Тъжната изповед на един емиграт
Или защо след десетина години мигрантски живот ставаш ничий. Превръщаш се в дърво без корен. Върнеш се в България-липсва ти чуждото. В чужбина – липсва ти България. Ставаш свой сред чужди и чужд сред свои. Толкова е на никъде,че няма накъде. По празници е най-тегаво. Свикнеш ли с живота навън…край.
Четете!
Летище София. Гъмжи от хора или аз си въобразявам. Главата ми още бучи. А и този полет от Мадрид, твърде дълъг ми се стори. Все едно не три, а трийсет часа съм пътувал. Не съм си идвал в България повече от година. И ми е едно такова чоглаво, напрегнато, като всеки път. Озъртам се притеснено. Къде са? Чакат ли ме? Нали всички обещаха да дойдат.
– Татеееееее, чувам пронизителен писък. Татееее.
Олеква ми. Тука са, бе. Всички са тука. Децата, жената, брата и мама чак довели. Ух, че хубаво ми стана. Митко тича към мен като разбутва хора и куфари наоколо. Второкласник е тази година.
Ивчето, дъщерята, по-сдържана. Усмихва се притеснено и ме прегръща. На 16-ет други проблеми си има. Гледам я и не мога да и се нагледам. На тате хубавицата. Жената вече ми се оплака по телефона, че се навъртат момчета около нея. И тя как ги гледала. Ще се навъртат, ама ще заиграе сопата, си мисля аз. Силният глас на жената ме сепва:
– Иване, Иване. Много си се охранил. Какво коремче си пуснал. Добре си живееш там, ние тука да му мислим.
Мама се просълзи. С брата се прегърнахме по мъжки.
– Хайде, стига сте ме зяпали. Карайте към вкъщи, викам аз. Гладен съм като вълк, изморен. В два през нощта съм станал, за да стигна навреме до летището.
Час по-късно прекрачих прага на апартамента и се почувствах така сякаш вчера съм излязъл до магазина. А то 10 години минали.
Всичко си е по старому. Само новото бюро на Митко не съм виждал, а той ме дърпа да се похвали. И счупената плочка в коридора, така си седи, все нямам време да поправя. Ама този път ще, ще.
Хубаво ми е. Всеки път като цар ме посрещат. Жената се спуска да шета, да готви. И се занареждат едни туршии, едни салати, любимите ми сармички. Ехаааа. Па, сядаме с брата на по ракия. Та една, та две, та три. А на мен ми се говори, говори. В Испания от скука на глас съм си мислел понякога. Не съм луд, самотен съм. От 9 години съм в чужбина. Митко тъкмо навърши година и стегнах багажа.
– Стига си пил, Иване, сепна ме жената.
И като ме доядя в този момент. Като ми се стегна душата мигрантска.
Па като почнах срещу жената, срещу брата. Те ще ми казват колко да пия. От Европа пристигам. Кои са те? Нищо си нямат. Нищо не им е наред в държавата. Ни икономика, ни политика, ни пътища. А в Испания?
Е, къде са виждали те европейска държава. И украсата за Коледа по-хубава от Софийската. Влезеш в магазина и продавачките едни любезни, любезни. От пиле мляко ще ти намерят. И в работата всичко ми уредено. Служебни дрехи раздават на всеки 6 месеца. България ще ми хвалят. Нали виждам, все по-зле става. И като съм глътнал четири ракии, той и езика не спира да плямпа.
Па, жената ме гледа, гледа и ми вика:
– Иване. Тази плоча съм я чувала. Всяка година ми я въртиш. А и кога успя украсата на София да разгледаш като не си излизал. Ела си, ако ти е тежко. Тука работа ще намериш, златни ръце имаш. Гледай на какво си заприличал. Само глупости говориш.
Ядосах се. Такова ли посрещане заслужавах. Аз чергарствам, аз се мъча.
Спестявам, те да са добре. Един ден да ме оставят на мира. Да пия колкото ми душа иска. Да я напия тази мъка, да не човърка в мен като с ръжен. И си легнах. Сърдит, ама много сърдит. Така и се бях наточил на жената. От кога не сме се виждали. Тя ме побутва, побутва. Направих се на заспал. Ще чака, като е забравила кой командва в тази къща.
Не успях да заспя. Въртях се, а насам, а натам. Мъка, мъка е заседнала като буца в гърлото ми.
Искам да изкрещя. Ей, емигрант съм. Див, емигрант. На кого да си изплача болката?
Лъжа, че съм добре. Лъжа, че е хубаво. Лъжа, че съм щастлив. Лъжа, че мразя страната си. Себе си мразя, че не успях в собствената си родина. На кого да споделя, че ставам в 4 и отивам във фермата да доя крави. Цял ден после изривам тор от обора, а испанеца гледа на мен като трета ръка човек.
Работя по 12- 13 часа на ден и като с прибера капнал искам някой една добра дума да ми каже, вечерята да сложи. Няма. Всичко наоколо е нямо. Хапвам набързо, каквото намеря в хладилника и заспивам. Една ракия, мамка му, няма с кого да изпиеш. Няма на кого да се скараш.
Работиш, работиш, работиш. Като се чуем с децата по скайп и вайбър се усмихвам насила и разказвам колко ми е хубаво. А после плача, плача и гледам стената. Кой ви е казал, че мъжете не плачат? Кървави сълзи са мъжките. А Митко разказал в училище, че баща му е шеф в Испания. Шеф на кравите, какво знаете вие.
На 300 км. от Мадрид живея. В една къщичка с две стаи, близо до фермата.
Я, има вода, я няма. Вътрешна тоалетна няма. Зимата зъзнеш като куче. Не искам друга квартира, тази е безплатна. Иначе мога да си наема доста по-сносна. Пестя, за тях да има. Нали за тях работя.
