Детето никога не бива да заспива без прошка

Опитът показва, че първите 7 години са много важни. Много са важни и първите седем минути от раждането на едно дете. В последните години все повече се говори за първичната връзка между майката и детето, която възниква в мига на раждането, вече в реалността.

Тя съществува още във вътреуторбното развитие, но когато детето се роди, то непременно трябва да се постави на гърдите на майката. Именно така усеща връзката и топлината, които са нужни и определящи през първите 7 години.

Силата на любовта

От там насетне едно дете расте пълноценно и щастливо, когато е напоено с обич. Детето трябва винаги да усеща любовта на родителите си. Психолозите съветват: Ако сте ядосани на своето дете, което всъщност е разсърдено на вас самите, а не на него, направете всичко възможно то да си легне с вашата родителска прошка.

Това е силата на любовта – преди да затвори очи, детето трябва да знае, че мама и тате са простили пакостта, разказали са му приказка и е чуло то тях: „Утрешният ден ще ни донесе нещо ново и хубаво“.

В никакъв случай децата не бива да си лягат наказани. В противен случай остават травми, които те носят цял живот, дълго след тези важни седем години.

Вярвайте, че детето трябва да чува непрекъснато думите : „Обичам те“, да усеща ласката и любовта на родителите през цялото време.

Родителите, които само наказват децата, правят от тях невротични възрастни хора. По-подходящо е е да са балансьори, да търсят равновесието между поощрението и санкцията, на не непременно наказание. Ние отглеждаме човешки същества, а не армии, нали!

Това ли е начинът децата да се научат да казват „Обичам те“

Детето се учи да казва „Обичам те“, по същия начин, по който се учи да лъже и манипулира останалите, тоест то гледа моделите на възрастните.

Дете, което не е чувало от близките си думите „Обичам те“, не е усещало ласките, не може да я подари на никого, защото не познава този човешки модел.

То гледа с подозрение, ако го види в чужди хора. може да го поиска, да го потърси от родителите си и да бъде отблъснато, ако те са по-студени. Това го отчуждава, травматизира и затваря в себе си. Учете се да обичате и показвате цялата си обич към детето.

Кой е най-добрият начин да се поощряват децата?

Поощренията са нож с две остриета. Една майка непрекъснато купувала на детето си подаръци. Когато му казала да прибере стаята си, шестгодишното дете отговорило, че ще го направи, ако му купи поредната кукла. Това не е поощрение, а манипулация.

Децата са най-добрите преговарящи на света. Много по-добри от политиците, и от бизнесмените. Това е факт. Те преговарят със силата на обичта, на нежността, със силата на ръчичките, които гушкат и казват : „Моля те, направи го“.

И майките го правят, но поощрението не бива да започва с думата „ако“.

Ако в българския език е манипулативна фраза, тя създава не алтернативи, а база за пазарене. По този начин ние не поощряваме децата, а ги учим да се пазарят. Поощрение има тогава, когато родителят наистина създава алтернатива.

Например: „Днес е добре да ми помогнеш да изчистя. Имаш право да избереш – или да изчистим двамата заедно и след това да излезем, да играем. Това е време, което ще прекарам само с теб /това е поощрение/.

Или ще ми изчакаш да изчистя сама, но няма да има време да излезем. Ето я разликата и детето лека – полека ще се научи. Парите не са поощрение, скъпите игри също.

Поощрение е да отделиш време на детето си на сто процента, да бъдеш с него, до него. Има такава техника – играй с родителя. Всеки ден половин час детето трябва да играе с единия родител, а два пъти седмично с двамата.

Много родители казват: „Ние им обръщаме внимание“. Ама как им обръщат. Водите ги на ресторант с ваши приятели и те прекарват вечерта в детски кът.

Какво най-много дистанцира децата от родителите?

Липсата на внимание. Децата се дистанцират от родителите си, когато дълго усещат незаинтересованост от тяхна страна по отношение на своя личен свят.

Детето казва: „Знаеш ли какво ми се случи, искам да ти разкажа“ … и чува от майката: „Чакай малко, остави ме, сега трябва да сготвя“. На другия ден се случва същото, на третия пак. То вдига рамене и си казва, но отново с обич : „Няма смисъл, тя е заета“.

И изведнъж майката идва при психолог, ама детето не споделя. Помислете си обаче колко пъти през последните месеци сте му казвали : „Чакай малко“.

Всяко чакай малко е встрани от неговия свят. Има механизъм за изход от положението. Вечер половин час преди лягане да поседим в детската стая, да си поговорите, да почетете, да се прегърнете. И да се извиним за липсата на внимание.

Невъзможно е всеки ден да сме на сто процента, но може да се опитаме да попаднем там, където те искат да ни заведат.

Факт е нашият забързан живот. Но факт е също и това, че когато такива случки се натрупат, детето се затваря и започва да предпочита да споделя с връстниците си, а не с родителите си. понякога си избира и друг възрастен.

Затова, нека детето не заспива без прошка и без неговото обичам те!