Бина Харалампиева възкреси „Човекоядката”. Мутафчиев в ролята на Топузов

Бина Харалампиева е главният „виновник“ култовата пиеса „Човекоядката“отново да стъпи на голяма сцена. Пиесата на Иван Радоев се игра предпремиерно в малък градски театър „Зад канала“ и обра овациите на публиката. Големият Христо Мутафчиев блесна в ролята на Топузов. Актрисата Илка Зафирова пък се оказа единствената „стара“ звезда от онзи спектакъл на Младен Киселов“, когато билети нямаше за месеци напред, а Тодор Колев беше Топузов. Героите на Иван Радоев от „Човекоядката“ разкриват безумието на българина, който непрекъснато се прекланя пред измислени идоли. Легендарната пиеса, която има над 400 представления е писана в далечната 1976 година. На премиерата й тогава присъства лично Тодор Живков и неговият бурен смях отменя строгото наказание, което такъв текст би получил със сигурност.

Илка Зафирова е свързващото звено с новата постановка на „Човекоядката“, която вече е на сцената на в Малък градски театър „Зад канала“.

В главните роли : Илка Зафирова и Христо Мутафчиев.

Партнират им невероятните: Светлана Янчева, Ирини Жамбонас, Албена Михова, Филип Аврамов, Петър Калчев, Емил Котев, Евгени Будинов и Христо Пъдев. В ролята на човекоядката е Прея Осасей.

Историята на пиесата ни отнася в един забравен от Бога старчески дом, пълен с обикновени хорица. Един ден обаче в дома пристига да живее важен „другар“. Свикнали да се подчиняват на диктатурата и авторитета безпрекословно, те се сблъскат отблизо с всичко пошло, страшно и неприемливо от света отвън. И за съжаление стават част точно от това, от което са избягали като спасение в самотата на старостта си.

Самата Бина Харалампиева споделя, че пиесата е променена на много места, за да може текстът да доближи до съвременния зрител. Днес пиесата, продължава Харалампиева, е по-скоро е съвкупност от две противоположни театрални реалности. Едната реалност е със сериозната с текст, пълен с истини, които разтърсват и си остават абсолютно валидни и днес. Реалност, която ни отнася към покъртителни човешки съдби и тъжните наблюдения за света в залеза на живота. Другата част е комедийна и може би по инерцията на съвременния роден театър леко е изнесена към скеча и буквалните препратки към политическите реалности на нашето време.

Бина Харалампиева искрено и лично за пиесата, реалността и още нещо:

„За съжаление българите продължаваме да се чувстваме изолирани, да се чувстваме хора без хоризонт. Хора, които не виждат особено бъдеще за себе си. Чувстват се затворени, децата им ги няма. Останали в една страна, в която хората постепенно остаряват. Но същевременно с това сме същите чешити, забавни, и смешни, податливи на манипулации. Когато почнах да правя представлението мислех, че ще е по-смешно, отколкото всъщност се получи. В контекста на това, което става с нас , май гледайки се смеем, но през сълзи. Но трябва да се обичаме такива каквито сме, защото Радоев обича героите си, и ние ги обичахме докато правехме представлението. В последните години омразата в страната ни беше много силна, затова с обич може да се постигне много. Наивните, малките хора, са най-лесна плячка. Не бива да ги осъждаме, а да ги обичаме. Сега пиесата звучи още по-актуално, малките хора са най-лесна плячка всеки може да се подиграе с тях. Много малко мислех за онова време, когато правех пиесата. Има нива, на които нашия живот много малко се е променил, това може би ни пречи най-много. Хората се променят много трудно. Преди имахме един диктатор, сега имаме много малки манипулаторчета, които експлоатират човешката наивност и способността ни да вярваме в месии. Хората от пиесата не са само български патент, хората по света, когато са заети с трудното си съществуване, като че ли много лесно се изолират от останалия свят. За съжаление това е нещо, за което аз нямам рецепта. Аз не правя представлението, за да давам . Само в търсенето на истината и това кои сме, могат да се родят и истинските образи“

Христо Мутафчиев за ролята и героя:

„Топузаков е дребен манипулатор, който не крие от околните, че ги лъже нагло. Той вярва в глупостите, които проповядва като убеждава и останалите в това. Топузаков е събирателен образ на всички боклуци, които искат да управляват България години наред. Това е персонаж от пиеса от преди 40 години, но нищо не се е променило. Не си взимаме поука, позволяваме да ни управляват същите боклуци.

Топузаков е безсмъртен образ поне засега, но ако го затрупаме с камъни и му забием кол в сърцето като при вампирите ще умре. Но ние продължаваме да постиламе пътеки, за да върви гордо по тях. Какво искам ли? Да спрем да превръщаме България в старчески дом. На въпроса дали се сравнявам с Тодор Колев ще отговоря: Кой глупак ще е този, който би могъл да се сравнява с актьор от такъв ранг. Тодор Колев е велик и база за сравнение няма. Той е гениален. Искам хората да гледат постановката и да не правят аналогии с него“.

Другото ново заглавие на „Зад канала” е от режисьора Владимир Люцканов и се казва „Чиста къща”. В постановката ще видим Мария Каварджикова, Светлана Янчева, Ирини Жамбонас и Весела Бабинова.