„Веднъж зарази ли ме вирусът на пътешествията, за такова нещо не е известна противоотрова и аз знам, че ще бъда щастливо заразен до края на живота си“. Майкъл Пейлин (актьор, известен най-вече с ролята си в „Риба, наречена Уанда“)
Харесва ми този цитат, чувствам се идентично. Обичам да пътувам, всъщност обожавам да пътувам. Близките ми често се шегуват, че страдам от болестта на пътешествениците – дромомания. Още не съм разопаковала куфара и вече се оглеждам за нова дестинация. След това като всеки „графоман“ обичам да споделям преживяното. Има места, в които се влюбвам от пръв поглед, други остават в графата: „Веднъж е достатъчно“.
Днес ще ви разкажа за Валенсия!
Този прекрасен, спокоен, чист и слънчев град, не е мястото, на което бих се върнала отново, и отново. Ако попитате защо? Не зная как да формулирам отговора, но графата „веднъж е достатъчно“, говори повече от всичко написано. Не ме плени, не ме грабна, не ме завъртя във водовъртежа на луди емоции / както много други места, на които съм била/.
Но може би е вашето място!? Затова не четете прекалено осъдително. Подминете леките ми забежки относно храната, обслужването, транспорта и някои от валенсианските порядки, които не ми допадат. Валенсия е град пълен с исторически забележителности, модерни сгради и топло море. Разностранен, многолик и не на последно място „вкусен“.
Дълго разглеждах картата на Испания. Пътувала съм до Мадрид и околностите, но този път се спрях на Валенсия, защото е сравнително близо, има евтини полети, а и да бъда честна, прочетох страхотни отзиви. Това е третият по големина град в Испания , след Мадрид и Бареслона.
Нискотарифната компания Уиз еър лети до Валенсия. Ако закупите билети по-рано, цената е повече от атрактивна. 100 лева двупосочен билет на човек, плюс чекиран багаж. Такива намерих и аз. След това резервирах един страхотен апартамент. Уютна обстановка, оборудван с всичко необходимо, топ център – 440 лева за четири нощувки. Почти всички апартаменти, които се отдават във Валенсия, изискват депозит. Той е от порядъка на 150-200 евро.
В нашия случай извадихме късмет и не запорираха никакви пари от картата. Апартаментът се казва „Austria“. Препоръчвам го горещо, на всеки, който се е запътил натам. Освен това беше само на 200 метра от спирката на метрото – „Colon“. А от летището има директна линия. За 25 минути сте в центъра на града. Билетът от летището до центъра на Валенсия е 4,40 евро в посока. Билетче за метрото в зона 1 / градът е разделен на зони/ е 1,60 евро.
Ден първи във Валенсия
Пътувахме в събота, късен полет. В 21.00 кацнахме на летище Валенсия. Метрото е на самото летище, няма как да го объркате. Достатъчно табели водят натам. Не успяхме да се справим с машинките за купуване на билети. Уж, променяхме менюто на английски, но някой на испански постоянно нашепваше – дос, трез.
Не бяхме единствените объркани като „мечо турист“ и се запътихме към касите.
Със знаци и мимики се разбрахме някак си, че искаме два билета. Плащам обаче два, а те ми дават един. Аз упорито стоя и настоявам за два, а касиерът ръкомаха: „Едно е равно на две, едно е равно на две, едно е равно на две“. Разбрахме се накрая. Хората пестят хартия, което е похвално. С един талон могат да минат двама, трима и повече души. .
Пътувахме около 25 минути до нашата спирка „Colon“. Както споменах апартаментът беше топ център, в близост до повечето забележителности, денонощна рецепция. Получихме ключа, оставихме багажа и решихме да превземем града.
Събота вечер, купон, сиеста, никой не спи. Това съм чувала за Испания.
Да, ама не. След 40 минути обикаляне да си намерим ресторант, се оказа, че една голяма част се ориентират към приключване. Вярно е, че говорим за 22.30, но в Катания /Сицилия/ и в цяла Гърция в 23.00 сервират напитки и храна, без никакъв проблем.
В същото време Валенсианци английски или не знаят, или не искат да говорят,. Затова пък любезно и продължително обясняват на испански. Който разбрал, разбрал.