Като ме съкратиха от Кремиковци изпадах в депресия. Мислех, мислех. С какво да ги гледам тези две деца. Стегнах багажа и ето ме, девета година в Испания.
Веднъж в годината се прибирам. Съседите гледат завистливо жената и си мислят, че сме заможни. Нищо подобно. 1000 евро ми е заплата. На празници и повечко заработвам. Не харча. Само за храна не се ограничавам. Едни обувки не смея да си купя, а старите вече са с дупки на подметката. А те сега ще ме упрекват, че като се прибера, се напивам като казак. Ми ще се напия. То, това ми остана. Там не пия, не пуша, не се радвам на живота. Печеля, печеля. Робски пари, печеля.
И нищо, че се караме с жената. Мило ми е, че съм тук. Знам, че сутринта като се събудя ще ми донесе кафе, ще ме гушне и ще каже:
-Иване, нали знаеш, че си те обичам. Па като се подхванем, та до обяд.
С децата на пазар ще отидем. Подаръци съм обещал. За Ивчето нов телефон, а на Митко плейстейшън. Нека са щастливи, няма да ги подиграват в училище. Баща им затова работи в чужбина. Като им блеснат очите, моите със сълзи се пълнят, ама от радост. Като не мога да ги гледам как растат до мене и това ми стига.
Бързо минаха дните, изтърколиха се. Събирам пак багажа. Жената ми е купила нов пуловер, бельо. Реди, реди. Една тъжна, тъжна.
-Иване, остани си бе, Иване. Живот ли е това, Иване? Що си мислиш, че като ме лъжеш ти вярвам. С по-малко пари ще живеем, ще се оправим, ще обясним на децата. Остани си бе, Иване.
Този разговор го водим всяка година и всяка година тръгвам обратно. Качвам се на самолета и заспивам.
Сънувам мама, как ме гони с поразеницата хляб, щото от игра цял ден не съм слагал залък в устата си. Ама аз не я искам и бягам от нея, а тя ме гони. И докато си играем на нашата гоненица, падам и си ожулвам и двете колена. А мама захвърля филията и тича пак към мен, ама със спирта и памука. Аз плача и викам:
– Мамо, мамо. Гушни ме. Мамо, боли ме. И тя ме гушка, гушка, а аз се разтапям в прегръдката й.
– Айде, стига си викал майка си. Какво си ме запрегръщал, скара ми се спътникът да мен. Затягай колана, че ще кацаме.
Затегнах колана, затегнах чувствата, затегнах емоциите. Работа ме чака. Живот на скот. Живот без емоции. Животът на един емигрант.
Р.S И тази година забравих да поправя плочката в коридора. Но догодина – ще, ще.
Подобни публикации
Толкова е истински този разказ!
I az sam v 4ujbina.Taka e.
Josif Stanislavski А в България ти обират къщата на село , палят ти автомобила , работиш за 200 – 300 евро , нямаш осигуровки и се кефиш … защото си МАЗОХА
Eirini Dimi Tsiagkli Богати емигранти има,но щастливи -НЕ !!!!!
Josif Stanislavski Taka e! Koito ne e bil v chuzhbina ne mozhe da povyarva!
SHE DUPE RIBA NE LOVI, ILI …KOITO GO E STRAH OT MECHKATA NE HODI V GORATA!
V tasi statija ne stava vapors sa EMIGRANTI ami sa hora koito I v BG ne mogat da svarjat dvata kraja I koito bes posnanija na esika I na jivota v dadenata strana sa saglastni da robuvat na njakogo sa……nisto! I takiva da sapomnjat che * suho dupe RIBA ne LOVI *…I kato gi e *STRAH ot mechki, da si stoat tam ot kadeto sa tragnali*
Искам само да Ви кажа че разсъжденията Ви са толкова посредствени . Такива като вас дето се мислят за голяма работа едва ли биха издържали
Ne stiga che nisto ne si kazal,ami i ne znaesh da pishesh!
Тъпанар каква БГ какви два края ??? Това е държавата на връзкарите ( крадливи ) а не на кадърните и затова затъва тази държава
Той казва точно. Яд ме е на себе си, че не успях тук в България. Но това не го прави супер неудачник. Не живее на социални помощи. Грижи се за семейството си и най-вече подпомага икономиката на България като изпраща всеки месец пари…
Tochno taka!Napulno sum saglasna!Az ne roptaq ot prestoq si tuk,nito go blagoslavqm!no sum otkrila edno ravnovesie i sum dovolna,ako moje taka da se take!Za ..momenta!
Eirini Dimi Tsiagkli2 милиона и 800 000 българи по минимум 100 евро на месец ,колко правят, че хич ме няма в смятането.Ами за година колко влизат в България .
Eirini Dimi Tsiagkli ,И аз доста си полаках…Тук съм 11 години и половина,а не съм се прибирала девета година вече.Добре , че децата ми са големи и ме навестяват в годината по веднъж за седмица.Не е достатъчно,но е нещо.Всичко,което е написано е повече от истинско и вярно.Малко са онези, които могат да се смятат за успели тук, в Испания.Не съм богата,но парите,които препечелвам с много труд и лишения ми стигат.При мен е друго,децата ми вече са дипломирани и реализирани млади хора,а аз сега се грижа за себе си .Тежи ни,но всеки от нас знае ,за какво сме тръгнали.Моят случай беше също толкова труден и сложен.Единият ми беше студент в София,а другият в Мадрид…Тогава баща им за 14 часа в България получаваше 250 лв.Как се издържат двама студенти ?Единственият начин беше да тръгнем при сина и да се спасяваме заедно,а на щерката й пращахме да завърши.Всички в България ни завиждат,мислят ни , че сме се напълнили с пари…Ние живеем повече от скромно ,за да посрещаме елементарните си нужди.Понякога изпращаме и на близки,на децата .Вече съм на преклонна възраст и скоро ще се върна завинаги.А се страхувам от това.Нямам годините за пенсия,какво ще се случи там без никакви доходи?Затова живея ден след ден и като робот едно и също .Може малко да е художествено оформен неговият разказ,но той пресъздава историите ни в чужбина.Днес вече става много страшно в родината ни с тези имигранти,които някои наричат бежанци.Благодаря на автора,сякаш преразказва историята на повечето от нас…
След прочита нищо друго не ми остана освен да си поплача…..
