Нека започна с уговорката, че по никакъв начин не искам да обиждам, заклеймявам и да слагам под общ знаменател всички вегетарианци, нито да ангажирам някого с моето личното мнение. Човекът е разумно същество и сам решава по кой път да поеме, как да се храни, каква религия да изповядва, как да възпитава децата си, кой да му бъде приятел и с кого да си ляга вечер. Налага се да спазваме някакви обществени норми, но и това е условно понятие.
Да се върна към темата. Защо не харесвам вегетарианците? Случката е от преди години. Най-добрата ми приятелка от студентската скамейка, с която по стечение на обстоятелствата заедно започнахме работа, в счетоводния отдел на фирма за производство на ВИК материали, един ден се събуди и реши : „Ставам вегетарианка“.
Добре бе, Дочке всичко разбирам, само едно не ми побира главата: Защо път точно ти?
Лекар не беше й препоръчал да ограничи месото. Дори напротив, последните изследвания, които си направи показаха, че е по-здрава от бик. Пък и дето се вика до вчера така лакомо изяждаше по три пържоли и две кюфтетата, че всички покрай нея огладнявахме, заразени от апетита й.
Речено – сторено. Дочка стана вегетарианка. Това не ми попречи да си я обичам пак толкова много. Голяма работа, че няма да яде от любимата си мусака, която винаги ме караше да готвя, когато идваше на гости.
Е, като всяка любопитна жена, която си вре гагата навсякъде, не преставах да разпитвам защо е избрала пътя на вегетарианеца. А отговорите й, колкото и да бяха тривиални, не бяха лишени от логика. Дочка размишляваше често на глас, все едно сама себе си искаше да убеди, че е поела по правилния път: „Осъзнах, че убийството на животни е най-страшното нещо, което днес се случва, безграничен садизъм, който ние хората причиняваме над беззащитните същества, само защото сме по-силни. Трагедия, Валя. Трагедия“.
Гледах умно и кимах, преглъщайки порция пилешки хапки с леко неудобство. Но, искаше да спре с месото, Дочка. Спря. Личен избор и светоглед.
Само, че оттук насетне всичко се промени. И не към по-добро, за съжаление. Събрахме се от фирмата на поредното коледно парти. Къде без Дочка? Душата на компанията, как пее, как танцува, как разказва вицове. Всички се бутаха да седнат на нейната маса, а мъжете се облизваха под мустак. Апетитни форми имаше, спор няма.
Е, да ама Дочка отсече: „Щом ще има само месо в менюто, няма да дойда“. Шефа я погледна доста изненадано, но замълча сякаш не я е чул. Не дойде Дочка, мина и без нея. Започна да страни от нас. Не идваше на традиционните обеди, които често си организирахме.
Носеше си разни зеленчуци и хрупаше моркови по цял ден.
Все ни критикуваше за нашата безотговорност и хищничество. След време отказа и млякото, яйцата, сиренето. Записа се на разни езотерични курсове, закъсняваше за работа, залиня, отслабна. Само за правилно хранене, вегетарианство, веганство и какво ли още не говореше. Редовно забравяше да подготви отчета за месеца, не приключваше навреме нито един проект. Започнахме да страним и ние. Нямахме общи теми, а и тя в нас виждаше само ходещи убийци на животни, но не и хора.
След половин година шефът извика Дочка и я помоли да си напише молбата за напускане. Последваха закономерно скандалите, виковете, заплахите за съд. Била неправомерно отстранена от работа, само защото е вегетарианка. Съзря лично отношение и нетолерантност към различните.
Обичах, Дочка, но истина беше една – от хъса и за работа не остана нищо. Преди да си тръгне ни каза: „В ада ще гниете, а аз отивам да се помоля за вас и да си хапна една салата на спокойствие“.
Оттогава като чуех за вегетарианец бягах като дявол от тамян. Де да знам и аз защо, може би ми напомняше Дочка, която изгубих като приятел, само защото не ям като нея люцерна.