След дълго лутане все пак намираме малко ресторантче. Меню испанско – иде, че разбери какво ти се яде. Сочиш с пръст и се молиш да става за консумация. По- доста интересен начин младежът обясни, че има пилешко бутче. Държеше се за крака и крещеше : „Пойо, Пойо“. Накрая ни изпрати с усмивка и каза на чист български език : „Лека нощ“. На колко ли българи е обяснявал за бутчето, пилето и виното, което уж е червено, ама носи бяло.Тези малки неуредици в никакъв случай не смачкаха ентусиазма ни за следващия ден.
Ден втори във Валенсия
Събуждам се в неделя. Тихо, слънчево. Чудесно време за разходки. Не напразно Валенсия се слави като града с цели 363 слънчеви дни в годината. Края на октомври. Температурата около 26 градуса. Протягам ръце и хуквам за кафе. Явно не съм си „научила урока“. Преди 10.30 в неделя няма да намерите отворено кафене, магазин и каквото и да било. Хората почиват. Бавно и лежерно градът започва да се събужда и към обяд има някакви признаци на живот.
Ще ни мине и без кафе, бързаме да видим всичко, за което съм чела и чула. Определено има какво да се посети. Но има достатъчно статии, които подробно обясняват и насочват туристите към тях.
След 12-14 км здраво ходене и опознаване на културата, архитектурата, музеите, се озовахме на крайбрежната алея.
Плажът е достатъчно голям, но и достатъчно отдалечен от центъра на града. Пясъкът е много ситен (почти като прах) и мек. В края на октомври, все още е пълен с хора, които се препичат на слънце, а някои смелчаци, дори се къпят.
В един от многото ресторанти на крайбрежната алея набелязваме най -симпатичния, според нас. Накъде, без да сме пробвали прословутата валенсианска паеля. Всъщност, както вкус не беше нищо особено. Както каза приятелят ми: „Аз с тези продукти ще я сготвя по-добре“. И се оказа абсолютно прав. След като инвестира 5€ в местни подправки, първата работа, след като се прибрахме, беше да приготви паеля. Получи му се
Установихме, че истинска паеля не бива да се яде на туристическо място. Освен това, когато донесоха сметката, вместо 15 евро ни поискаха 30 евро за това блюдо. Оказа се, че паелята се сервира за минимум „дос персонас „и съответно цената е по две. Хитър трик да ти вземат парите.
Виж в старата централна част на града има много неугледни барове, които обаче предлагат доста добри мезета. Но да не си и помислите да опитате паеля на Plaza de la Virgen, където всъщност хапват много туристи. Това, което сервират там, няма нищо общо с онова, което би трябвало да бъде. Паелите им се носят готови, замразени и не стават.
В Европа, където и да пътуваме, сме ползвали метро, автобус, трамвай, но тук някак си не успяхме да се справим с градския транспорт. Затова и на връщане хванахме такси. Цената варира около 12 -14 евро от крайбрежната алея до центъра. Връщат ресто до стотинка.
Освен това обяд няма да ти сервират преди 13.00 почти никъде.
В 17.00 пък в поредния ресторант ни обясниха, че затварят и почти ни издърпаха чиниите от ръцете. Който ял , ял.
„Заповядайте пак в 20.00“, ни обясняваше сервитьора на развален английски и събираше столове и покриви.
Затова съветът ми е: „Не се доверявайте изцяло на туристическите уебсайтове за Валенсия. Те ще споменат заведения и места, които очевидно отдавна са известни. Това е пълна безсмислица. Единствените хора, които са тук и пробват (неизбежно) надценени продукти, са туристите, които предварително са си поставили отметка, кое къде и какво да посетят / като нас в началото/“.
Ето и седем /не/ обичайни неща, които може да правите във Валенсия
1. Присъединете да потърсим Светия Граал!
Да, може би няма да участваме в следващия филм за Monty Python /там търсят Светия Граал/. Затова пък много хора вярват, че Светият Граал, чашата, която Исус е трябвало да изпие при последната вечеря, се съхранява в катедралата във Валенсия. Има много твърдения от цял свят, че точно при тях е Светия граал, но въпреки това легендата привлича туристите като магнит.