Ne dei!Molq te!Po dobre ,da piem po edno!Za nashe zdrave,za vecherta v petak!
ZA CAGALENIE E TAKA XUBAVO ESSE…
Unikalna istina Bravo.
bravo,,, nqmqm dumi.
mnogo istinsko!
Много , много болка….
Понякога искам да вия като вълчица от мъка и болка….. аз също съм гурбетчийка.
napalno istinsko,,, vsi4ki gorbet4ii sme na tova horo.
do bolka mi e poznato.
Сега не разбрах, дъщерята Ивчето ли е или Катето…
На това не би повярвал само този,който не е бил в чужбина….тъжно ,но е истина…..
е това е най верно казана и разказана история първиа път преди да се прибера бяха минали 6 години бях на 18 кът си трагвам сега сим на 25 на лято се прибрах и сега на нова година пак се прибирам вече няма толкова дълго да отсъствам заштото човек изпуска много нешта.
Taka e…………….az sam 15 godinini poznata historia…….
gorcivata istina. I me boli kato niakoi ,, umnik,, ni naricia ,, rodootstapnizi. ma nikoi ne si dava smetka -kflko ca balgarite na van I kakav potok ot sredstva se izliva v stranata. the go sravnim s tova sto se proizvegda tam? Boli me, boli me. prasnaxa ni kato pilzi I pak ni ,, doiat,,
И аз така преди 8 години тръгнах уж само за няколко месеца , докато си върна заема към банката и ето ме още немила недрага зад граница. Чакам с нетърпение да си ида у дома за Коледа да си презаредя батериите и после пак….
Taka e sam I bez semeistvoto e tejko.No trqbva the stiskame zabi.
Всеки от нас тръгва,защото в БГ е страшно.Живеем по чуждите земи -мислим за своята.Като се върнем и тя ни е чужда.Много боли,но още повече боли,като знаеш как живеят хората на вън,а тук не се случва!
za jalost e taka.haresa mi.
mn tjno no e istina.
Тъжно но самата реалност.Ние всички емигранти имаме една обща съдба, и трудно ще го разберат останалите в Родината.И тук както винаги ще кажем със сълзи на очите…Горчив е емигранския хляб……Но пак с гордо вдигнати глави сме длъжни да продължим по пътя който сме поели.
samata istina e pri decata pri semeistvoto tova e nai hubavoto ne6o v ESPANIQ SAM NA RABOTA NO SE 4USVAM DOBRE KATO V STRANATA M.
Това е истината на емигранта-който не го е изпитал не би го разбрал.
Когато Душата е разкъсвана между Парите и Човешината, а толкова малко трябва на нашите политици, да прозрят, че Живота ни са дава да бъда изживан, а не изтерзан.
РАДОСТТА КОГАТО СИ ДОЙДАТ Е КРАТКА,А КОГАТО СИ ТРЪГВАТ МЪКАТА Е ТОЛКОВА ДЪЛГА.
malko xora si go prisnavat, xaresa mi raskasa.
Всеки от нас напуснал дома и страната си от преди доста години носи тази тъжна изповед в себе си. Той е един от нас – емигрант, събрал смелостта да ни я сподели и да ни напомни кои сме,от къде сме и защо сме там, където сме. Жалка участ ни отреди системата в България и с годините става все по-жалка. Че, кой би искал да скочи от кон на магаре? Това е причината да не се завръщаме там от където сме тръгнали преди 10-15 години.
Отдавна не бях чувала емигрант да казва истината. Обикновено само се хвалят, разказват на другите, които не са ходили, добре сме демек…Добре, че 12 г. бях в Испания, за да знам цената, която се плаща…
Познато на почти всички емигранти…
Много истинско.Само който е бил така ще го разбере!
Върни се,ще ти е по добре!Повярвай!
По-лошо от турско стана.Ходили са на гурбет мъжете, а сега и жените, майките ,които нямат друг избор.Захвърлиха си дипломите и тръгнаха да слугуват , за да изхранят децата си.Знаят ли тези,които ги прокудиха от дом, р.
одина, от семейство, от деца , какво е 6 годишно дете вечер да ти каже „Искам мама“.Ето затова не им прощавам!
Не могат да платят майчините и детските сълзи!
Straxoten razkaz,razplakax se……
Така си е брат! Но карай напред и ще му мислим в движение!
samata istina
Tajna istoria…Izpitala sam tazi iarost, bolka I maka! Jalko, mnogo jalko!
До болка познато.
колко болка и истина има в този разказ-който го е изживял най-добре го разбира!
Аз също съм бил в чужбина(САЩ, 5 години),но никога не съм се чувствал като скот.Този човек сигурно е с много ниска квалификация и не е знаел езика.Аз знаех английски,инженер съм,нито за момент не съм се почувствал по-ниско от американците.А и те никога не са ме питали от коя държава съм.В Чикаго има нации от цялото ООН и не прави впечатление.В Америка говориш с боса на ти и на малко име.Сега дъщеря ми със семейството си живее там от 10 години.Никога не е имала проблеми.Знаеше езика и си намираше работа винаги.Има две дечица,които за съжаление разговарят помежду си на английски,въпреки,че в семейството се говори винаги на български.Зет ми е шофьор на собствен ТИР,научи много бързо английски и сега се чувства много добре.Живеят до Чикаго, в едно по-малко градче(45 х.човека),едно от добрите такива,класирано в топ 50 на малките градове в САЩ.Там даването безплатно на децата в училище на нотбуци,което Бареков го бълнува за тук след десетилетия,е факт доста отдавна.Имат си къща за 250 хиляди долара, 150 квадрата ,с два гаража,с газово отопление- в най-студените месеци плащат 150 долара и ходят по потници,а като им стане топло,отварят прозорците.Покрай Никулден питах дъщерята колко струва шарана там – оказа се 6 лева за кило чистен.Демек колкото тук.Ама доходите им са 10 пъти по-високи от тук.Мога много да разказвам,ама не ща,щото русофилите ще ми скочат веднага и ще кажат,че правя пропаганда.
