Бедността не е порок, но пък непоследователността ни много често се смята за голям недостатък. Ето сега ще си изясним защо не си струва да се упрекваш за смяната на желанията си и вътрешните колебания. Твоите решения или грешки са само твои и на никой друг. Стига се обяснявал за живота си. Живей така както на теб ти харесва.
Всеки прави грешки и това е нормално!
Идеални хора се срещат не по-често, отколкото хубава снимка за лична карта, и се отличават с това, че се държат изключително разумно.
Когато вземат решение, първо правят детайлен анализ на всички за и против, след това седем пъти мерят и чак след това режат. Никога не променят мнението си и винаги очакванията им се оправдават. Но ти си човек от плът и кръв, а не математически алгоритъм, алчно се поддаваш на емоциите, премисляш сто пъти, а понякога разочароваш някого по пътя с взетото решение
Нобеловият лауреат Даниел Канеман в книгата си „Мисленето“ се застъпва за всички съмняващи се и обяснява това непостоянство с човешката природа. Работата е там, че нашето мислене е комбинация от две различни по своята същност системи.
Първата е бърза и в основата е интуицията и поведенческите модели.
Под нейно влияние започваш да си мислиш, че трябва спешно да си запишеш час за фризьор и да си направиш каре, да си подадеш молбата за напускане, заради конфликт с шефа.
Бавната система използва рационален подход. На нея и трябва време да обработи данни и да направи план за действие.
Така само след няколко часа или дни ти вече не си сигурна, че силно филираната коса ще ти отива или че напускането на работата е единственият изход. И това е защото бавното мислене действително функционира на бавен режим и много често е изпреварено от бързото мислене. Точно то бърза с изводите, прощава грешки, дава воля на емоциите ти и те подтиква към решения, за които съжаляваш след половин час.
Не драматизирай!
Възможно е и сред твоите черти особено място да заема катастрофизацията – мисленото превръщане на лошата ситуация в ужасна генерализация. Очакване, че една грешна стъпка ще разбие живота ти. Затова отхвърляш идеята да следваш в чужбина, очаквайки че ще се провалиш и ще миеш чинии цял живот. Размисляйки да заживеете с приятелката ти в една квартира, с представяш, че това ще сложи край на отношенията ви.
Психолозите са убедени: всичко, което става с нас, е резултат от нашите мисли. Угризенията на съвестта започват тогава, когато си твърдо убедена, че със смяната на мнението си, си нанесла вреда или си разтревожила свои близки. Твоята задача е да изключиш паниката и да потърсиш логиката в собствените си генерални заключения. Помисли дали наистина някой е пострадал от твоята маневра.
Единственото, което може да причиниш на близките си, е да ги изненадаш, че не правиш това, което винаги очакват от теб. Затова, променяйки решението си, не бързай да губиш самоуважение. Помни, че всяка грешка е нов опит, още една стъпка към разбирането на вътрешните ти желания и възможност след време да разказваш на децата си как си се записала да следваш информатика, но след първата година си кандидатствала актьорско майсторство.
Не живей в миналото!
Честата смяна на желанията е безспорно несигурна почва. Но в противен случай, ако правиш само това, което първо си решила, ще се удавиш в мъка по пропуснатите възможности. Самообвинението, че животът ти върви, а ти тъпчеш на едно място, те държи на разстояние от щастието и близо до депресията. Издишай.
Ти нямаш сили да промениш това, което вече се е случило. В твоя власт е настоящето, за което има време да стане по-хубаво. Трябва да бъдеш честна пред себе си. Ако изборът ти прилича на измъчен компромис в резултат на страха да останеш с празни ръце, или е бягство от проблемите, ти рискуваш да се измъчваш от угризения.
Не търси одобрение!
Какво ще си помислят за мен е въпрос, способен да разколебае и най-уверения човек. Ние знаем много добре, че всяко наше действие се оценява. И ние се стараем да постъпваме „правилно“, угаждайки на първо на родителите си и след това на други хора. Искаме да заслужим одобрението на околните и да не бъдем критикувани.
Да се откажем от високоплатена работа, да се върнем от емиграция, да отменим сватба и след това да се сгодим за друг. Такива обрати на съдбата могат да изглеждат отстрани като слабост и безотговорност. Спри най-накрая да се оглеждаш в другите и разбери, че последствията от твоите решения засягат само теб.
Подобни публикации
Коментари