За да съм честна ще ви кажа, че няма какво много да се гледа, въпреки църковните украшения около него, както и целия шум. Всичко е просто – голяма стара чаша! Освен религиозната догма, според мен, истинският граал би трябвало да изглежда много по-различно, особено ако си припомним инструкциите от училище. Катедралата все пък е прекрасна сграда и си струва да я посетите.
2. Валенсия е домът на Паелята
Всички знаят какво е паеля, но ако току-що сте се върнали от живот на Луната и не сте виждали традиционното испанско ястие, ще ви разясня.
И да се договорим. Paella НЕ се произнася „poi-eller!“ произнася се „pay-eya“ и не е нужно да сте испанец, за да го кажете така. Това просто е правилният начин /испанец ме е учил/. Ако искате да поръчате това ястие в Испания и го произнесете правилно ще ви дадат и по-хубава и голяма порция. Опитайте, работи!
Паеля е това, което повечето хора очакват да ядат, когато идват на почивка в Испания. Ако не сте я опитали в самата Валенсия /поне така твърдят местните/, няма да имате истинските представа, а само фалшива туристическа версия, която дори испанците отказват да ядат. Тук може да се поспори, но да спориш с валенсианец? По-добре се откажете.
Ако ви се прииска да си сготвите паеля у дома, то на централния пазар може да си закупите различни миксове или комплекти подправки. Ако пък не ви е страх от свръх багаж то около пазара на много места може да се сдобиете и с оригинален чугунен тиган за целта.
3. Истинска Паеля?
В родната й област, Валенсия и влажните зони на Албуфера, се продава най-автентичната версия. Приготвяла се е с вода от езерата Албуфера, или направо от река Турия.
Прави се в много голям тиган, винаги ал фреска и над голям дървен огън. Самото ястие се предлага в много размери. Легендата диктува колкото по-голям е размерът, толкова по-добро е яденето.
Истинската Валенсианска паеля трябва да съдържа смес от:
Ориз – най-важната част, за предпочитане с надпис „DOP Arroz de Valencia.“
Вода от река Турия – (въпреки че бутилирана вода е достатъчна!)
Някакво месо: пилешко, свинско, зайче, охлюви (сериозно), говеждо месо, патица
Морски дарове – миди, раци, омари, скариди
Зехтин, най-доброто качество, което можете да си позволите.
Домат (понякога) и лук (понякога)
Шафран, сол и всякакви други подправки, които харесвате
Фасул Garrafon, боб ферадура
ВЪЗМОЖНО: Чесън, чушки, черен пудинг, наденица чоризо
4. А ето какво да си поръчате за пийване и хапване, за да приличате на истински валенсианци:
Agua de Valencia – коктейл, приготвен от кава, портокалов сок, водка и джин
Fartons (често се сервира с horchata) – Фартоните са типични за Валенсия. Тези сладки са специално допълнение към ледената напитка орчата. В момента, в който се потопят в нея, вкусът им се променя и придобива много по-лека текстура.
Paella de Valenciana – паеля с пиле, заек, охлюви (по желание) и бял боб
Fideuà – приготвя се като паеля, но вместо ориз се прибавя специално за целта късо фиде. Ароматно, нежно, с морски вкус и запечена коричка, блюдото определено е голяма средиземноморска съблазън.
Arroz negro – черен ориз, приготвен с калмари и други морски дарове; черният цвят идва от мастилото на калмарите
Menú del dia – което се среща почти във всеки ресторант, е създадено по времето на Франко. Това е начин работниците да получат питателна храна на достъпна цена. Днес менюто го има в повечето ресторанти в Испания,. Струва значително по-малко от което и да е в основното меню. Обикновено получавате един предястие, основно и един десерт, а също така ви се сервират хляб, чаша вино (или безалкохолна напитка) и кафе . Всичко за около 8-10 евро
Menú del dia се сервира само в обедно време – между 13:30 и 16:30.
5. Ех, тази „орчата“.
Тази дума се отнася за една от най-автентичните валенсиански традиции: напитка, приготвена от грудки на чуфа /земен бадем, тигров орех/. Заедно с паелята, е най-известният гастрономически символ на региона. Традицията е много древна (твърди се, че произхожда от Африка), но първите официални записи датират от 16 век.