Хайде сега ,,Комунисти,фашисти,,…В Чикаго съм от 19г. ВИНАГИ СИ ЧУЖДЕНЕЦ,щом говориш с акцент…НЕ си равен,дискриминиран си…..МНОГО е дълго за разправяне.Дори полицията те пренебрегва.Имах случай,че имах нужда от полиция-НУЛА внимание!!!Споделих моето разочарование с америанката с която работех,тя каза,че това е маловажно престъплиние,полицията била да те защитава ако някой иска да те убие…Тя беше образована жена…Изобщо…колкото по- малко познаваш страната,толкова повече си очарован,както и аз в началото…
Даниела Скоклева Ами очакваме Ви в скоро време тук,в страната на абсолютната демокрация.Със сигурност много бързо ще си излекувате носталгията,ако Ви мъчи такава.
Ne sam te pra6tal az be brat. Kato si kadaren I tuk 6ted se opravi6.
Mnogo tochno e opisal jivota na emigranta-no niakoi hora ne viarvat, zatova neka vseki the emigrira , da poraboti v chujda strana I posle the spodeli , kak e iskaral , kak e jivial kak sa mu plawtali ,, kak se e chustval,,, samo taka shte razbere istinata za emigranskia jivot.
Не искам да дразня никого , но по щастлив никога не съм бил както през последните 5 години в Германия ,а съм на 40 . За първи път видях свободата като реално понятие и , че живота си е мой . Статията е сантиметална и описателна , добре написана , но в същият стил на изказ мога да кажа , че поне поне за сега на Лайняна Верига да ме теглят за България , ще я пригризя и пак ще се върна тук …в Германя . Простете , че го казвам аз самия немога , но така го чуствам….
Хубаво си го казал, и аз си поплаках, но това е – или се грижиш за семейството си, или не. Всяка сълза в името на децата ще ти се изплати, не обръщай внимание на злобни забележки, обичай жена си и децата си, те ще те разберат!
I az sam v ispaniq taka e napravo se razplakah vse edeno az sam go pisala.
Много тъжно и много истинско. И аз съм като жената на Иван, и аз така говорех на моя Петър ,само който не е бил в подобна ситуация няма да го разбере.Минаха 8 години откакто се прибра, а сега като прочетох разказа на Иван и отново изпитах оная мъка от която така ти стяга гърлото,че не можеш да дишаш.
Тъжно, защото героят на този разказ (май повечето коментатори не схващат, че това е литература, а това е още по-тъжно…) е събирателен образ за една голяма част от нашите емигранти. И все пак, надявам се повечето да не се идентифицират с неговия дървен инат и порок да дави мъките в алкохол…
Vyrvam na coveka, sigurno e taka…tova me natajava s nihto ne moga the pomogna….i moyt sin e v Germaniy , neka BOG the e do nego I go pazi ot vsicko loho.
Само този, който е бил навън и близките му знаят истината! Но на чужд гръб и 100 тояги са малко….уви!
KLETA MAJKA BALGARIQ! 1111! 11!
taka e tova e istinataa , tuk v italianzi kazvat vita rovinata, imame mnogo I nishto,
точно и истинско.пак се прибира всяка година,а има и такива които не могат с години да се върнат да видят близките си.
Николай Кънчев,моли се да не ти се наложи и ти да ринеш…,и като си толкова умен,защо не пишеш на български.Какви са тия измишлъотини.За това няма да се оправиме!
dali 800 ili 1800 sas semeistvo b bulgaria nicoga nestigat nie ne sme evropeishi germanesh coito polusnava 3000 na mesesh kazva cne e beden.
Това е разказ на гурбетчия. Те са така / Има и друга категория които са повече от гурбетчиите. Емигрантите. Те са със семействата си , Прибират се в БГ ако искат , най много да видят някой приятел или роднина. При тях разказа е друг. Обикновенно 2 тата типа емигранти не контактуват по между си или го правят от немай къде. Това е защото имат коренно различни цели и дори начин на живот , Никога не бъркайте емигранта с гастарбайтера.
Koito ne e bil EMIGRANT , toi nishto ne znae.Tova naistina se slu4va v 4ujbina na 100 procenta, a kolko deca ostanaha s razdeleni roditeli……………..prosto niamam dumi.
Tajno, no fakt.Mnoggo ot xorata jiveiat po tozi nacchin.
без коментар!
Опа тоя кравар като не е учил кой му писа тия глупости и лъжи да четем и измислици.Това което е написал е за такива селяци като него дето и 2 думи на испански не могат да кажат а се е зажалвал.Такива като него са ягодарки берачи на портокали мандарини и маслини виждал съм ги какви мизерници са.От 25 г.съм в чужбина но само ниска класа без образование криминални и циганетата са проблема там.На този малоумник и една дума не вярвам то ест разказа е за такива като него-неуки и прости.Хайде лека вечер и не вярвайте!
