Днес хората отделят все повече време за фитнес и спорт и се грижат предимно за физическото си състояние. Същевременно загърбват изцяло грижата за психическото си здраве, което може да им изиграе много лоша шега в последствие. Има редица симптоми, които могат да подскажат, че нещо важно не е наред с психиката ни.
Но истината е, че често не обръщаме внимание на този проблем, докато нещата не излязат извън контрол. Това се дължи както на неосъзнаването на проблема, така и на незнанието, срама, притеснението да не ви нарочат за „психар“ и да ви лепнат етикет, който не само ще попречи на работата ви, но ще се окаже пагубен в личен план. Съвременна медицина предлага редица методи на лечение, чрез които бързо и адекватно да се преодолее депресията, така наречената пандемия на 21 век, и да се отстранят възникналите нарушения в психичното ни здраве.
Ето и митовете, които се разпространяват за депресията години наред
1. Депресията не е заболяване.
Все още битува мнението, че депресията е съвсем обичайно явление, което може да се случи на всеки. Просто човек се отдава на лошото си настроение и това не означава болестно състояние. А щом не е болест, не е необходимо и да се лекува.
Истина е е съвсем друга. Депресията е доста сериозно заболяване, като дори има регистрирани смъртни случаи. Възможно е човек, който страда от лека форма на депресия да се и справи сам, стига да има малко по-устойчива психика. Ако депресията обаче е влязла в своята тежка форма и човек не се лекува своевременно, това може да доведе до развитие на по-тежки заболявания, като маниакално-депресивна психоза. В голяма част от случаите човек не е в състояния сам да прецени трезво своето психическо състояние. Не разчитайте само на приятели и роднини, за да преборите стреса и депресивното състояние, в което се намирате. Необходимо е задължително да потърсите консултация със специалист.
2. Щом си изпаднал в депресия – следователно си психо и мястото ти е в диспансера.
Всъщност депресията не е “срамна болест”. Глупаво е всяко притеснение, което проявява човек и не си признава, че всъщност страда и не се чувства добре. Ако се наложи хоспитализиране, хората, които имат подобен проблем обикновено се настаняват в кризисни центрове, които наподобяват санаториуми, а не в психодиспансери. Диагнозата не се записва в болничния лист. Може да попаднете на компетентни психиатри, но е възможно срещнете и такива, с които е по-добре да нямате работа, но не е ли така при всяко заболяване?!.
3. Щом си изпаднал в депресия – това е завинаги.
Хроничната депресия не е задължително да се появи, само защото сте леко разтревожен или разстроен повече от обикновено. Така че, ако страдате от лека форма на депресия не се притеснявайте, че нещо лошо и фатално ще се случи. Не мислете, че изведнъж едва ли не ще престанете да изпълнявате качествено служебните си и донякъде семейни задължения. При едно адекватно лечение няма проблем да се избавите от депресията завинаги.
4. Антидепресантите са опасни за здравето.
Да, ако приемате продължително време антидепресанти е възможно да има странични ефекти като главоболие, виене на свят, изпотяване, болки в сърцето, чувствителност към светлината, липса на сексуално желание, повишена сънливост, намален апетит. Но тези симптоми могат да се наблюдават и без употребата на антидепресанти. А всички страничните ефекти от хапчетата изчезват след приключване на лечението.
5. Антидепресантите предизвикват зависимост.
Физиологична зависимост няма нито при приемане на по- старите видове антидепресанти, нито от тези, които са по висок клас, съвременните. Тук по-скоро се говори за психологическа зависимост, но и тя може да бъде предизвикана от почти всичко.
6. Антидепресанти можем да изберем сами
Знае се, че специално антидепресантите не се продават без рецепта, но е ясно, че и много пациенти са способни винаги да си намерят както рецепта, така и лекарства. Ако се лекуват сами, последствията могат да са фатални, а шансовете за помощ – минимални. Лекарят е длъжен сам да избере лекарствата, подходящи за вас, защото антидепресантите са силно действащи вещества. Особено що се отнася до дозировките.
7. Винаги мога да се откажа от антидепресантите.
Когато намаляват симптомите на депресия, човек често забравя да приема лекарствата. Това не е нередно и освен това противопоказно. Затова и лекарите задължително следят за тяхното правилното приемане. Отначало се изписват малки дози, после те постепенно се увеличават и след това отново се намаляват към края на лечението. Ако лечението се прекрати е напълно вероятно депресията да се възобнови в още по-тежка форма.
8. Антидепресантите – най-доброто средство за лечение на депресията.
Тези лекарства са чиста “химия”, а всяка химия естествено е и вредна. Без препоръка от лекар понякога приемаje различни антидепресанти и транквиланти, които успокояват временно, но са не ефективни при лечението на депресията, особено в тежка форма. Лекарствата действат пълноценно само след продължителна употреба. Продължителността на лечение се преценява и назначава от лекуващия ви лекар.
Подобни публикации
Коментари