Бъдете много внимателни с какъв тон и какво точно говорите на вашето дете. Вашият глас ще звучи в главата му цял живот. Това съветва Алис Милър, която е един от най-големите специалисти по въпросите, свързани с детското насилие.
Не убивайте детето си
Приживе не е призната от съвременниците си, защото възгледите й изглеждали твърде радикални. Писателката е родена в Полша през 1923 година, но след края на втората световна война се установява в а Швейцария.
Дълги години се посвещава в изучаване на психология, философия, социология, а по-късно и психоанализа. През 70-те години книгата ѝ „Драмата на надареното дете” се превръща в световен бестселър.
Милър споделя, че в практика не се е натъквала на насилник, който да не е бил тормозен като дете. Тя стига до извода, че насилието над малолетни е ужасно устойчиво явление, защото на по-късен етап се възпроизвежда от самите жертви.
Изложените на насилие в семейството вярват, че то е било за тяхно добро и са предизвикали насилието с лошото си държание. И това е така, защото силно искат да вярват, че насилникът/ родител/ все пак е изпитвал обича към тях. Ако ви кажат: „Майка ми ме удряше, но днес съм й благодарен.“, имайте предвид, че това е само оправдаване на издевателствата спрямо тях и ги кара съзнателно да възпроизвеждат същия родителски подход.
Милър не се притеснява да застане срещу голяма част от колегите си и да отстоява една много простичка теза. Възрастните са длъжни да уважават и ценят детето по същия начин, както те държат то да ги уважава.
Опитахме се да съберем част от нейните постулати, които са пряко свързани с психиката, възпитанието и отношението към децата. Вижте ги!
1. Знаете ли, че тираните са силно травмирани деца. В детството те са били бити и унижавани от родителите си. Не са имали възможността да изразят себе си. Съвсем различен е светогледът на децата, на които им е позволено да се чувства свободни и да растат в спокойна среда. Свободното дете няма потребност да обижда и унижава останалите.
2. Част от възрастните са убедени, че живата душа на детето е опасност за тяхната абсолютна власт над тях. И „убиват“ душата с насилие.
3. Това, което родителите се опитват да скрият и да запазят в тайна, най-много вълнува любопитството на едно дете.
4. Всяко травмирано в детството си дете завинаги остава силно привързано към родителите насилници и никога през целия си живот не успява напълно да достигне емоционална зрялост.
5. Истината е, че душата на човек не е се подава на разрушаване. Тя има способност да се възражда от пепелта и остава, докато тялото може да диша. Така е и с порасналите и унижавани в детството деца. Ако им се помогне професионално има шанс те да се избавят от неприятните спомени от миналото.
6. Всеки човек, независимо дете или възрастен, има право да изразява истинските си чувства, без да се чувства виновен за това. Дайте свобода на детето да изразява свободно себе си.
7. За голяма част от децата мисълта, че техните родителите никога не са ги обичали, е повече от непоносима. И колкото повече не са обичани, толкова повече те се вкопчват в илюзията че са били любими, защото тази липса не може да бъде запълнена с нищо друго.
8. За една част от хората смъртта е по-лесният изход (буквално или символично, чрез убийството на чувствата си), отколкото да признаят своята безпомощност, от която са страдали, когато са били деца.
9. Изискването „да се държиш добре” е в пълен разрез с ефективната терапия и с истинския живот. Тези ограничения, създадени от обществото и от родителите, всъщност спират пътя към свободата на мнозина. Дайте свобода на децата, не ги ограничавайте в рамки.
10. Нашето тяло използва депресията като възможен начин да протестира срещу предателството над самите нас. Децата са депресирани, когато сметнат, че са лоши и не могат да удовлетворят изискванията на родителите си.
11. Родителите, които се опитват да бъдат вещи морализатори само отклоняват децата от техния път и категорично им пречат да открият пътя към самопознанието. Тялото, в крайна сметка не разбира нищо от моралните заповеди. Но малко родители го осъзнават.
12. Най-универсалното средство за овладяване на човешката душа е лицемерието, в това число и в педагогиката.
13. Един лъжец не уважава себе си, а този, който не уважава себе си, не би могъл да уважава и останалите .
14. Гневът на един родител е следствие на неговите собствените проблеми. Но истината е, че вината за собствените с проблеми, родителите прехвърля на детето. Не бъдете зверове, вашите проблеми не са по вина на малките невинни души.
15. Възпитането, непрекъснатото възпитание и морализаторство вреди.
16. Ако някой е принуден непрекъснато да мълчи, той страда съзнателно или, по-често, несъзнателно от наложената забрана.
В един момент натрупания гняв може да се превърне в унищожителна агресия към околните и света. Накарайте детето да говори.
17. Отношението на възрастните към детето влияе на отношението на детето към самото себе си.
18. Ако не си способен да почувстваш собствените си страдания как да разбереш страданията на другите.
19. Лошото поведение е само един от малкото начини, които едно дете използва, за да накаже големите.
Тя буквално носи в себе си аромата на пролетта. Когато детето стане свободен човек, само тогава може да открие източниците на жизнените си сили. Дайте свобода на децата.
Подобни публикации
Как да приема за абсолютен постулат някаква си психологична теория, която твърди, че родителите са вредни за децата си, защото грижат за тях?
Милър отрича всяко възпитание, защото според нея травмира децата. Тази жена е от съвременните радетели за унищожаване на семейството и утвърждаването на егоистичната теория за „АЗА”.
Добре е всеки родител да се вслушва в собственото си сърце и да дава на детето си най-доброто, на което е способен, воден от любовта си. Всяко чувство за вина, некомпетентност и безпомощност, които се натрапват от така наречените „специалисти” към родителите, са разрушителни и вредни за децата и цялото ни общество.
Родителите никога не са вредни за децата си! Прочетете още веднъж статията и тогава ще вникнете в дълбокия й смисъл.Грижите – детето да е здраво, нахранено, облечено, осигурено(но не и разглезено и презадоволено) нямат нищо общо с възпитанието му, към което което трябва да се подхожда с много търпение, любов, толерантност и свобода да опитва и експериментира, дори на принципа „опит – грешка“.
Само така то може да стане самостоятелно, да взема решения и да носи отговорност за тях. А възгледите на Алис Милър са актуални още повече днес!