Няма нищо лошо да си обикновена

Чувстваш ли се така сякаш винаги се надбягваш с околните и искаш да си по-добра от тях. Не си единствената, опитай се да си свалиш товара от плещите и ще се почувстваш много по-добре.

Средно равнище. Какво означава това?

Ако се придържате към статистиката, това е да се ожениш на 28, да работиш по 30 часа седмично, да правиш секс 100 пъти в годината и размерът на сутиена ти да е 80 C.

Но всъщност означават ли нещо тези цифри. В повечето случаи хората възприемат средното ниво като нещо, което просто не е достатъчно добро. Съвсем естествено е да се сравняваме с другите, но дали непрекъснатият ни стремеж да сме по-способни и по-добри не сриват щастието ни?

Според едно от последните проучвания по темата, жените непрекъснато се съревновават .

„Ние непрекъснато се сравняваме с околните, за да нагодим мислите, чувствата и действията си спрямо тях“ обяснява писателката и психотерапевка Кати Каприно. Проблемът е, че това във всички случаи те кара да се чувстваш нещастна.

Ти или ще се почувстваш като посредствена, което ще те направи несигурна или ще усетиш превъзходство, което пък би застрашило отношенията с приятелите. Желанието ни винаги да сме над средното ниво може да доведе до проблеми в офиса. Каприно използва думата „суперстарание“, за да опише това състояние, което подтиква жените да правят повече от необходимото и да влагат неистови усилия само и само, за да получат признание.

Диана Василева, 33 години добре познава тази ситуация.

„Преди няколко години работех в голяма компания и в началото много ми харесваше. По-късно се оказа, че конкуренцията е единственото нещо, което има значение , а постигането на бизнес целите оправдаваше ненормираното работно време. Започнах да се задъхвам, защото работех извънредно, за да надмина очакваните цифри. Започнах да отменям срещи с приятели, а уикендите ми преминаваха в писане на проекти и попълване на документация.
Мислех си, че това ме прави амбициозна, но като се замисля бях само нещастна. В момента, в който излязох отпуска съзрях светлината в тунела и реших да пътувам. Така и не се върнах на пълно работно време във фирмата. Сега изкарвам скромни доходи от блогове, в които пиша за принципите на конкуренцията и спестяването на пари и съм щастлива на сто процента. Правя това, което искам и покривам собствените си резултати“

И така какво лошо има в това да приемеш за собствена норма

работа от 9 до 5 в офиса и ходенето в един и същи бар в събота с приятелки? Разбира се, че нищо. Но също така е съвсем естествено и да не искаш да влезеш в калъпа и да правиш нещо различно, нещо твое.

Психотерапевката Кати Каприно обяснява:

„Въпреки, че стремежът ти към по-добро е съвсем естествен, поставената цел – диета, работа, любовен живот може да бъде недостижима. Може да се чувстваш нещастна непрекъснато и в момента, в който постигнеш желаното да преместваш летвата още по-горе и да повториш този цикъл още веднъж. Въпросът е да разбереш кога си истински щастлива.

Разбира се няма нищо лошо в това да бъдеш мотивирана и постиженията на останалите да те вдъхновяват. Но как да направиш така, че напрежението да не ти дойде в повече, докато преследваш недостижим идеал?

Направи си списък на приоритетите и целите си инвестирай повече време и енергия, за да правиш онова, в което лично вярваш, съветва Кати. И никога не забравяй, че някой вероятно търси точно онова, което вече имаш и и което си.