Искам да се включа в конкурса, който организирате и да Ви разкажа за едно мое невероятно преживяване в село Рибарица, разположено в приказния Тетевенски Балкан, в подножието на Стара планина. С кола се стига за около час и е само на 120 км София. Селото е разположено на бреговете на река Бели Вит.
Ще започна с това, че съм човек, който обича лукса и когато резервира някъде гледа да е приличен хотел, по възможност да е „ол инклузив“ и да има всички удобства, които предлагат скъпите хотели. Планирах всяка почивка много рано и резервирах месеци преди сезонът.
След посещението ми в Рибарица, за първи път разбрах, че греша. Разбрах, че за да се чувства човек добре не му е нужна храна, която да му поднасят непрекъснато, да се тъпче като прасе, да лежи до басейна и да слуша кънтящата музика от бара.
На компанията ни, която се събира редовно един ден ни хрумна да избягаме от прашната София за уикенда. Речено-сторено, но къде. След дълги търсения, противоречия помежду ни, защото всеки си харесваше различна дестинация, стигнахме до консенсус. Избрахме село Рибарица, защото не е много далече от София, само на 120 км, а и прочетохме доста отзиви, повечето положителни.
Никой от нас не беше посещавал планинския курорт преди това. После започна търсенето на подходящата къща, защото бяхме 10 души. Избрахме по интернет вила „Don Maro“. В този период беше свободна, а и имаше възможност да ни настани всички и излизаше по 20 лева на човек.
Пътуването мина приятно. Пътят до там е сравнително хубав. Посрещнаха ни приветливи и усмихнати домакини. Къщата беше на четири етажа, а стаите бяха много уютно обзаведени, изцяло в дърво. Много чисти. Домакините ни настаниха, оставиха ни ключовете от механата, която беше изцяло на наше разположение. Там си спретнахме страхотен купон. Жените приготвихме салата, а мъжете се проявиха като майстори на барбекюто и си хапнахме вкусни пържоли и шишчета, изпечени на жар.
На следващия ден се настанихме около басейна, забравих да спомена, че в двора имаше страхотен басейн с шезлонги. Домакините споделиха, че е изграден тази година. Прозрачно-чист. За наше голямо учудване не беше студен. По-късно разбрахме, че се затопля от слънчеви панели. Наблизо до вилата тече и река Бели Вит.
Сред нас нямаше любители рибари, но видяхме доста хора да се запътват с въдици. Така че и този вид туризъм е развит в района. Има също страхотни еко-пътеки за разходка. Бих препоръчала и екорезерват „Царичина“. Близо е до селото и е невероятно красиво място. На тръгване си купихме от прочутата тамошна пастърма, която се приготвя в селото по специална рецепта и се слави с уникалния си вкус.
След пътуването ми до Рибарица се почувствах нов човек и реших за себе си и за семейството си: никога повече в бутаницата и тарапаната било на море, било на планина. Това китно селце Рибарица е събрало в себе си всичко, от което се нуждае човек. Почивка, свеж въздух, красива планина, хубава храна и много приветливи хора.
Беше спокойно и красиво. Не си спомням да съм прекарвала така добре. Нямаше ги сърдитите сервитьори от морето, препълнените капанчета, високите цени. Бяхме си ние в цялата къща и се забавлявахме страхотно. Бих отишла отново.
Нина Иванова, София
Тази публикация участва в конкурса „Моята незабравима почивка„
Подобни публикации
Коментари