Офф аман от глупости. Ми върни се у дома бе! Плащай си данъците работи! Стига сте ми ревали такива…
Кофти
Бе Иване, май не си излизал от София…
Мъчно ми е и съм щастлива в същото време прочитайки статията. Най накрая….най накрая българите в чужбина почнаха да споделят истината за това което е….спомням си навремето когато проговорех как всички ( и у нас и тук) ме гледаха накриво…едните не вярваха, другите бяха от успелите ( колко и с цената на какво само те си знаят….:( тъжно….понякога си мисля че ако бяхме проговорили по-рано много от нашите никога нямаше да заминат и да напуснат България….
Ohhhh nemam dumi…..
Прав е човекът , аз съм само месеци командировка и не съм женен с деца а с приятелка, която съм поканил да живее у нас, но се припознавам в доста от случките в прибиранията си до БГ.
„Всеки е нещастен по своему,а всички щастливци си приличат.“Този разказ не бива да се приема като обобщение на емигрантският живот.Казвам го от личен опит.
SAMO KOIO NE E BIL V 4UJBINA NE GO E IZPITAL NA GARBAT SI , VSI4KO KOETO E NAPISANO V IZPOVEDTA E VQRNO, JIVEEM EDIN JIVOT OTDELENI OT SEMEISTVO OT DOM , OT MAIKA I BA6TA I VIJ DOKATO SE TRUDI6 ZA OZELQVANE NA SEMEISTVOTO NQKOI PO4JNE , A NAI BOLI KOGATO ZAGUBI6 BLIZAK NE SI BIL TAM!
БРАВО МНОГО ИСТИНА..БЛАГОДАРЯ….
как да не мразя капитализма………..охххххххххх.
Покъртителна история ,но това е истината за почти всеки гурбетчия.Поне за тези, които не са заедно със семейството си ,а сами както мен и героя от тази изповед..Аз също вече 15 години съм навън ,излезнах уж за малко ,само да си стъпя на краката ,да изплатя заем както и другите споделят, а те се изтърколиха цели три петилетки.Поставяме на първо място семейството и грижата за него ,а пропускаме толкова много стойностни неща от живота.Имам две момчета ,които пораснаха без да ги видя и за това съжалявам толкова много.Все си мислех ,следващата година се прибирам,но така и не го направих и най-гадното е ,че дойде време и големият ми син също е вече навън.Получи висшето си образование в техническия университет в София и е пред завършване на магистратура в Германия ,но с ориентация за реализация там.Мисля си ,колко ли поколения ще бъдем така?Малкият син записа университет в София и поне засега казва ,че иска да си остане в България.Така ми се иска поне той да успее да го направи.И още по-лошо – чувам ,че и вече много възрастни жени ,вече пенсионерки ,тръгват навън по този нелек път,гладен не се стои в България.Пожелавам на всички българи по света ,където и да се намират те ,успех, душевни и физически сили да се справят със трудностите на ежедневието и дано цената, която плащаме и ще платим да си заслужава.Весело прекарване на предстоящите празници и нека поне тогава бъдем заедно със близките си хора.Пожелавам го на всички Ви.
Az pak da ti kaja vzemi si semeistvoto pri teb I ne se vratsa v bg .az taka napravix I vsichko se na re di veche 5 godini ne sam se pribiral I niama da se pribeta o6te 5
Който не го е преживял,няма как да разбере.Когато чета това,сълзите ми капят,но не спирам да си ям закуската и ми е трудно да преглъщам,но съм свикнала.И аз съм от 6 години в чужбина,казвам си ,че всичко ,което не ни убива ни прави по-силни и вярвам ,че това е така.
Много тъжно, че заради обстоятелствата се разделят семейства, приятели, близки, роднини! Ти страдаш и те страдат, заради пустите му пари, които винаги не достигат за нормален живот в България за съжаление. Живейте на ръба, но никога не падайте! Весели коледни празници на всички – колко ще са весели всички знаем…
така си е човека както го е написал евала и съм сигорен че всички имигранти ги имаме тези чуства ама не си ги показваме защото нейскаме да повярваме че е така.
РАЗПЛАКА МЕ ИВАНЕ! И АЗ СТИСКАМ ЧУВСТВА И ЕМОЦИИИ-СЪЛЗИТЕ СА ПО ПРАЗНИЦИ-И ПЛАЧА Е ЛУКС-НЯМА ВРЕМЕ ЗА ТОВА-БЛАГОДАРЯ ЗА ТАЗИ ИЗПОВЕД -ЕМИГРАНТСКАТА!
samo si poplakax edno xubavo I az ot 8 god ne sam v balgariq za sagalenie I vse po sa6tata pri4ina.
По-тъп и по-смотано написан материал не бях чел. А всички чистачи и гледачки на старци за жълти стотинки, дето леят неграмотни сълзи тука просто да бяха учили.
Istina e. No az sam v malko po dobro polojenie. Semeistvoto mi e tuk pr mene v Anglia.Zashto ne gi preberesh pri sebe si. Trudno e no dva vola orat po dobre ot edin. ste se spravi te.Uspeh na vsichki moi sanarodnici po cialata zemia I chestiti praznici.
Разказът е хубав, но правилната дума е гурбетчия, а не емигрант!
Lo6oto e 4e ima drugi 2.5 miliona takiva razkaza!
Уф, мани мани! Още не мога да се запра да рева. Tyca v Canadata mno7o lo6u va cuvame vas by1gariti I za tui pi6em taca v cumentarite.
Аз недоумявам как хората не правят разлика между гурбетчия и емигрант…Когато си отишъл в чужбина сам, без семейството си да работиш, пестиш и пращаш всичко спестено в собствената си държава, то ти си гурбетчия. Щом си се преместил да живееш в друга държава, живееш нормално, не лишаваш от нищо себе си и децата си и нямаш намерение да се връщаш обратно, то тогава си емигрант. Всеки си знае за себе си, аз лично съм била и двете, но категорично си оставам емигрант.
