Най-новото заглавие на Малък градски театър “Зад канала”, “Заминавам” заслужено обра овациите на публиката на предпремиерата снощи.
Младият режисьор Петър Денчев изправи зрителите на крака с нестандартно виждане, умело преплитане на действителност и минало, ексцентричност на образите , много смях и разбира се блестяща актьорска игра Днес в деня на влюбените е и неговата официална премиера от 19.00 часа, а билетите отдавна са свършили.
Автор на пиесата „Заминавам“ е Алексей Слаповски. Алексей Слаповский е доста известен в Русия. Там пиесите му се играят в над 50 театъра. Добива популярност в цял свят. В началото на 90-те години е поканен да постави свои пиеси в Център „Юджин О’Нийл ” в САЩ. През 1994г. получава първа награда от Европейския конкурс за пиеси в Касел , Германия за пиесата му „Моята вишнева градинка”, която е поставяна в Германия, Франция, Швеция, Австралия, Финландия и Полша.
Актьори: Петър Калчев, Весела Бабинова, Владимир Димитров, Иван Петрушанов, Ирини Жамбонас, Василена Атанасова ,Весела Бабинова, Илка Зафирова, Владимир Зомбори са актьорите, които блестящо се справят на сцената, превъплъщавайки се умело в своите герои от зарязана съпруга, през доносник в ДС, до остроумен журналисти и влюбена секретарка.
Сценографията е дело на Теодора Лазарова
Музикална картина: режисьорът е и автор на музиката – Петър Денчев
Заминаване:
Къде „заминава“ главният герой, е лайтмотивът на комедията, която освен , че може да разсмее до сълзи ще накара голяма част от публиката да се замислим и над екзистенциалните въпроси,които всеки от нас си задава и не успява да намери отговор. Главният герой размахва един билет през цялото време, но самия той не знае иска ли, къде заминава, защо? Вярва ли в себе си, вярва ли в приятелите си. Финалът е отворен, а къде наистина заминава ще види публиката. Смисълът на заминаването е една основна проверка на обкръжението, но това не изключва реалното намерение за заминаването, споделя режисьора Петър Денчев. Аз имах възможността да работя с много добри актьори, които разбраха смисъла на това, което искам от тях и не заминаха, а продължиха да работят с мен до края.
Главният герой:
Има неустоимо желание да приключи със старото: старото обкръжение, света, който го заобикаля,разбитата ценностна система на хората, изпаднали в безпътица, липса на идеи и мечти. И вместо да премахне проблемите в своя им зародиш, да ги преосмисли, да се отърве от миналото, което го стяга за гърлото, той просто решава за “заминава”
Пиесата е писана в постоталитарна Русия. Еднаквото с с българската действителност, че и ние все още сме едно постоталитарно общество, коментира още Денчев. Всеки постоталитарен строй води след себе си население с много психични проблеми, обърканост , страх. Това, разбира се не е водещо, но има значение, тъй като е много близко да българския манталитет . На въпрос, коя е любимата реплика на режисьора, той с усмивка отговори:
Любима реплика от спектакъла ми е : Заминавам. Тази пиеса е много хлъзгава за работа, но и уникално плодотворна. “Заминаване”. Една страхотна история, блестящ режисьорски поглед и великолепно изпълнение.
Подобни публикации
Коментари