Вярвате ли в магии? Ако вярвате, трябва да знаете, че Лефкада е магия. Остров, в който се влюбвате от пръв поглед. Достатъчна е само една крачка, за да се озовете в рая. Запленени от аромата на цветя, звуците на птичките, тюркоазеният цвят на морето, боядисаните в различни средиземноморски цветове къщички и хилядите нюанси, които никоя палитра на художник не може да предаде. Синьо, много синьо море, което никога досега не сте виждали.
Този остров си струва да се открива бавно, много бавно, наслаждавайки се на всеки ден от отдиха си. А и да се чували грък да бърза? Времето спира и мисията е напълно възможна.
Лефкада е остров с безброй лица. Пребродите ли го ще откриете кое точно е „вашето“. Просто се уверете, че имате достатъчно време да го проучите. Защото примамките може да са очевидни, но скритите радости се разкриват само в очите на внимателния наблюдател. И те са още по-интересни.
Лефкада е четвъртият по големина остров в Йонийско море.
Между другото, това е единственият остров, свързан със сушата чрез понтонен мост, който в определени часове се вдига, за да преминават корабите. За да стигнете не ви трябва ферибот. Но ви трябва много търпение и кураж, за да посетите най-красивите плажове. Тесни пътища и много, много завои, от които ви се завива свят. Известните курорти разположени на брега са: Никиана, Пергиали, Лигия, Нидри, Василики. Основното, което отличава Лефкада от останалите острови, е планинският пейзаж, богатата флора и девствените плажове.
Повечето пътеводители, го определят като „Белият“ остров и идентифицират това име с името на белите скали на Лефкатос на югозападния бряг. Може би са прави. Думата „Лефко“ обаче се превежда не само като „бял“, но и „ярък“, което аз лично предпочитам. Когато напуснах острова, впечатленията бяха толкова ярки, че някаква неизвестна сила ме нашепваше, че ще се върна назад отново, и отново. А и приятелството, което създадохме там, е повече от достатъчен повод.
Основната дейност на острова, е свързана с отглеждането на маслини, грозде, леща, колбаси с оригинални подправки. Лефкада е известена и с местния си салам и ако сте фен на този колбас, трябва задължително да го опитате. Освен това лефкадци се славят с едно от най-добрите производства на тъкани, красиви бродерии и нежна дантела. А местните сладкиши, небцето си знае работата. Просто, опитайте!
Имах намерение да ви опиша моето първо пътуване до Лефкада пейзажно – красивите плажове, синьото море и.т.н . Само, че една непредвидена среща на паркинга пред магазин „Лидъл“, в столицата на Лефкада промени всичко.
Днес ще ви разкажа една различна история. История за иронията, на която може да те подложи съдбата. За хората, които обитават острова и как минута невнимание може да роди едно истинско приятелство.
Но да се върнем към самото начало. След цялата Ковид истерия тази година, отложени дестинации, загубени пари от самолетни полети и едно единствено пътуване през юни до Северна Гърция, все пак решихме да си организираме една по-дълга почивка края на септември.
Къде, къде? Да няма маски навън, карантина и особени ограничения, които да ти развалят кефа.
Тестове ясно, няма как да се мине без тях и попълване на кодове. Избрахме Лефкада и селцето Василики.
Тръгнахме рано, не само заради дългия път, но и за да няма струпване на границата. В 4 часа вече бяхме подредени на граничния пункт, минахме за около 10 минути с бегъл поглед на тестове и кодове. В Гърция сме. На път за Йонийско море (на албански: Deti Jon, Нашето море, гр. Ιόνιο Πέλαγος). Оказа се наистина „нашето“ море, като усещане.
Разстоянието от София до Лефкада е близо 700 км, пътува се около 8-10 часа,
с почивките, дълги тунели, от които ти се завива свят и накрая подвижен мост, който свързва острова със сушата. Пригответе си около 16 евро за тол такси в посока.
И ето ни в 10.00 часа преминахме прословутия мост. След като пихме по едно освежаващо фрапе в столицата на острова, решихме да се отбием до магазин „Лидъл“ и да заредим колата с малко рицина за безкрайните морски вечери на терасата. До тук добре, но тръгвайки към крайната цел Василики, просто се подпряхме с един местен, който явно беше тръгнал на пазар. Ядосах се. Три часа разправи, полицаи, застрахователи, жега. Само това ни липсваше.Човекът не говореше и дума английски и нямаше как да се разберем.
Изнервени от цялата ситуация, но с леки щети по колата потеглихме към Василики. Какво ли още ни очакваше?
Живописните картини, които се откриваха по пътя вдигнаха настроението и разведрихме обстановката. Няма как едно произшествие да развали така чаканата почивка. Минавахме през китни селца, усмихнати хора и пълни плажове.
Василики (на гръцки: Βασιλική), на остров Лефкада, Гърция.
Разположен е на южното крайбрежие, на 4 км южно от Агиос Петрос и на 25 км югозападно от столицата Лефкада.