Не искам да дразня никого , но по щастлив никога не съм бил както през последните 5 години в Германия ,а съм на 40 . За първи път видях свободата като реално понятие и , че живота си е мой . Статията е сантиметална и описателна , добре написана , но в същият стил на изказ мога да кажа , че поне поне за сега на Лайняна Верига да ме теглят за България , ще я пригризя и пак ще се върна тук …в Германя . Простете , че го казвам аз самия немога , но така го чуствам…
Gluposti na tarkaleta. I kazva, 4e e vun ot 8 godini!?…no way…
POREDNITE GLUPOSTI OT EDNA OTKA4ALKA….I DA PITAM AZ 6TO BRE IVAN4O, NE SI VZE DECATA I JENATA TAM KATO E TOLKOVA HUBAVO,……A, KAKTO PRAVQT NORMALNITE SEMEISTVA…OTGOVORA TI NEISKAM.AZ GO ZNAM..A TOI E…6TOT DRUGA DAMA V KREVATA TI SE VARTI…I KATO E TOLKOVA LO6O TAM, 6TO NE SE PRIBERE6 V SOFIQ-UJ V STOLICA JIVEE6 , A RABOTA NEMOJE6 SI NAMERI…ILI KREMIOVCI PAK VINOVEN.A PITA6 LI NI NAS DETO NERABOTEHME V KREMIKOVCI KAK JIVEEHME V SOFIQ S PO 400LV ZAPLATI, A NA VAS PO 1200 LV NESTIGAHA….I AZ SAM V 4UJBINA , NO NE SE OPLAKVAM I NEPLUQ BG……
Absolutno viarno…za jalost!
каква болка господи.
Разплаках се докато четох ! Истина боли, тъжно, но факт ! 🙁
Опит да се спре емигрантския поток от Б-я…няма да стане.
Само човек който е поел тежкия път на гурбетчия в чуждата страна може да оцени този разказ. Убеден съм че голямата част от българите, които и понятие си нямат от трудния и нерадостен път в чужбина ще си кажат – „абе, кво се оплакваш – 800 евро, всичко ти е наред, пък при нас проблеми, мъки – кво толкова се жалваш!“
За съжаление повечето сме така Иванее 🙁
Аз ли съм единственият доволен емигрант ??? Аз ли само се чувствам щастлива извън страната си ??? Живея си страхотно,имам страхотни приятели ,работя в много голяма компания и общо взето условията са чудесни! Какво само се оплаквате ???? Не виждам Как ако можеш,говориш езика и имаш необходимото ниво ,ще ринеш лайната на кравите . Айде стига глупости вече !!!
По добре емигрант .Отколкото умрял от глад.Само ни мамят и съсипват в шибаната България.
Saglasen sam s dosta nesta opisani tuk no, ne Barkaite molja vi ponjatijata ( Emigrant I emigrantski jivot ) , sas normalnoto saminavane na njakoi njakade po sapadna Evropa s cell iskarvane na pari sa podobrjavane na jiteiskijat standardt na bliskite si v stranata ot kojato e tragnal !! Siguren sam che dosta hora ot……..minaloto me rasbirat.
Weseli prasnici na vsichki !
ехххх,и до кога така….
….и аз така, като си дойдех, разказвах само хубави неща /може би така ми се е искало да бъде/ и съвсем неподозирах, че даже и близките ми са започвали да ми завиждат. В един такъм момент зет ми казва „..ех, отживя си ти, отживя..“ Много пъти преглъщах, но една нощ говорихме до сутринта и му разказах всичко за живота си…И той се хвана за главата“не подозирах „каза…Та много моля, хората, които са имали шанса в живота си да не преживяват живота на емигранта, нека не се изказват, защото едвали хиляди пъти са си припявяли „Облаче ле бяло“.
Koito ne e iskal the pla4e v jalka mizeriq I the se 4uvstva prosqk, unijenie po dalgite opawki pred instituciite za nqkakvi smewni sumi koito bixa stignali za 2 dni normalno 4ovewko sawtestvuvane , se e ka4il na nqkoi samolet korab ili vlak v tarsene na…..dostoina rabota, xlqb koito ne gor4i.12 godini, sam v 4ujbina 12 godini vmesto radost salzi po praznici, vsqka vtora pesen izpqta_himna na BALGARIQ edinstvenniq izvor na sila I nadejda 4e 6te imame nai posle wansa the se varnem v zapustelite si domove Moqt dom….tam jivee edno bedno semeistvo bez naem.Nali az ne moga the mu se radvam pone the posluji na nqkogo.MOLQ VI TEZI KOITO NE SA IZQLI DORI TROXA XLQB V 4UJDA STRANA VAZDARJAITE SE OT OBIDI IJESTOKO OTNOWENIE V IZPISANITE DUMI NA KIRILICA…………BRAVO IVANE ZA KURAJA TI , NE E OBIDNO DA PLA4AT I MAJETE , ZA DOBROTO NA DECATA I SEMEISTVOTO SI STRUVA………BRAVO.
Taka e!
I oş
I kolko oşte neşta
Това е „обикновен разказ“ в още по-обикновен повествователен стил , предназначен основно за наивници и романтици! Аз съм в чужбина /и то от доста време…/ , и знам какво е наистина! Умея много неща , знам чужди езици и се оправям сам! Написаното важи за жалост за онези , които тръгват на гурбет с „голямата кошница“.. без да умеят нещо като професионалисти , без да знаят дори език… А чужденците много не обичат такива..нямат време нито да ни „учат на занаят“… , нито на език… Но , едва ли и 10% от живеещите в Родината ми , могат да разберат добре това което пиша… Така , че – този глуповат и безстойностен разказ , тази тъжна изповед на един емигрант – се припокрива с голата истина – около 10-15 процента.. Истината за нас българите е., че за да оцелеем , трябва да намерим „СВОЕТО СИ МЯСТО“! КАТО ЕМИГРАНТИ….
