Всички чакаме след първи януари да ни се случи нещо страхотно, пожелано от хилядите електронни картички. Нов живот, в който любовта, щастието и здравето ще ни затрупат.
Но щастието не е подарък от благотворителна организация, който ще намериш пред вратата си, само защото някой ти го желае. То е нещо, което трябва да сътвориш сама. И ако към него има инструкции, първа точка аби била : „Избави се от претенциите и неприятните спомени, прости на тези, които са те обидили“.
Да разчистим килера!
За да запълниш дните си с нещо радостно и приятно, първо ще ти трябва да освободиш място. Но с основното почистване на нашата душа има един проблем: твърде много сме привързани към разбитите надежди, старите желания, незарасналите дупки в сърцето ни.
Съдя за това по себе си. Отчитайки резултатите от миналите години, мога да взема магистратура по грешни постъпки. Първо напуснах работа, за да „търся себе си“, като реших, че ще използвам времето, за да взема държания си изпит. Не го взех.
Върхът беше, че се скарах с мъжа си жестоко и нещата тръгнаха надолу. Изобщо все неща, с които не се гордея. През следващите месеци в главата ми се оформиха филми с мое участие: „Кой е виновен?“, „Това живот ли е?“, „Как да се прецакаме във всичко?“ – всички със сюжет моите провали.
Осъзнай, че потъваш!
И най-странното не спирах. И досега щях да правя всичко това, ако мой приятел не ми беше написал: „Ти беше толкова лъчезарна, винаги гледаше оптимистично и вярваше в доброто“. Повярвай нищо не те стъписва така, както хората, които говорят за теб в минало време. Набързо се взех в ръце, сдобрих се с гаджето, седнах да уча за изпита следващата година и се опитах да разбера в кой момент връщанията към миналото стават опасни.
Когато опитът е бреме …
Да се преценява ситуацията спрямо предишният опит е полезно. Това помага да не се правят същите грешки. Но когато тежките мисли се въртят безкрай в главата, трябва да се внимава. А ако и започват с думите: „Защо на мен?“, „За каква ме мислят?“,…включи червената лампичка.
Най-вероятно имаш натрапчиви мисли. С тази дума се характеризира особен стил на мислене. Неговите белези са : безкрайно повтаряне на списък с изпуснати възможности и грешки, самокритика, чувство за вина, обида от справедливостта, търсене на скрито значение на случилото се и ужасно настроение.
Всъщност няма нищо лошо да се фокусирате над това как злобно те е погледнала шефката. Лошото е по-силно от доброто, отрицателният опит влияе на личността по-силно, отколкото положителният. Комплиментите и похвалите изчезват от главата по-бързо, отколкото провалите.
Когато за първи път се сблъскваме с неприятно събитие, информацията за него отива в областта на мозъка ни, който отговаря за оформянето на емоциите ни. След няколко часа това тежко впечатление се превръща в пълноценна дългосрочна памет. При което психиката ни все едно нарочно старее да не го забравим. Затова е виновен механизмът на еволюцията.
А как ни влияе по-точно?
Опитвайки се да се преборя с натрапчивите мисли, задълбавах: „На кой ще му домъчнее за мен“ и „Познай защо съм в лошо настроение. Наградите бях снизхождение от близките, внимание от приятелите и правото да заявя пред себе си: „Нищо няма да решавам, нямам енергия днес“. Но тя се появяваше и на следващия ден. Животът сякаш спираше. Буксуването в негативизъм е скрита и и подценена опасност.
Оказва се, че хора, които се поддават на отрицателни мисли, доста по-често страдат от нарушаване на психичното здраве – от развитие на тревожност, до обсесивно- комппулсивен синдром и депресия.. Точно затова изследователите наричат непрекъснатото превъртане на мислите, наречено от психолозите – „беззвучният проблем“.
Човек само предъвква неприятните събития от своя живот, но колкото по-дълго го прави, толкова по-близо е до границата на патологията. Психологът Гай Уинч назовава още няколко последствия от преживяването на лошите неща. Например от това се променя представа за света.
Концентрацията върху това как всичко е несправедливо, превръща действителността в черно – черна стая където задължително се крие абаносово-черен дявол. А и отвикваме да преодоляваме трудностите и вместо да попитаме: „Как да преодолея това?“, задаваме на себе си и на другите въпроса: „Защо?“.
С други думи, ако през тази година не всичко е било както трябва, време е да спреш предъвкването – за начало поне по време на празниците и отпуската.
Стани оптимистка
- Води си дневник – запиши страховете и ги опровергай логично
- Избери ролеви модел – намери колега или приятел, който гледа оптимистично на света и прави като него
- Разбери защо ти е песимизмът – Той те пази от разочарования? Помага ти да не изпитваш болка? Не се заблуждавай! Животът е по-лек, ако виждаме светлата му, а не тъмната страна.
- Смени настройката – опитай да си с нова положителна настройка, така все едно си си купила нови островърхи модерни обувки. Отначало убиват, но после се оказват много удобни.
- Търси плюсовете – всяка загуба идва с печалба, която трябва да забележиш. Не си отишла на море, но пък си видяла баба на село.
- Цени се – ако често си казваш,: „Чисто и просто имах късмет“, значи приписваш всички успехи на случайността. Научи се да се хвалиш и вярваш, че можеш да промениш много неща.
- Окуражавай околните – Подкрепяйки близките си, ти включваш позитивно мислене и в своя полза.
Коментари