Василики е добре познато място за уиндсърфинг през летните месеци поради местния термален вятър, известен сред уиндсърфистите като „Ерик“. В залива често има над сто уиндсърфчета едновременно. Районът е популярен и сред други ветроходни плавателни съдове и планински колоездачи. Няколко ваканционни компании оперират във Василики, като осигуряват оборудване за уиндсърф и ветроходство за своите гости.
Със сигурност нямаше да караме уиндсърф, но пък щяхме да си починем подобаващо.
Бяхме проучили, че от Василики има възможност за целодневен круиз. Посещават се най-известните и красиви близки острови. Корабът тръгва от пристанище Нидри, през Василики. Оттам се отправя към най-известнияплаж Порто Кацики (Porto Katsiki), където капитана дава възможност за плуване и гмуркане в кристалните води на Йонийско море.
Круизът включва и световно известния плаж Катизма, който е дълъг около 7000 метра. Този плаж е станал известен по целия свят със своите необичайни скални образувания, които се намират близо до брега и служат като естествен подслон за почиващите. Посещават се и островите Кефалония и Итака. Круизът продължава около 6 часа и струва 20 евро. Има и опции за самостоятелно наемане на лодки, като цената започва от 130 лв на ден.
Василики ни посрещна ветровит, но топъл.
Настанихме се в превъзходно студио, от което се виждаше прекрасното синьо морето като на длан. Малко градче, пълно с заведения, ресторантчета, таверни, нощен живот и сувенирни магазинчета.
След една прекрасна морска вечеря, за добре дошли, и огромна порция лаврак, починахме и събрахме сили да станем рано сутринта. Преди да отпътуваме за известния плаж Порто Кацики, решихме да изпием по едно фрапе в кафетерията на центъра във Василики /между другото тази кафетерия е едно от малкото заведения, което работи през зимата/. И докато отпивахме с наслада от фрапето си казах: „Не това, не е възможно“. Човекът, с който се бяхме сблъскали преди ден на 50 км. от тук, седеше в заведението срещу нас и безгрижно отпиваше своето гръцко кафе.
Изненадата беше взаимна. Когато ни видя, се усмихна стана и каза: „О, булгаро, булгаро, бум, бум“. Покани ни на масата, прегърна ни и се познахме. Така започна нашето гръцко приятелство.
Христос, можеше да живее в сто други селца и градчета на острова, но се срещнахме отново точно тук. Той ни говореше само гръцки, а ние пък знаехме само пет гръцки думи – ямас, калимера, калиспера, агапи, аврио. Оказа се, че Христос, е един от 300-те постоянни жители на Василиики. Пенсионер. Горд баща на 3 дъщери, 2 сина и дядо на 9 внучета.
Посмяхме се над тази невероятна история. Как от целия остров ние се озовахме точно тук, за да се срещнем отново.
Всеки ден до края на почивката ни Христос ни носеше пресни домати от градината, чушки, лук, патладжани, както казваше той, да си приготвим истинска гръцка салата. Един ден просто ме видя на пътя и ми подаде два плика пълни със смокини и круши. На следващия ден донесе пет литра домашно бяло вино, с указания : Да се носи в България, да си спомняте за мен и да си казвате по едно гръцко наздраве – „ямас“.
Христос беше очарователен. Научихме се да си говорим през гугъл преводач и определено бяхме атракцията на селцето. Ние и Христос. Всяка вечер бяхме заедно, все едно се познавахме от сто години или сме се виждали в някой друг живот. Христос ни учеше на гръцки думи, ние него на български. Той не преставаше с подаръците- зехтин, риган, домати, лук. Всичко, което можеше да се купи от Гърция, Христос ни го доставяше натурално. И го правеше искрено, без да чака нещо в замяна. Той просто беше един добър човек. Разказваше ни за гръцките традиции, за голямата си фамилия и за това как гърците изключително много държат на семейството и приятелите.
Встрани от централната морска улица във Василики, се намираше ресторант „
„ΩΚΕΑΝΟΣ“ / Okeanos/.
През деня не работеше, отваряше след 16.00 часа. Веднъж решихме да го посетим, тъй като чухме добри отзиви за кухнята и собствениците. Най-прясната риба, изключително вкусно приготвена храна, най-любезния персонал. Ресторантът започваше да се пълни от 7.30, а до 22.00 вече се пукаше по шевовете и трудно можеше да си намери човек места.
Но съдбата пак си знаеше работата. Оказа се, че ресторантът е собственост на брата на съпругата на Христос – Теодорос. Тео и прекрасната му съпруга Атина държаха това чудно семейно ресторантче. Веднъж само да опиташ добре приготвената риба на грил, специалитетът им салата „Океанос“, сиренето Халуми и карпачото от лаврак ти се иска да пробваш от всичко и да не ставаш от масата.
Вкусно и прясно. Това е мотото на „ΩΚΕΑΝΟΣ“ / Okeanos/.
