Нека поговорим за гнева и как да се справим с него. Има различни техники, които спомагат за овладяването му, макар че не винаги това е най-добрият подход. Гневът, казват специалистите, трябва да се освободи в противен случай се трупа като бавнодействаща отрова. Разяжда отвътре, обръща се срещу самите нас и се развива като тумор в нашето тяло.
Да овладеем ли гнева или е по-добре да го освободим и по този начин да се отървем от натрупаната негативна енергия?
Тук идва въпросът дали гневът може да се освободи без негативни последици, без да се преобразува в агресия към околните или към себе си. Ако му се поддадем, ставаме агресивни и злъчни с хората около нас, а когато уж го потушаваме тогава агресията се връща в нас самите.
За да успеем да го контролираме трябва генерално да променим отношението си към нещата около нас. И да запомним някои основни неща за гнева.
1. Много често гневът е замаскиран страх.
Когато сме бесни на нещо ние всъщност се страхуваме от „нещото“, от конкретна ситуация, реплика, обида. Ако колегата ви обяви за неудачник, това ви изкарва извън нерви. Защо?
От какво ви е страх? Репутацията отива по дяволите ли? Какво ще си помислят другите?
Ако сте уверени в себе си, това не не би ви ядосало. Вие сте убеден, че притежавате достатъчно качества и хората, които ви познават – също. И от какво ви е страх?
Подминете, усмихнете си, дайте някакъв отговор и забравете.. Не проявявайте гняв. Помнете, че агресията на другия идва също от някакъв негов страх или болка. Страх, че сте по-добър и може да го изместите? А и всъщност обидата не е ли един скрит комплимент. За нето сте сериозен конкурент
Както гласи крилатата фраза на Дейл Карнеги : „Никой никога не бие мъртвото куче.“
И когато пак се разгневите, отговорете си на въпроса: „От какво ме е страх?“.
Гневът се появява и тогава, когато искаме да сложим контрол над всичко, а то се изплъзва от ръцете ни. Научете се да приемате, че вариантите, които понякога ни предлага самия живот са по-добри от предварително съставения в главата ви сценарий. Бъдете смели, гъвкави, импровизирайте. Когато нещо не върви по вашия сценарий, това не е повод да изпадате в ярост. Напротив – тъкмо ще се опитате да проявите изобретателност.
2.Не приемай нищо лично.
Околните не правят нищо специално заради теб. И не си мисли, че си център на внимание. Ти си център, но само и единствено на собствената си малка вселена. Това, което хората говорят или правят, е само проекция на собствената им реалност. Научи се да не приемаш нещата лично. Проумей, че животът на другите е резултат от техния собствен избор. Така ще имаш имунитет срещу нечие мнение и действие и няма да бъдеш жертва на излишно страдание.
3.Няма незаменими неща.
Ако нещо сте загубили някого, ако нещо сте пропуснали, значи така е било писано. По-добре го приемете като нужното добро. Но дори и след промяната в отношението пак ще има ситуации, когато ще се разгневим. Но по-важно е да се осъзнаем. Само осъзнатият гняв може да бъде овладян.
В книгата за „Силата на положителното мислене се казва:
Мозъкът ще се успокои, ако първо успокоим тялото.
Затова:
– Полегнете, когато човек е легнал трудно е да се гневи.
– Когато сме ядосани несъзнателно свиваме юмруци. Затова изпънете ръцете и пръстите.
– Понижете тона. Говорете бавно и тихо. Норман Пийл предлага дори да се опитате да бъдете флегматични, дори безразлични.
– Мислете за нещо друго. Бройте наум, дишайте дълбоко. Припомнете си, когато нещо ви нервира, имате поне три различни избора
– Да реагирате. Говорете с човека, който ви е ядосал. Кажете му, че сте му бесен и какво мислите. Това светкавично сваля напрежението.
– Да се махнете от мястото или да игнорирате случая.
– Да се примирите със ситуацията с репликата „Кучето си лае, керванът си върви“.
Понякога обаче няма как да промените нещо а и не искате да приемете ситуацията. Гневът набира сила. Искате да го овладеете, но той продължава да расте. Обвинявате се, че сте „лош“ човек или пък се ядосвате, че не сте предприели нищо. Обвиненията усилват гнева.
Започвате ожесточена борба със самите вас. Повтаряте си, че сте спокоен, че приемате нещата, но после разбирате, че не можете да се самозалъгвате. Не можете да приемете, не искате да приемете. Ядосвате се на себе си.
В подобен случай няма нужда да овладявате гнева си и да се залъгвате, че сте спокоен. Ако се опитате да потушите гнева, само ще го ускорите и той ще се обърне вътре във вас. Гневът е депресията, обърната навътре. Гневът потискан твърде дълго е причината за много заболявания.
Как да се освободим от гнева?
Изправи се срещу огледалото и си представете, че човекът, на когото сме ядосани, е срещу вас.
Кажете му всичко, което ви измъчва. Излейте целият си гняв, викайте, крещете . Ако е необходимо дайте и физически израз на гнева си примерно да удряте във възглавница. Да удряте, да удряте, докато целият гняв се излее от вас. Напишете пространно гневно писмо.
Прочетете си го на глас. И едва когато се освободите от гнева, във вас ще се отвори място за любов и за радост. Тогава можете да прецените реално ситуацията, тогава можете да простите или да предприемете нещо адекватно, без да сте под влиянието на негативна енергия.
Подобни публикации
Коментари