Познато ли ти звучи? Майка ти иска да сте заедно през почивните дни, а ти имаш съвсем различни планове. Но как да и откажеш, като ще се чувства сама и между другото, както тя казва, точно благодарение на нея, теб те има на този свят.
Вчера злобна колежка те попита с какъв парфюм си, защото миришело гадно. И какво направи ти? Усмихна й се.
Ти си над нещата и не искаш да трупаш негативи. И друго ти се случва. Имаш нужда от приятелка. Трябва ти малка сума, за да покриеш малка сметка, но ти е неудобно да попиташ. Но, ако тя ти се обади дори и през нощта, ставаш и тръгваш да я успокояваш. Но това не се брои, ти си безкористна.
И си объркана, и задължена на всички наоколо, и най-вече много нещастна. И знаеш ли какво ? Диагнозата не ти е „Добра душа“ а много неправилно поставени граници, да казваш „Не“.
За какво говорим?
Психолозите казват, че хората с ясни вътрешни граници имат и ясно съзнание как може да се държиш с тях и какво не трябва и за какво трябва да се изпитва вина пред другите. Ако границите са неясни, ние позволяваме на другите да правят с нас каквото си искат, само за да не се мъчим. Стремежът да сме добри не е лош, но липсата на рамки вреди не само на психиката, а и на здравето на човека.
Умора, тревожност, депресия, дори алкохолизъм и наркомания – това са част от проблемите на тези, които не могат да казват казват „не“ и да сложат черта между себе си и другите. На тези хора непрекъснато не им достигат сили. Те ги хабят за вършене на чужди задачи. Потиснати са, стесняват се и се чувстват недостойни.
Как си се оказала в този омагьосан кръг?
Звучи банално, но и това определено е от детството. Според психолозите е много важно какви послание получаваме в първите 6 години, какви образци на поведение сме виждали, защо са ни се карали или поощрявали родителите. Колкото повече травми сме получили в детството, толкова по-размити са границите, когато станем големи. Това може да стане, когато родителите се дистанцират от детето при всеки проблем: „Държиш се много лошо, не те обичам“.
Границите се размиват, когато родителите наказват децата твърде често за грешки или обратно, когато не ги контролират достатъчно.
Как да живеем така?
Главното, над което трябва да се работи, е личният „кодекс на честта“, определянето как с теб може да се постъпва и как не може. За работните отношения той може да е един, за личните – друг. За тези две сфери отговорят различни зони на нашата индивидуалност и затова с колегите действаш последователно и самоуверено, а в общуването с приятели по-отстъпчиво.
Вслушай се в себе си и различни най-малките сигнали за обида, страх, дори завист. Не игнорирай тези чувства. Психолозите твърдят, че изпитваш последствията от разрушаването на границите, дори и ако скриваш чувства от страх да не обидиш някой или покажеш някоя твоя лоша черта. По-добре да си честна. Точно откритостта в общуването с другите е проява на любов към тях.
Бъди твърда!
Но да усетиш собствените си рамки е наполовина свършена работа. Далеч по-сложно е да ги отстояваш. Задължително ще срещнеш съпротива. Може мъжът ти да ти вдигне скандал, че не искаш събота да отидеш при свекървата, шефът да приеме, че няма как всеки път да работиш извънредно като лична обида, а майка ти деликатно ще ти напомни, че благодарение на нея имаш кола и трябва да я закараш донякъде.
Бъди твърда обичай себе си и отказвай, когато е необходимо.
Какво ще чуеш?
Приготви се да чуеш абсолютно убедителни аргументи как не си права и се запитай: „Този човек иска аз да стана по-добра или просто да получи нещо от мен“. Никой няма право да иска от нас това, което ни създава дори и малки неудобства.
Тренирай умението да казваш „не“
Тренирай умението да искаш нещо за себе си или да казваш „не“ в кръга на близките си приятели, които ще те подкрепят. Правейки по една малка крачка, постепенно ще усетиш собствените си граници и ще се научиш да поставяш другите на място, без да изпитваш чувство за вина.
И как се прави това?
Като начало започни, че всеки от нас носи сам отговорностите за поведението, изборите, убежденията и ценностната система. Приятелка ти се е обидила, че отказваш. Разбира се, че тя се обижда, заради очакванията си. Попитай я как да и помогнеш, без да променяш решението си.
Съчувствай, но покажи, че ти не носиш отговорност.
И тренирай: „Дори и тя да ме погледне злобно и да каже, че съм егоистка, пак ще кажа не“.
Склонни сме много да се раздаваме, не само от чувството на страх или вина, но и защото родителите са ни учили, че трябва и сме задължени за всичко, което получаваме, дори и ако не си го искал и не ти е трябвало. Сто пъти са ти казвали: „Ние нямахме тези неща, когато бяхме деца“. И ти след 15 години се стремиш да откупиш тези неща, които не си искала.
Тук не спорим, че да бъдеш благодарна и да те е грижа за чувствата на другите е хубаво. Но в живота, както и в условията на силна турбулентност действа правилото: Първо се погрижи за себе си, а след това за ближния. Ще можеш да си опора за близките, едва тогава, когато станеш с по-силен дух. Така че по-смело напред – да защитаваш границите си.
Основни заблуди, които ти пречат да построиш граници
1.Това е егоизъм
Не, това е разумна грижа. Ако си способна да се грижиш за себе си, означава, че ще можеш да помогнеш и на друг.
2. Това е инат
Когато се съгласяваш с някой, само заради страха да не излезеш лоша, твоето „да“ не означава нищо, така че въпросът не е в границите.
3. Това пречи на другите
Възможно е, но всеки човек, особено, ако е възрастен, само носи отговорност за чувствата си. И ако някой не може с уважение да приеме решението ти, вашите отношения не струват нищо.
4. Това пречи на теб
Чувството за неловкост, смущение или гняв сигнализират за това, че твоето „аз“ е заплашено от нещо.
Подобни публикации
Коментари