Има места и страни, в които се влюбваш веднага, но после лесно може да се разочароваш. И такива, които в началото тотално не приемаш, но след това започва потапянето – до пълното отдаване. Така беше и с моето пътуване до Белгия.
Брюксел ме втрещи буквално със своята разноликост и многообразие от езици. От пръв поглед се казах, че не харесвам тази страна. На първо място заради времето. Или валеше проливно и ми капеше във врата, или ми духаше силен вятър в ушите.
И затова от сега ще ви посъветвам, ако сте тръгнали натам, не питайте какво е времето. То се променя непрекъснато, още преди сте си помислили.
Смяната на четирите сезона може да е само в рамките на деня, вятърът си го има непрекъснато. Хората, които живеят там никога не определят плановете си в синхрон с времето, а са свикнали да живеят без да му обръщат особено внимание. Белгийците обичат все пак да инвестират в среда, която им доставя удоволствие и радост на всички сетива.
Затова ще ви разкажа за Брюксел встрани от стандартните туристически забележителности.
Ако искате да харесате Брюксел, заобиколете главните улици и всички известни европейски институции. Там всички се снимат и е голяма тарапана. Малките улички са тези, които крият невероятна красота. Една от запазените марки на града и околностите са така наречените битаци или техните „броканте“. Обикновено се правят в края на седмицата, но си има и един, който е постоянно действащ и е близо до самия центъра на Брюксел.
Там може да намерите всичко: скъпи визонови палта, мебели, дрехи, картини, джунджурии от всякакъв произход. А да се пазарите е просто задължително. И е най-добре да си хванете някой местен, отколкото да се опитвате да им говорите на английски. По-ефективно ще бъде, ако сте решили да свалят цената в пъти. Познавачите на антики могат да си купят нещо на изключителна цена или пък просто да си вземете нещо, което никъде другаде го няма. Да, нестандартният Брюксел извън парламента и пикаещото момченце, много ми хареса.
След това заминахме за Льовен – това си е град за сноби и маниаци. Намира се на половин час път с кола от Брюксел. Веднага разсейва съмнението, че тази страна се е обезличила с влизането си в ЕС. Тук всичко говори за колониалното им минало. Улиците са пълни с езици, стилове, традиции. И се говори на фламандски. Ако говорите на френски е напълно възможно да не ви отговорят и да ви кимат въпросително, че не разбират нищо. Консервирането им е повече от уютно, то си е направо маниакално. Кметството в Льовен е най-красивото в света и може да се каже по две разбираеми причини. Сградата притежава 236 статуи по фасадата и има много изби.
За любителите на питиетата ще е хубаво да знаят, че срещу сградата на кметството се намира и „най-дългият бар на планетата“. Това са серия от заведения, в които може да пиете стотици видове бира, чай, и коктейли. Магазините в града обаче са за ултра сноби. Но може пък да си купите белгийски шоколад, който е известен като един от на-хубавите. В по-малките улички е на половин цена.
И накрая решихме да отидем до Брюж – за окончателно влюбване. Стига се за около час с влак от Брюксел. Брюж е нещо като шоколад, нещо като дантела, нещо като нищо друго на света. Още със стъпването ни в малките улички изхвърлихме високите претенции и видяхме много малки магазинчета. В тях има по ресори: дантели, дрехи, шапки, шоколад, бира, джунджурии. Градът е средновековен и е под егидата на Юнеско. Има и плавателни канали, които навяват някаква алюзия за Венеция, но истината е съвсем друга.
Тук приказките са по братя Грим, а архитектурата е близка до тази на Амстердам. Навсякъде плуват лебеди и патенца. Брюж е място за филми, култура и влюбване. От онези градове, които те дърпат да забравиш коя година е и да отпуснеш душата в едно дълго пътуване.
В Брюж има къщички, които са като бисквитки и разказват историята на Фландрия, топната в шоколад и марципан за влюбване.
Цветелина Танчева, София
Тази публикация участва в конкурса „Моята незабравима почивка„
Подобни публикации
Коментари