Видяхме се след пет години. Случайно, в магазин на „Витошка“. Дочка пробваше ботуши от естествена кожа. Изненадах се, точно пък от естествена кожа. Заговорихме се. Посмяхме се.
Дочка призна, че от година е зарязала вегетарианството: „Съвсем ми провали живота, бях се вманиачила, нищо не виждах, нищо не чувах. Едното му здравословно хранене ми беше в главата. Като ме свестиха в болницата на системи и ми просветна. Знаеш ли, Валя – сега и месо си ям, и вино си пия, и мъж до себе си имам, и се чувствам добре. Такъв е животът, като не ми е било писано да бъда вегетарианка, насила чудо не става. Ама нали пуста мода, заключи Дочка“.
Какво направихме ли? Отидохме в най-близкия ресторант и видях как Дочка поглъща по онзи нейния, зашеметяващ начин няколко кюфтетата на скара. Гледах я и се радвах както не съм се радвала през живота си. Това си е моята Дочка, месоядната.
И се сетих за един разказ на Чудомир – „Вегетарианец“. За Събко как отишъл в големия град книга да учи, пък станал вегетарианец и като се върнал на село вместо месо нагъвал люцерна барабар с конете:
„Толкова че му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко. Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна“.
Та така с Дочка. И тя оттогава люцерна не яде, а аз оттогава не харесвам вегетарианците. Разни хора, разни идеали, думаше навремето Алеко. Но в никакъв случай не ги обвинявам за избора. Всеки с неговото си….
Подобни публикации
Бекон му е майката!
По-голяма глупост отдавна не бях чела. Прилича ми на зле скалъпен шаблон от рода на: горката болна вегетарианка, която никой не харесва-пропиля си живота-спасиха я в болницата-освести се и доволно нагъва кюфтета на скара. Дори да има някаква истина в историята, жената явно много сбъркано е подходила с проповядването си към всички останали.
Повечето ми приятели са вегетарианци или вегани и това далеч не им пречи да си вършат работата и да имат активен социален живот. В нормалните страни навсякъде в менюто имаш избор за веге опция, дори суровоядска.
И хайде стига вече с това оправдание, че било „личен избор“. Животните имат ли избор? А природата? А давата ли си сметка, че индустриалното животновъдство е всъщност доказан замърсител номер 1 в световен мащаб, главна причина за обезлесяване на горите, главна причина за избиване на дивите животни и въобще тотален шит? Образовайте се малко.
Дядо ми е на 90 години. На маса без месо не сяда… и то доста мазничко го предпочита… на обяд пийва по половин чашка вино или 2-3 глътки ракия… ЗДРАВ Е КАТО БИК! НЕ Е ХВАЩАЛ БАСТУН ПРЕЗ ЖИВОТА СИ! НЕ Е ПОСЕЩАВАЛ АПТЕКА ИЛИ ДОКТОР ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ! Хайде сега пишете тъпотиите си за вегетарианството и веганството… и ходете с по една торба хапчета…
jenata prosto e prevartqla , ne za6toto e stanala vegetariqnka, ama prosto prekalenia svetec I bogu ne e drag! izpuska6 ni6kata nakraq, kato horata deto si mislqt , 4e kato ne qdat 6te badat slabi, puk ne iskat the posrtuvat I prosto the qdat zdravoslvno, za the se poddarjat haha I nakraq se razbolqvat ot ne6to…
Мен най ме е страх от суровоядките. Страх ме е, че при орална любов може здраво да го закъсам, ако жената не е яла скоро.
Аз имам доста провалили се в живота месоядни познати, но не го отдавам на това. Както и преуспели вегетариянци. Това, че някой не е подходил разумно към този начин на живот не слага всечки в кюпа. Вегетарианка съм и посрещам гости, ходя на гости, на събирания, кръчми, ресторанти. Имам социален живот, не преча на никого да живее както иска и ди вършя работата. Здрава съм като бик.
