Голяма част от нашите родители, баби и дядовци са израснали в свят, различен от нашия. По тяхно време малко хора са имали възможността да мислят за психичното развитие на детето и ние не може да ги обвиняваме за това. Нашите родители не са разполагали с това, което ние имаме. Времената се променят и днес получаваме достатъчно възможности да обръщаме внимание на психичното здраве – нашето и на нашите деца.
Много автори от Bright Side са сериозно загрижени как да отгледаме щастливо дете. Научихме отговорите на някои важни въпроси и сега искаме да споделим с вас кое според тях е добро и кое лошо. А вие преценете сами.
1. Детето трябва да спи в отделен креват
Нашите родители смятаха, че детето трябва да спи в отделно легло. „Вече си възрастен, научи се да спиш сам“. Съвременните педиатри и повечето психолози казват, че само и единствено родителите на детето могат да решат къде и как ще спи детето. И ако решат, че е по-удобно за всички да спят в едно легло, така да бъде (разбира се, ако отговаря на всички правила за безопасност). Както във всичко, има плюсове и минуси. От една страна, детето се държи по-спокойно, не е нужно да се ставате заради всяко скърцане, от друга страна, не е много удобно да спите, тъй като има по-малко място в леглото.
2. Време е за обяд
Преди 20-30 години майките хранеха новородените си на точен час. Смяташе се, че строгият график е ключът към правилния живот на детето и неговите родители. Но новородените не могат да разберат тези заповеди и винаги искат да ядат по-рано и по-късно. Децата плачат, но майките със сълзи на очи героично издържат предписаната 3-часова почивка между храненията. За щастие педиатрите вече са променили мнението си и препоръчват на майките да хранят детето при поискване, тоест, когато то пожелае. Резултатът не е лош. Детето не крещи от глад, майката не полудява от съжаление и безкраен писък – всички печелят. Вярно е, че дълги години ни хранеха под строй. Кой не си спомня майчиното крещене от прозореца в разгара на играта : „Прибирай се у дома, време е за ядене!“
3. Тогава няма да те обичам повече
Сега много родители отглеждат децата си според теорията за привързаността и се стараят те да изпитват безусловна любов и приемане. Сред по-старото поколение още се чуват фрази като: „Ако не направиш това, няма да те обичам“. Изнудването за привързаност съвсем не е безобидно. Да, възрастните ще обичат детето, независимо от всичко. Но детето не знае това. За него заплахата да прекъснете нишката на привързаността е буквално като смъртта, защото децата са напълно зависими от нас. Заплашвайки да спрем да ги обичаме, ние посяваме семена на съмнение в сърцата им относно нашата надеждност. Това кара детето да се тревожи и от своя страна това само увеличава проблемите за родителите. Но думите „Ще те обичам, независимо какво правиш“ действат по точно обратния начин.
4. Защо се държиш отвратително с мен?
Чували ли сте някога от баба си нещо като: „Играхме си страхотно, докато те нямаше, при мен той беше най-доброто дете“. Но щом ти като родител се появи и детето се промени! Подтекстът е ясен: „Не знаеш как да си възпиташ децата. И веднага засрамената майка подава топката на детето: „Защо се държиш толкова зле?“ Всъщност фактът, че едно дете се държи добре с някакъв възрастен, а с майката и бащата понякога прави бели, означава само, че именно с мама / татко той се чувства напълно в безопасност. И затова може да си позволи напълно да се отвори и отпуснете. Не се страхувайте да се появи пред бабите такъв, какъвто е.
5. Не го свиквайте само на ръце, след това постоянно ще иска!
Коя млада майка не е чувала тези думи от бабите? На свой ред бебето обаче протяга ръце. И все пак, може ли да има нещо по-естествено за бебето от това да бъде с мама? Да давате на детето топлина и любов, когато най-много се нуждае от тях, е в основата за изграждане на чувство за сигурност. Освен това вероятността детето впоследствие постоянно да иска на ръце не толкова голяма. Кой ще остане в ръцете на мама през цялото време. На 3 години, на 5 или дори на 10 години? Там всъщност е скучно. Така че можете спокойно да не вярвате на бабите. Тяхната информация е остаряла.
6. Не се учиш от грешките си!
Колко пъти сте чували от родителите си: „Това е глупаво, трябва да се учиш от грешките!“ Всъщност вие се ядосвате, когато детето отново и отново прави същите неща. Но не се разстройвайте; Факт е, че мозъчната кора започва да функционира напълно едва от 7-8-годишна възраст, а често дори и по-късно. До тази възраст детето не е в състояние да формира причинно-следствени връзки. Тук просто трябва да изчакате. Ще започне да разбира, че има последствия след 8-та година ( около 9-10 години).
7. Колко пъти да ти повтарям едно и също
Нашите родители не биха могли да познават детската психология, както сега. Те редовно изпадаха в ярост, повтаряйки отново и отново на децата в пясъчника, че е време да се хранят / ходят / спят и не виждаха никаква реакция. Звучи познато, нали? Оказва се, че децата под 5-6 години не са в състояние да мислят едновременно за 2 неща. Следователно, ако едно дете играе с коли и не идва на вечеря, това означава, че вече е напълно в света на автомобилите и наистина не ви чува. Решението на този проблем е много просто. Трябва да се приближите до него и да привлечете вниманието към себе си, като го галите или леко потупвате по рамото. Когато детето ви погледне в очите, можете да кажете това, което искате да му предадете – сега то ще чуе.
8. Баща ти не ме оценява!
Във всички семейства периодично има кризи. При нашите родители също. И когато ги връхлети буря от емоции, бащата или майката започват да се оплакват на детето един от друг. Това е сигурен начин да съсипете живота на вашето потомство. Оплакванията на съпруга и съпругата един срещу друг карат детето да израства по-бързо психически, когато все още не е готово за това. В крайна сметка, говорейки за това колко зле се справя бащата / майката, родителят принуждава детето си да влезе в ролята на защитник, което все още не зависи от малкия човек. Това често се случва в съвременните семейства. Но дори семейството да е близо до развод, най-правилното поведение на родителите би било да разкажат накратко на сина / дъщеря си за възникналите разногласия, като същевременно подчертават, че децата нямат вина за това.
9. Вече си голям!
„Спри да се криеш зад полата на майка си, ти не си малък“. Възрастните често повтарят това на деца, които са много привързани към майката. Понякога майките, слушайки непознати, се поддават на тази идея и се опитват да изтласкат детето в света на възрастните възможно най-скоро, за да го направят по-независимо. Психологът Олга Писарик в своя статия за привързаността твърди: „Независимостта на детството не може да бъде ускорена или подтикната, преподавана или научена. Желанието да бъде самостоятелно се появява у детето, само когато потребността му от зависимост е напълно задоволена. Изводът е лесен! Детето само решава кога да се измъкне от крилото на родителите си. Няма смисъл да го подтиквате. „Имаш проблеми, така че си ги реши сама.“ – Чух тези думи на 5, 10 и на 16 години. И всеки път си мислех: „Здравейте, вие родители ли сте или не?“ Разбира се, заради този техен подход никога не съм имал желание да споделям проблеми. Сега разбирам,че може би е за добро. Научих се сама да се справям с всичките си проблеми сама. Дали са прави или грешат, не знам, но никога няма да кажа на децата си това.
10. Не те ли е срам?
11. Спри да плачеш за глупости!
Възпитавате ли децата си по същия начин, по който сте възпитавали вас, или се придържате към съвременните възгледи за образованието?
Подобни публикации
Коментари