В онези далечни времена орчатата (на испански: „horchata“) се е продавала на улицата, от фермерите, които използвали колички, за да могат да вървят и да продават своя продукт в града. По-късно (средата на 19 век) започват да се отварят барове, посветени на напитката. Така става известна на широката общественост, вътре и извън региона.
Продуктът вече е защитен от „Denominacion de Origen“. Това важи за рецептата, както и за основните съставки. Освежаващите и хранителни свойства на орчатата, я превръщат в любима напитка през горещите летни дни за поколения валенсианци.
Ако искате да опитате автентична рецепта, можете да изпиете чаша орчата на улицата. Купете я от някоя от многобройните колички, разположени в целия град или посетете специализирания орчата бар в Mercado de Colon, бивш пазар, който в момента е пълен основно със заведения. Задължително си поръчайте и фартон /нещо средно между еклер и кифла/, който да си топите в напитката.
6. Вижте трансформацията на река Турия – от пагубни наводнения до най-големия градски парк в Европа
Градът е разделен от река Турия. Въпреки че сега няма да намерите много вода, тя е била в повече от достатъчно през далечната 1957г. Реките са прелели и са довели до национална катастрофа.
Мощната река, захранваща Валенсия от древните иберийски времена, отнесла дигите и наводнила града на места с дълбочина до 3 метра. Все още има къщи в някои от старите централни квартали, с маркировката или петна по стените. Спомени от наводненията.
На това място е построен парк. В наши дни този парк е един от най-големите и красиви градски паркове в Европа.
Паркът е дълъг няколко километра и разделя града на две половини. Препоръчително е всеки, който посещава Валенсия, да дойде и да го разгледа. За по-бързо и лесно може да наеме мотор от някоя от станциите за наемане на велосипеди, разположени по протежение на парка. Има много спортни съоръжения, огромни детски игрални паркове, както и няколко внушителни сгради като Palau de musica.
Тук ще видите нещо наистина впечатляващо. Това е футуристичният град на изкуствата и науките. Невероятен комплекс от няколко сгради с различни функции, от мини морски свят, до 3d кино, паркове и градини и не последно място най-големият океанографски музей в Европа. Вътре често казано, не е нищо особено.
7. Тук не говорят испански. Даааа!
Находчивият пътешественик винаги научава няколко фрази, преди да пристигне до местоназначението си. И въпреки че Валенсия е в Испания повечето хора не говорят чист испански. Не са много хората, които знаят, че официалният език на населението всъщност е Valenciano, което е диалект на каталунски.
Местните жители са много горди с езика си. Недостатъкът е, че не са много възможностите за испанците да го научат. Можете да научите няколко фрази доста лесно, като се огледате около себе си.
Забелязахте ли двуезичните пътни знаци и реклами и т.н? Ще се изненадате колко френски думи има или колко думи са с един и същи правопис като английски, повече от испанския Castillan.
Bon dia, е по-често срещан от buenos dias, и бъдете готови за хората, които казват какво звучи като „оу“ по улиците, което е тяхната дума за : „Ще се видим по-късно!
8. Централният пазар (Mercado Central)
Пазарът се смята за един от най-старите все още действащи пазари в Европа /въпреки, че открият рибен пазар в Катания ми хареса повече/. Сградата е построена през 1914 г. и е декорирана с красиви витражи.
Има над 100 малки магазинчета, подредени тематично. Цените не са ниски, но пък предлагането е голямо. Има прилика с нашите Централни хали в София. Пазарът е в центъра на града и е отворен от понеделник до събота. Докато разглеждахме, усмихната испанка ни предлагаше да си хапнем морски таралежи и закачливо повтаряше: „Мераки идва от тях, мераки“.
Разделяме се с Валенсия отново късно вечерта. Подреден, чист, красив град. Тръгвам си със смесени чувства. Не успях да посетя „Фламенко шоу“. За съжаление имаше програми само четвъртък, петък и събота. Може би там щяха да оборят усещането ми за скука, да обърнат представата ми, с която останах – че тези хора нямат нищо общо с горещата кръв, която испанците носят.
Вие може и да не сте на това мнение. Идете, вижте, разкажете! И от сега учете испански или техния диалект. Английски, няма да ви помогне.
Buen camino. Рorque no!
Коментари