Обаче… Не мога да се побера в единственото число на фразата, защото по всеобщите представи почивката е нещо продължително, или поне пет дни. А за мен и съпруга ми откъсването за толкова време от ежедневните задължения е невъзможно. Затова правим така – почиваме извън дома по 2 дни, но пък всеки месец, от май до октомври.
Същинската ни страст е морето. Не ме е срам да кажа, че отиваме там, за да станем отново деца. Същински… Да скачаме във вълните, да се смеем, да ни се сбабичасат пръстите от водата и да ни посинеят устните от студ накрая. И въпреки това да се отскубна от теглещата ме към брега ръка и да се върна отново в топлия скут на водата.
Казвам топла, но даже и да не е съвсем, пак си ми е хубаво.
Всеки, четящ това, може да извика у себе си спомена за първото съприкосновение с морето. Тръпка! Най-точната дума. И в буквален и в преносен смисъл. Като никоя друга… Разбира се, че всичко това е придружено със зачервените ни носове и рамене, но в спомените ни остава единствено усещането за радост.
Плажуващите са приятни хора. Не бързат за никъде, не се нервират на децата, които ги засипват с пясък, поклащат глави в такт със звучащата от тонколоните на плажните заведения миксирана музика. Цялото усещане наоколо е за по-особено състояние на духа. За почивка.
Сега се сещам за нещо, което изричам доста често, когато сме на море. Беше може би преди около 3 години. Отидохме да „открием сезона” в средата на май. Плажът на „Каба кум” над Варна. Времето слънчево, но водата все още леко студеничка. Почти безлюдно. Задава се група от руски туристи, повечето деца и юноши. При вида на кристалната вода се съблякоха в движение и затичаха към водата. Очаквах писъци от студената вода. Нищо подобно! На десетина метра навътре едно от момичетата се провикна към брега „Мамаа! Я в Раа-ююю!!!”. Та и аз като тях – в състояние на всеобщо блаженство повтарям често „Я в Раа-ююю!”.
Имаме си любимо място, разбира се. Поморие, като в онази песен. Чувстваме се като желани гости, защото там, срещу хотел „Св. Петър и Павел” има едно бистро, „Чайка”, където отдавна не ни питат какво ще обичаме. Донасят направо напитките ни и казват „Добре дошли, от кога ви чакаме”.
Днес е петък… Утре в 5 сутринта вземаме приготвения веднага след последното завръщане куфар и отново отиваме на среща. С морето.
Ето така нашите късички, но чести почивки се превръщат в една цяла незабравима почивка. Зимата минава бързо със спомените от лятото. И още с първите топли пролетни дни започва предвкусването на наближаващите нови срещи. С морето…
Марияна Аврамова Кръстева, гр. Стражица
Тази публикация участва в конкурса „Моята незабравима почивка„
Подобни публикации
ЕХА МАЦЕ. ТОЧНО КРАТКО И ЯСНО…И ТИ СТАВА ЕДНО ХУБАВО ХУБАВО КАТО ЧЕТЕШ. БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТАЗИ ЕМОЦИЯ.