Това е „обикновен разказ“ в още по-обикновен повествователен стил , предназначен основно за наивници и романтици! Аз съм в чужбина /и то от доста време…/ , и знам какво е наистина! Умея много неща , знам чужди езици и се оправям сам! Написаното важи за жалост за онези , които тръгват на гурбет с „голямата кошница“.. без да умеят нещо като професионалисти , без да знаят дори език… А чужденците много не обичат такива..нямат време нито да ни „учат на занаят“… , нито на език… Но , едва ли и 10% от живеещите в Родината ми , могат да разберат добре това което пиша… Така , че – този глуповат и безстойностен разказ , тази тъжна изповед на един емигрант – се припокрива с голата истина – около 10-15 процента.. Истината за нас българите е., че за да оцелеем , трябва да намерим „СВОЕТО СИ МЯСТО“! КАТО ЕМИГРАНТИ….
Тъжно.. тъжно…
Повечето от българите ,работещи в чужбина имат подобна съдба.И да не се заблуждаваме,че някой ни уважава, просто те използват и после си забравен.Всеки пише че е много добре,доволен/ ако се сравни това като пари, което е вземал в Б. и сега в чужбина, то сравнение не може и да става и от там идва нашата заблуда, че сме супер, мечтаем и обичаме Б. ,но никой не се връща, и не защото там е трудно, а защото ти си свикнал вече на ПАРИТЕ чужди и това не се забравя.Затова и всеки, като си отиде бърза да се върне, а в същото време казва“много ми е мъчно за майката Родина“.
Na koito ne mu se doyat kravi da si sedi v Bulgaria i da ne reve kato vdoviza za patka !
Така е, само човек, който не е работил зад граница няма представа,как се печелят пари.
Трогателно и тъжно.Не знам колко трябва да си закъсал за да отидеш в Испания за 800€ на месец.Но искам да направя една забележка.Този човек не е имигрант.Той е гурбетчия!Имигранта заминава със семейството си,живее в страната приемник,работи там и плаща данъци.С уреден статут е и след определения от закона в държавата престой получава гражданство.Не бъркайте стотиците хиляди гурбетчии с имигрантите.Весели празници на всички сънародници в „по-хубавата“ чужбина и на тези които имат щастието да прекарат празниците с родителите си!
Много е тъжно…
Пиши, пиши момче и публикувай,а кравите да си ги доят испанците…..
absoliytno vqrno taka che I po zle jiveqt nashite xora v chyjbina I povecheto sa za tova detsata I jenata.
evala.
Божеееее,колко Българска мъка е разпръсната по света Божеее! 🙁
Така е като родината е мащеха!
Тъжно, наистина тъжно.
този разказ ме разплака.
trogatelno, ama e samata istina, sagaljavam.
toj naistina ne mu raboti kasmeta giv the go oreve6 njma ni6to takova.
тъжно, но е истина.
Познато до болка и боли,боли……..
Виждам, че ми се правите на мъченици… ами стойте си в България, за да сте щастливи!
Един действителен случай, написан просто и ясно.
Докога така бе хора?
:(tajno no fakt….
TOVA E CIALATA ISTINA ZA EMIGRANTITE.
Стой си при жена си бе Иване защо стенеш?Тарикат мъж не писка!Пък и тук в Испания не е за всеки!
жалко това е самата истина.точно така сме повечето.
тежко е няма как.
taka e samo nie si znaem kakvo ni e.
koito ne go e pregivql toi ne znae kak vseki pat se razkasva sarceto kogato si tragva6 ot Balgariq i na tragvane taini4ko si misli6 dali i sledva6tata godina 6te moge6 da se pribere6
aide ja se stegni,bez glezotii,svikva se na vsi4ko
v Chujbina plashtat dobre i obstanovkata i jivotat e prekrasen za razlika ot Bg!Haide da styagame kufarite vsichki!
Самата истина, докато 5 г заплатите в БГ са едни и същи , а тока го вдигат на всеки 6 месеца, така ще е. Моите впечатления са, че БГ е единствената държава, която работи срещу народа си, няма доходи, а цените са европейски. Една жена българка ми беше казала: тука сме от зор! За разлика от тебе приятелю, моя съпруг се завърна след 12г гурбет в Испания и сега положението ни следното и двамата сме на държавна работа и едвам оцеляваме. ежедневно си правим забележки да гасим лампите, да не купуваме това, онова, че не дай боже да се разболее някой половин заплата отива за лекарства. Битовизми, за които в Испания не мислехме. Ама нека ни е защото продължаваме да избираме нашите “ политици“. Сами си го правим! Никой не ни е виновен!
POZDRAVLENIA,….TOVA E POLITIKATA 26GODINI NA KORUMPIRANITE NEKADARNITSI,6UROBADJENA6TINA,KALINKI,LE6OIADI,LUMPENI,.IZRODI NA 4OVE6KIA ROD,..A KADARNITE VAN DA NE PRE4AT NA MAFIATA,…NE SME NAROD, A MAR6A !
koito ne go e izpital ne go razbira
Много истинско, много човешко! Като кацам имам чувството, че ще умра от нетърпение. Но все по-трудно ми става с излитането…
Колко откровен разказ …исина е всички се мъчим тук и тъгуваме,работим и не се оплакваме!
Дали е истинки този разказ не зная, дали разтърсва със сигурност, дали ще се повтаря, сигурно и така докато хората които търсят по- хубавото за децата си сами губят своя свят
Mnogo mi haresa razkaza.Za sajalenie vsi4kite koito jiveem i rabotim v 4ujbina se 4ustvame po tozi na4in.Az jiveya i rabotya pri mnogo po dobri usloviya no 4ustvoto e sastoto ne si v kasti.I vse si mislya za tova kak taka pri nali4ie na tolkova u4eni i umni hora ne se nameri nyakoy da kaje stiga az ste promenya vsi4ko.