Тук няма никаква случка и никаква „Дочка“. Цялата „история“ авторката си я е изсмукала от…. е, тя си знае от къде ;).
да се смееш ли да плачеш ли?
Да се оправи заглавието на „Защо не си „падам“ по Дочка“, мерси!
Басииии евтината просташка статия………………та не разбрах само за какво става на въпрос и защо е написана……………защо „Вегетарианството“ по някакъв начин занимава олигофренския мозък на авторката…………
Болни хора без чувство за хумор.
Не можете ли просто да го приемете като забавно, вместо да бълвате змии и гущери?
Или толкова сте озверели без мръвки, че целия свят ви е крив?
Тази статия е пълна измислица и лишена от всякаква логика. Поне да беше представено по-грамотно и увлекателно. Ако ще се занимавате с глупости, пропаганда и т.н си изберете друга тема за размисъл, тъй като по тази сте толкова некомпетентна и незапозната уважаема авторка или авторе на тази зле скалъпена, недодялана и пошла статийка, за да не се излагате….
Честно, много статии съм чела, из много блогове – английски и български, но по-тъпа „статия“ (ако изобщо може да се нарече така) не бях чела. И изобщо нека оставим настрани темата за вегетарианството. Става дума за евтиния просташки начин, по който е написано въпросното нещо, става дума за тоталната липса на какъвто и да било стил на писане и за невероятно ограничения светоглед на авторката. Пълна трагедия. На някои хора няма да им просветне в този живот.
хахахахахахаха смях се много на това „откровение“…да , за съжаление авторката е права. Най-важното , което е написала в разказчето си е “ такъв е животът, като не ми е било писано да бъда вегетарианка, насила чудо не става. Ама нали пуста мода“. Героинята Дочка се е увлякла по вегетарианството и веганството единствено и само заради модата. Тя не е осъзнала колко е лошо да отнемаш чужд живот и това да бъде отнет заради теб., тя не е получила онова прозрение, което кара хората да поемат по пътя на възвишения живот. Тя е следвала модата, модните тенденции и в храненето. Не е разбирала това, което върши, с което още повече е увредила съзнанието си и от там физическото тяло. И разбира се е достигнала очаквания , за такива хора, финал – болницата , където отнова са я препрограмирали да си остане роб на системата и да се радва на робските радости 🙂 Един глупак , увлечен от модата да бъдеш умен и способен може ли според вас да поумнее?
И кой ми от вашето тъпо интернет издание ми изтри коментара ?
Това, че някой се е вманиачил и е станал агресивен не е поради начина му на хранене, а поради факта, че не е адаптивен. По принцип и аз не ям месо – защото ми се повдига само като го погледна, от малка съм така, не на сила. Това никога не е било проблем да се събирам с други хора – като сме в ресторант по-неорганизирано, една хубава свободна консумация и готово. Като сме с куверти – колко много хора биха заменили пържените си картофки за моята пържола, знаете ли? Всички сме си доволни. Начина ми на хранене никога не е бил проблем за социалните ми контакти или каквото и да е било друго.
Вегетарианка съм от дете, винаги съм била и нямам нито един проблем на Дочка. Тази статия е скълъпена и изсмукана от пръстите на краката на някоя месоядка, която се опитва да изтрие гузната си съвест, че яде живи същества.
Що за сайт публикува подобни накадърни разкази…..пълна излагация. Нищо общо с литературата.
Елементарните души се впечатляват от натуро-пасторално описание на понятия от по-високо вибрационна полярност. Яжте вие кръв и Смърт, пийте си лекарствата и не употребявайте сърцата си. За всеки има място в кланицата.
Тъпо, по-тъпо, най-тъпо, това материалче. Боже, като си прибираш грешните, прибери си и смешните!
По-скоро е ирония и самоирония. Има за какво да се хване човек относно стилистика и.т.н…..Но чак тъпо 🙂
Ot dosta vreme ne biax chel neshto po glupavo i na vsichko otgore pulna izmislica!!!