Шеф Пеньо Иванов – Ивитал по професия е готвач. Той е човекът, който преди години наложили в българското пространство думата шеф, която означава главен готвач. Ивитал е псевдоним, който идва от И -Иванов и Витал. Пеньо Иванов е създателят на „Пъстра трапеза в моя град“ и председател на Асоциация. за развитие на изкуствата и занаятите -7 , която подкрепя и развива идеята – „Пазител на традициите“.
Провеждаме интервюто минути преди старта на шестата официална церемония. Пеньо Иванов е облечен в красива българска носия. Преди броени дни Пеньо Иванов получи наградата – „Будител на годината”, учредена от Столична община в категорията за институция.
Как се чувстваш като будител?
Призът не е лично за мен, а за асоциацията, на която аз съм председател А.Р.И.З-7. Опитваме се да подкрепяме всячески развитието на традиционните занаяти и съвременното изкуство, създадени в духа на българските обичаи, а също така и личностите, които успяват да съхраняват нашите фолклорни ритуали, песни и танци. Във време на дълбока икономическа криза, борба за оцеляване в толкова области на културата, подобни усилия са истинско вдъхновение не само за нас, а и за творците, самодейците, занаятчиите.
Как се зароди идеята „Пазител на традициите“?
Пазител на традициите е пряко следствие от кулинарния фестивал „Пъстра трапеза на гости на моя град“, който провеждаме от 2008 година, защото нашата идея е да дадем дан към опазването на традициите и българщината. Всеки си има своя начин, своя поглед и своята истина, а ние от АРИЗ-7, решихме, че това е един от верните пътищата за опазване на идентичността и културата на един народ. Знаете ли, не лесно да се реализира подобна идея. С фестивала „Пъстра трапеза“ се започна и едно голямо обикаляне. Посетихме над 10 града – готвихме, радвахме се, плакахме от радост с участниците. Незабравимо изживяване.
Още помня как моят партньор тогава, Павлин Петров, реши да ме изненада и донесе една голяма дървена лъжица. Подари я със заръката да съм пазител на българската традиционна кухня, а лъжицата да е символът.
Приех с радост, нали по професия съм готвач, но след време в мен изкристализира идеята, че всъщност пазител на традицията трябва да е нещо по-мащабно от един тиган. Така се появи и инициативата „Пазител на традициите“. Стартирахме с няколко основни номинации – занаяти, фолклор, изкуство. После включихме кулинария и изкуство и .т.н..“Пазител на традициите“ се провежда за 6-та поредна година и участниците се увеличават.
Успяхте ли да привлечете повече млади хора за идеята?
Младите не са глупави, те са безкрайно информирани, интелигентни и когато се сблъскат с живота и той ги поучука тук – там ще им трябва нещо сериозно и стабилно, за което да се хванат. Какво е то, ако не са корените ни български. С нас в момента работят много млади хора. Невероятно талантливи деца. Горд съм от тях и от това, че съм българин.
Имате ли много последователи на идеите?
В България и по света „последователи“ е една много интересна дума. Има хора, които много често взаимстват идеите ни и тях с радост мога да нарека последователи. Чрез погледа в миналото ще се съхраним като нация, като народ, като идентичност. Радвам се да видя огъня в очите на хората, когато правят козунак с баба на село, тъкат, предат, рисуват или пеят българска народна песен.
Това ме вдъхновява и ме кара да продължа, защото вярвам, че има смисъл от будителство. Будител може да бъде всеки от нас. Не съм съгласен само, когато някой грубо краде идеи и се възползва от тях, само за да ги материализира. Всичко, което правим в АРИЗ- 7 е в посока да обединяваме, да бъдем проводник между мъдростта и младостта.
Ето, давам в примери. Аз като зная една рецепта е чудесно, защото ще я споделя. Но какво от това, като баба Стойка на 97 няма да сподели нейната. Всичко, което старите хора знаят си остава в тесен кръг – в родата, семейството. Нашата задача е да съберем рецептите, песните, занятие, традициите и да ги покажем на показ, преди да са се изгубили някъде. Всеки българин може да е пазител на традициите и всеки българин трябва да даде своя принос, това е начинът да оцелеем. Виждате какво се случва днес в световен мащаб.
Казвате, че не се притеснявате да се качите с народна носия в автобус?
Не. Това е моето светоусещане. Аз съм горд, че съм българин и не се срамувам да нося носия. Какво толкова се случва – качвам се в автобуса, дупча си билета и сядам. Понякога хората гледат странно, друг път любопитно, трети питащо. Опитвам се да внуша, че когато сам се гордееш с произхода си и другите ще се гордеят с теб.
Люта ли е лютата чушка?
Да, през последната година упорито работя върху проекта празник на „Лютата чушка“. Една зима идеята си дойде сама, но отлежаваше дълго време в главата ми докато се реализира. Българинът обича да си похапва лютичко и междудругото се натъкнахме на страхотни рецепти, които ни изпратиха нашите читатели. Идеята е да се опитаме да обособим в България „Ден на лютата чушка“- няма да дойде повече на никого, както си има ден на писмеността, на будителя и.т.н
Колко рецепти събрахте?
Много и изключително разнообразни. Има рецепти за сладка, десерт, разядки и всичко с люта чушка.
Аз съм?
Българин, пазител на традициите
Подобни публикации
един достоен българин
Един голям българин и пазител на традициите, на който се възхищавам и искрено поздравявам !
Браво
Щастлива съм,че те познавам!Ти си не само пазител на традициите,ти си будител,който пали искрата в млади и стари,за да гори!
Благодаря ти.