещи в продължение на 15 минути, само за да постигне своето. Жал ви е за него? А може би не сте у дома и ви става неловко от околните? Или просто се изморени от изтощителния рев на вашето дете?

И в края на краищата не можете да издържите на непрестанния рев и изпълнявате желанието му, независимо какво е то.

От този момент детето започва да прави догадки: дали виковете и рева му не са по-силни от вашата воля, колко ли лесно ще може да се налага така. И истерията ви е в кърпа вързана..

Грешка № 8: Крещите на детето

Вашето дете ви е изкарало от кожата си с поведението, което демонстрира? То ви предизвиква с лошо поведение, хленчене, невнимание или прословутата истерия? В такъв момент не само, че му се сърдите, но и гневно се разкрещявате .

Съвсем възможно е крещенето да има резултат и детето да престане да прави това, което вас ви е разгневило толкова много. Но ако така се справяте всеки път с проблемната ситуация, то вие ще дадете и много добър урок по крещене на малчугана. Детето непременно ще вземе пример от вас и ще ви го върне при първия удобен случай. Тогава не се чудете от кого се е научило така да истерясва – имало е „добър“ образец за подражание.

Грешка № 9: Не сдържате негативните емоции

И ако детето не е виновно? Ако вие имате такъв ден, че едновременно сте се изгорили на печката, счупили сте една чиния и сте настъпили котката по опашката? Или пък сте се успали за работа. Или пък сте си загубили ключа?

Държите ли понякога в себе си негативните емоции или ги изхвърляте като залп навън, без да се съобразявате, че вашето дете седи и ви гледа? Може би често ви се случва точно в такива неприятни моменти да крещите, ругаете, плачете?

Детето, разбира се, няма да ви осъди за тази проява на истеричност пред очите му, но ще попие от вашето поведение и то ще му бъде като пример, особено ако често изпадате в подобни кризи.

Грешка № 10: Не обръщате внимание на детето си

Имате работа? Много работа? Разбира се, че се грижите за детето си — за неговата безопасност, здраве, комфорт. Но нима от толкова много работа не може да отделите поне 10 минути, за да поиграете и да се позабавлявате с вашето дете? И защо не ви достига търпение да отговорите на онези хиляди въпроси, които малкото дете има към вас, та то иска да открие и опознае света чрез вашата подкрепа и обич.

Хубаво, занимавайте се с вашите задачи и работа. А детето – то винаги ще си играе само. И няма да престане да се надява, че все пак ще си поговорите някога, дори и когато сте уморена. А за да предизвика вашето внимание може да прибегне до истерия. Този истерия ще е вик за помощ: „Мамо, имам нужда от теб. Сега, не след 20 години“.