Всяка вечер ни посрещаха и изпращаха с усмивка, а Христос като вътрешен човек уреждаше места. Обикновено затваряхме заведението. И така цели 9 дни.
Ако си търсите място във Василики, където да се натъпчете двама души с една порция по-добре идете в някоя гиросчийница. Тук е различно. Е, трябва да ви предупредя за фирмената салата „Океанос“. Поръчайте една за двама души, защото в противен случай рискувате да нямате място да опитате нищо друго.
Ако сте ценител на добрата морска храна не пропускайте да го посетите. Каквото и да опитате няма да съжалявате. Нещото, което ме впечатли освен шедьоврите на Тео, беше уж „стандартния“ пържен гаврос.
Всички сме го яли десетки пъти в различни гръцки ресторантчета, но този беше абсолютна изненада. Рибките не само, че бяха изчистени, но разцепени по средата и с махнат гръбнак. През следващите дни установихме, че Тео не само е магьосник с ножа и абсолютен перфекционист, но и приготвя всичко с любов и уважение към храната.
Обикновено ходихме в ресторанта към 22 часа, когато основната маса туристи вече е вечеряла и лека полека се изтегля. През повечето дни имаше слука и за рибаря, та се понасяхме на вечеря с някой пресен лефер, изваден преди час-два. Тео приготвяше уловената от нас риба, без да добави и цент към сметката. Сподели с нас и тайната за фантастичния вкус, който скарата придаваше на прясната риба. Но нея ще си я запазя за лична употреба.
Една късна вечер, когато нямаше много хора си поръчахме карпачо от лаврак и Тео ни допусна в „светая светих“ да гледаме лично как се случват нещата. Както казах и преди той е магьосник с ножа, стане ли въпрос за оправяне на риба. Не мога да ви опиша процеса, това просто трябва да се види на живо. През цялото време обясняваше с лекота процеса на приготвяне и колко е важно качеството на продуктите. На края ни връчи платото с думите: „now self service“.
Освен че е уникален шеф и домакин the Boss както го наричат се оказа и запален рибар.
Снимките на трофеите, уловени от него през времето, когато ресторантът е затворен определено ще смущават съня на всеки рибар дълго време.
Тук ще се постарая спра, защото рискувам разказът ми за кулинарните чудеса на Тео да прерасне в отделна статия.
Във Лефкада за първи път посетихме фабрика за производство на зехтин.
Има няколко поне в района на Василики. На вратата ни посрещна солиден мъж, който помоли да изчакаме докато дойде „боса“. Оказа се, че босът е неговата крехка съпруга. Каквото каже това ставало. Такива сме гърците, смее се мъжът, слушаме жената и не задаваме въпроси. После ни проведе интересна разяснителна беседа как се произвежда зехтин, как се съхранява, каква е разликата между различните видове. Литър зехтин 4 евро. Хапнахме топъл хляб, потапяйки парченцата в зехтин. Почерпиха ни и с маслини, любимия малинов ликьор на „боса,“ вино, мед, истински оцет, без консерванти. И в резултат си тръгнахме нахранени и с пълна торба от всичко по малко.
Фермерът сподели, че дълги години Лефкада се слави не само със зехтина, но и с прекрасните си вина и специални десерти, които ще впечатлят любителите на сладкото. Островът е бил почти напълно изолиран от други региони на Гърция, така че ястията тук се приготвят само от местни продукти.
Въпреки факта, че днес на пазарите и в магазините можете да намерите продукти от различни европейски страни, повечето местни жители все още предпочитат местното производство.
Съдбата си знае работата, инцидентът беше всичко друго, но не и случайност.
Ние срещнахме един добър и истински приятел в лицето на Христос. Обещахме си „του χρόνου“ /догодина/ отново да се срещнем, на същото място по същото време и да си кажем отново „γιαμας“ /наздраве/, защото това е само началото.
Обещах си да се запиша на курс по гръцки, за да си говорим свободно и непринудено. Христос от своя страна обеща, че ще ме научи как се танцува „σιρτάκι“ /сиртаки/ и ще ходим на μπουζούκι бозуки бар, ще попеем, нищо че не мога да пея.
Аз пък от своя страна обещах, че ще се върнем отново и освен ципуро ще пием и българска домашна ракия. Крат на октомври тук всичко затваря, освен едно кафе и една пицария и отваря с нова сила през май.
Как ли се разбират хората, които не говорят един език? Не знам, освен с мимики и жестове, може би с душата. Има някаква необяснима химия, която привлича хората един към друг. Когато добротата надделява, високо е наред.И най-накрая всеки от нас търси едно-единствено нещо и то е… Любов. Защото нищо друго няма значение!
И ковид, и злобата, и неразбориите в целия свят, не могат да спрат хората да се обичат и да бъдат добре. Има човеци по този свят, има. А Христос е един от тях.
„Тου χρόνου“ Хритос, „Тου χρόνου“ Лефкада!
Подобни публикации
Коментари