Родителите понякога не осъзнаваме какво правим. В стремежа си да мотивираме едно дете, да се опитаме да спрем по някаква начин лошото поведение, което демонстрира или поради някаква друга причина, често използваме тежки думи. Използваме ужасни думи, които не просто казваме, но и с тях се опитваме да окачествяваме детето.
Знаете ли какви травми нанасяте точно в този момент на крехката детска душевност?
И ако не знаете или не искате да си признаете, че го правите психолозите дават пример какви може да са последствията. Нищо не може да бъде сравнено със силата на болката, която могат да причинят думите. Травмата остава години наред, дори когато пред вас стои вече голям човек. Думите остават. Помните приказката за дърваря и мечката и финала: „Рана заздравява и се забравя, лоша дума се помни цял живот“.
Думите могат да нараняват много повече от всичко друго на света.
А ако са изречени от родител – от човека, който детето обича най-много на света, това може да срине крехкото му его завинаги да нанесе трайни последствия за неговото нормално психическо развитие в бъдеще.
Има родители, които едва ли не са убедени, че чрез поставянето на етикет, детето ще се превъзпита и това едва ли не ще помогне да бъде отучено от някой вреден навик. Ще започне да изпълнява послушно родителските напътствия и задачи. И тук психолозите и психо терапевтите отново са категорични: Това изобщо не отговаря на истината, дори напротив.
Най, най ужасното нещо, което може да направи един родител
е да използва думи като като „глупак“, „лъжец“, „лош“ „непоправим“ в комбинацията с „дете“. По думите на специалистите това повече от унижаващо окачествяване е в пъти по-лошо от боя.
Необходимо е само да с представите какво ще е изражението на вашето малко създание, когато в яростта си го наречете с куп обидни епитети от сорта на „лошо момче“, „ ти си най-ужасното дете“ или „по-глупаво дете от теб не може да има“. Невинното дете точно в този момент ще е най-нещастното, тъжно и самотно нещо на света. Детето инстинктивно ще се отдръпне от майка си, дори във физически смисъл, защото го наранил най-близкия за него човек.
Няма по-обидно и болезнено нещо за едно малко дете да чуе обидни нападки по свой адрес
от собствените си родители, а да не говорим за майката. Та тя е човекът, заради когото едно малко същество е готово да обърне света и да направи всичко, сама за да й се хареса, само за да я зарадва, сама за да получи желаната обич, която тя забравя да му даде. И когато вместо любов получи наказание и обида, дори и да е било непослушно, това действа като нож в сърцето му.
Какво да направим?
Ако детето е палаво и непослушно не взимайте веднага крайни мерки, не обиждайте, не се карайте и не крещете. Бъдете внимателни, вникнете в детайлите и в онова, което провокира у детето това държание. Бъдете спокойни, отнасяйте се с уважение и не използвайте обидни думи и етикети. Детето няма да преосмисли поведението си, ако вие се държите агресивно, агресията поражда агресия.
Какво ще постигнете с обиди? Нищо, в един момент детето ще повярва, че наистина е ужасен и негоден човек. А ако му повтаряте всеки път, че е непослушно, то ще избере варианта да бъде ужасно, защото когато е добро не получава никаква положителна оценка за своите качества
Посегателството и обидните думи върху детето са израз на тотално безсилие. И това важи не сама за връзката родител-дете, но и в междуличностните отношения въобще.
Мотивация!
Детето има нужда от мотивация, от каквото има нужда всеки човек. Вместо обидни думи, използвайте насърчителни. Ако все пак има нужда от укор и порицание, то може да стане с подходящи и премерени изрази, които не включват обиди. Самият процес на възпитание е двустранен. Не си мислите, че само детето подлежи на възпитание. Родителите имат нужда да се самообучават и възпитават като се учат в процеса на израстване на своето дете!
Подобни публикации
Коментари