Аз също съм гурбетчийка и знаете ли колко зле съм се чувствала по празниците,колко самота,обида,че не заслужавам с нищо да съм никоята там,далече,като една изгубена мравка,вечер гледам звездите и си казвам,че и те не са като нашите.Страшно и ужасно е,понякога мисля да не се връщам,но в -България парите които донасям свършват-на синовете,на внуците помагам,и пак отново стягам куфара,последната нощ в собственото легло си поплаквам да не ме види никой и сутринта на самолета!И така вече 6 години!
E tova e istinata za povecheto koito rabotim navun ,rabota i nishto drygo.
No koi vqrva ot tezi koito stoqt tam samo komentirat she sme prodajnici i sme izostavili rodinata si ,no go prvim za da oceleem,
Vsichki tuk sme izpitali unizhenieto ,mnogo ot nas sa spali na gola zemia.Niakoi sa imali kasmet da gi dokarat na gotovo,kvartira,rabota i t.n.Te sa preskochili kup unizhenia i sega tapagiozite ot tiah laiat-kolko e hubavo tuk.Samo che tiah ne gi e grizha za tezi koito sa ostavili v mizeriata,naduvat se kato mehuri i se praviat na preuspeli,a na onia -mainata im,da se opraviat,kakto sam se uredil az.Na takiva im kazvam-KOPELETA (samo che-tapi,prozti,egoistichni).Choveka e napisal istinata takava kakvato ia vizhda,a tia e validna za povecheto o nas.
PRAV SI,BRATKO !
Иване,че за осем години,що не си взе семейството тука бе? Не разбирам мъже като теб. ВИспания се предоставят толкова но добри условия за децата. Пък и жена ти като поработва със сигурност ще живеете нормално.
много болка….
I AZ SAM V ATINA 21 GOD TRUDEN E JIVOTA NO….. KAKVO DA SE PRAVI MAKATA E GOLIAMA PO BLIZKI I STARI SPOMENI NO KOI TE RAZBIRA SARCETO NI ZNAE SAMO
Все пак работещите вън са по-независими от тези вътре – те са закрепостени, а вън е прогонената „средна класа“ – да не пречи! Че и с пари за „своите“ спасяват не само тях, но и… бандата горе – от народната „любов“. Опитваме да създаде мрежа, която да окуражава и свързва хората за всенародни действия. Без партии. За промяна, договорена между всички, но във всеки случай овластяваща САМИТЕ ГРАЖДАНИ с най-силни права за пряк контрол във всички власти, вкл. публ. медии. 100 „пикета“ на оживени места би било добро постижение. Безработни има, но пари не. 3 лв. на час по 3 часа – 9 на ден – по 20 дни – 180 лв. Колко емигранти могат да поддържат един пикет? 10 – всеки с по 18 лв. на месец. 10 евро на месец за БУНТ – мирен и всенароден. Защо да плащаме спокойствието на чакалите?
mnogo trogatelen razkaz-mnogo me razvulnuva
mnogo e trogatelno itajno no za sajalenie tova e golata istina
Това е имигрантския живот.В чужди дрехи спим.чужд хляб ядем -но България ни пропъди и млади и стари да можем да си издържа ме семеиствата.
Аз познавам трима , дето за една година си изтеглиха семействата с децата…. Оставки жените им да се заловят да учат език и за работа и нещата се понареждат.
Защо този човек само веднъж в годината се връща? 3 часа път със самолет и билетите не са скъпи….болката мисля идва от това,че човекът не може да установи баланс, не може да утвърди и следва приоритетите си. Ако семейството ти е приоритет, не може да си далеч от него цяла година в продължение на 8 г. Жената трябва да си стяга багажа и да отива при мъжа си, хубаво -лошо трябва да са заедно….полека лека и децата ще вземат
Vjarno i tajno…taka dobre te rasbiram Ivane….
Аз също съм си мислил много пъти.И аз съм,вече 20 години имигрант-в чужбина.16 във Испания.Но какво може да направи човек,като „сме си продали душите на дявола“?
Това са извинения годинките минават…човек триябва да си е със семейството! Пари винаги ще се намерят
Историята е хубава , защото е истинска…
А че е изстрадана се разбира от всеки ред. Един колега по – долу се опитва да обясни , че тя е просто литературно есе.
Искам да му кажа следното:
Само един истински емигрант , може да разбере болката и правдата на написаното.
Никой,който не се е лишил от дома и родината, не може да разбере чувството на самота и безпринадлежност. Искаше ми се да имам чудна сила , с която да го вселя в одърпаната ми , емигрантска кожа за месец и после да му дам лист и химикал , за да видим как ще изглежда неговото есе.
Това е истината за всички нас , които взехме решение да напуснем родината.
Където и да сме , някак си все не сме на място. Колкото и пари да изкарвам , те не запълват черната дупка в душата ни.
С годините нещата стават все по – сложни и почваш да живееш от Коледа на Коледа и да си повтаряш непрестанно , че това ще е последната Коледа далеч от дома.
Но Коледите идват и си отиват и ти разбираш , че заради пустите пари си изгубил младостта си и като се опиташ да си спомниш последните , емигрантски двайсет години , те се преливат една в друга като кошмарна сън, от който не можеш да се събудиш!!!
Покъртителна, неизмислена история, която докосва сърцето и душата…
….и вярвам, не само на емигранта.
razplaka me.no istinata e tova
Разплака ме, и при мене е така…все едно, че аз го разказах. Бъди силен, приятел!
Razplaka me tolkova e istinsko koito ne go e pocuvtval ne moje da razbere
самата истина тръгваш догато се изучат децата после ставаш баба родителите ти угасват бавно без теб не можеш да се върнеш зачото работа няма за младите камо ли за теб на 50 55 г често умираш ннадеино не издържала в чужбина