Петнайсетгодишните „молки“ през очите на една майка

Не обичам да пътувам с метрото. Но нямам друг избор, транспортът до работното ми място минава през метростанцията. Бързо и удобно, особено ако успееш да се абстрахираш от блъсканицата, бутаницата, миризмите на хората, караниците, невъздържания кикот на млади момчета и момичета, някоя и друга псувня, припаднала баба, нервен контрольор. Сутрешна идилия.

С една дума веселба.

Обикновено се опитвам да се съсредоточа върху задачите, които ми престоят през деня и не надавам ухо на това какво се говори до мен. Какво да толкова да им слушам на хората – проблемите, щастието, несгодите. Че и аз си имам този живот „миш-маш“, че понякога и в повече.

Една сутрин, обикновена сутрин, поредната сутрин – един детски разговор ме потресе,

дето се вика прииска ми се да се върна в първи клас от срам. Квалифицирам го като детски, защото момичетата, които си бъбреха разпалено до мен бяха на възрастта на дъщеря ми около 15 години или с една две години по-големи.

Събираха погледи. Бяха облечени доста кокектно и шик. Едната с къса кожена пола, черен фигурален чорапогащник, изрязано деколте. Другата с впити черни къси панталони и токчета поне 12 см. Грим като за вечерен бал, а беше само 7.30 и със сигурност отиваха на училище. Не видях раници, носеха шикозни чанти, кажи речи на цената на три мои. И двете силно изрусени, вероятно си мислеха, че това ще ги направи по-женствени, по-големи и съответно по-харесвани.

Девойката с по-късата коса, вързана високо на опашка,

разказваше на висок клас колко и е тъпо в къщи. Заслушах се.Направо си наддадох ухо да чуя всичко. Изобщо не й се прибирало. Доколкото успях да схвана, майката по цял ден работела за някакви си смешни 700 лв, начална учителка. Съвсем се била вдаскалила, според момичето. Искала да я възпитава: „Скарахме се жестоко и аз й казах да си изнася лекциите на първокласниците, че само те ще я слушат“. Хубаво де, ще каже някой, кавги като кавги, като във всяко семейство. Така е, но те не спряха до тук.

Девойката все така разпалено и убедено разсъждаваше на глас,

че не иска изобщо да прилича на „тъпата“ и асоциална майка. Беше убедена, че ще си намери богат мъж, който да я гледа и да й купува всичко. С баща й непрекъснато спестявали, а на нея и писнало:

„Виж, Вера от другия клас, майка и не работи, взима я от училище с последна марка „Ауди“, носи скъпи дрехи и все са по екскурзии. А аз на едно зелено да отида се моля с месеци за пари“,

оплакваше се искрено девойчето“. Другото момиче слушаше внимателно, убедено в правотата на приятелката си и дори заключи:

„С бедни родители е кошмар, кой ни ги тресна такива. Ощетени ни сме отвсякъде“.

Разговорът продължи в тази насока. Но трябваше да слизам.

Стреснах се, буквално се ядосах на себе си, че подслушвам, разговор, който ме напряга, ядосва и в същото време ме удря през лицето като с мокър парцал.

И дъщеря ми ли мисли така?!

И тя ли не е доволна от това, което получава, и тя ли ще търси богатия чичко – паричко, който ще й купи пет дрешки в мола, за да изглежда добре, а след това бога ми кой знае какво ще поиска в замяна. Това май наистина вдъхва повече увереност и самочувствие на днешните момичета – скъпи дрехи, дрънкулки, пари, почивки, отколкото две шестици по български. Вероятно са прави за себе си. Не виня. Има само срам и тъга.

Какво е да се родиш и израснеш в консуматорското общество?

Без възпитание, което може би ние сме забравили да дадем, прекалено заети от работа. Морални устои, ценности, семейство – смешни квалификации през очите на едно бързо пораснало дете, нарекло себе си жена. Та тя зад гърба си има поне 7 сексуални партньора, а те се увеличават всекидневно. С тях и придобивките.

Но те са само на 15, бога ми, и по думите на дъщеря ми, /която понякога споделя с мен, докога не зная/ само тя и още една съученичка не са имали мъж в истинския смисъл на думата.

Съвсем се обърках. В очите на околните сигурно изглеждах смешна, старомодна и досадна лелка. Да възпитаваш някого в ценности, морал, любов, уважение си е чист садизъм. Да продължаваш да твърдиш, че парите не са всичко е смешна нелепост.

Децата ни може би са прави?

Може би ние създадохме едно уродливо общество и ако не си част от него оставаш сам и изолиран. А кой иска да живее сам?

Защото в дискотеката, кварталното заведение, в мола – няма да те изпитват кой е Левски, Ботев, Каравелов или да анализирате „Една българка“ /те и в училище не го правят/. Там важат други правила – каква марка обувки носиш, какъв телефон ползваш, колко е гръдната ти обиколка. Колко питиета може да понесеш преди си легнеш с онзи чичко, който ти е обещал нещо хубаво и скъпо, с което ще се изфукваш на следващия ден в училище.

Слизам от метрото, вали. Вървя. О, днес ще взимам заплата. И какво от това, не мога да купя на дъщеря си чанта „Гучи“, която тя така иска. Два свята, единият толкова излишен.

Подобни публикации

7 неща, които една добра майка не би направила никога

6 неща, които една дъщеря трябва да попита майка си

Какво минава през главата на жената, когато види мъжа както майка го е родила

Каква майка сте според зодията