Беше миналата пролет (2014), когато тръгнахме от София за Метеора. Решихме да тръгнем много рано сутринта, дори още преди изгрев слънце, за да стигнем в Гърция възможно най-рано и да се насладим на красивите гледки по-дълго.
Взехме си по едно кафе от денонощното магазинче, което се намира близо до нас. Толкова се вълнувахме с приятеля ми, че си изпихме кафетата на два пъти и потеглихме. Отново, заради нашето нетърпение бяхме заредили резервоара на колата до горе и сега не се налагаше да спираме до бензиностанция.
По пътя слушахме много ентусиазираща музика, бяхме в много добро настроение…В последната бензиностанция преди да влезем в Гърция, решихме да хапнем и уж да си починем малко, но всъщност наистина спряхме, хапнахме, обаче веднага се качихме в колата, за да продължим. Времето беше с нас…слънчево, свежо, пролетно. Пресякохме границата на пункта при Меджитлия без проблеми и доста бързо. Потеглихме по магистралата за Солун. След това Солун – Игуменица.
Пътувахме над 100км. и около гр.Гревена имаше отбивка за Каламбака. Магистралите са красиви, засадени в голяма част с красиви растения и храсти. Километрите от София не са много и пристигнахме още преди обяд. Тъй като не си бяхме резервирали хотел предварително, побързахме да го направим. Още като пристигнахме попитахме на няколко места за нощувка. Целта на нашето пътуване беше да се разходим и да обиколим манастирите в Метеора, като останем за една нощ. Настанихме се в хотел Odisseon.
Манастирите вече бяха отворени и колкото и да бяхме изморени от пътуването, емоциите и нетърпението беше по-силно от умората и не ни се чакаше до следващият ден, за да се качим. До манастирите може да се стигне с кола, за това тръгнахме, a за да влезете в тях, трябва да се изкачите по издълбаните в скалите стълби.
Преди всичко искам да изкажа моето възхищение, до колкото мога, защото колкото и красиви думи да кажа за това необикновено и спиращо дъха място, ще са недостатъчно и непълни. С пристигането ме смая великолепният пейзаж. Корема ми сви от удивление.
Истинското вълшебство на Метеора, бихте могли да усетите, само ако сте там и се отдадете на заобикалящата ви картина. Тъй като манастира „Преображение Христово“ е един от най-лесно достъпните, всъщност успяхме да видим него. Той е най-големия от тях, наричат го и „Големият метеор“. За мое огромно съжаление, ние не можахме да разгледаме всичките манастири, които са отворени за посещение.
Разбрахме, че общата им бройка е около 20, но не всички са работещи. Строежа на тези манастири е бил изключително труден и мъчителен, поради факта, че е трябвало да се изкачват строителните материали на голяма височина. Интересен е факта, че за да се построят тези манастири са били използвани стълби и мрежи оформени като торби.
На следващият ден не ни се тръгваше още, а и имахме време. За това тръгнахме към селцето Кастраки. Изненадаха ни цените и екстрите в това селце. Всичко беше доста по-скъпо, отколкото в Каламбака, но за нас нямаше кой знае какво значение, защото бяхме там за кратко и само на разходка, за да „убием“ още малко време докато дойде време да си тръгнем.
Колкото и да не ни се тръгваше, дойде моментът, в който да потеглим обратно. В крайна сметка се насладихме на едно прекрасно място, посетихме една нова за нас територия и има за какво да разказваме. С удоволствие бихме се върнали, за да обиколим и да разгледаме там, където не успяхме.
Десислава Дамянова
Специалист „Програми и проекти“
СО – район „Нови Искър“
Тази публикация участва в конкурса „Моята незабравима почивка„
Подобни публикации
Коментари