За Осми март, жените, мъжете, любовта и още нещо!
Хайде днес да не се „измъчваме“ с припомняне на дати, събития и факти. Кога се е зародил, как се е празнувал през годините, какъв празник е 8 март според статистиката и дебелите книги? Това, скъпи дами, си го повтаряме до втръсване всяка година.
Факти, факти, факти…..Стига вече!
Предполагам не допускате, че може да има мъже на планета, който да не знаят, че днес е Международният празник на жената. Всъщност, ако има, то случаите са единични.
На „забраванковците“ този пропуск несъмнено ще им излезе през носа. Една жена винаги знае как да го припомни. Не се съмнявате в способностите ни!
Я с някоя злостна думичка, я с натякване, сърдене, а защо не и скандал, от който съседите да настръхнат. Голяма работа, че и ние самите до вчера сме го отричали и сме били категорични, че искаме уважение и любов всеки ден, не само веднъж в годината. Да бе, да!
Осми март е традиция.
И няма жена/ с редки изключения/, която да не мечтае на 8 март да е специална, обгрижвана и най- обичана.
Днес може да загърбим теориите за еманципация и еманципиране. Да затворим феминизма в гардероба, поне за мъничко.
Каквото и да си говорим
няма как да отречем онзи момент, в който сме като изстреляни с ракета/ така де, почти като шопинг в мола/ , ако нашия 8 март е споделен заедно с него. С кого ли? Естествено, че с твоя мъж – онзи с главно „М“, който дълго си чакала. А този с „М“-то, ако наистина те обича ще е подготвен подобаващо.
Романтика, вечеря на свещи, подарък, цветя, нежна целувка, интимност. Ех, мечти!
Има и друга крайност. И тя, за съжаление, е добре позната на самотните жени – размяна на любезности с колежки и приятелки, публикуване на феминистки пожелания на стените във фейсбук и упоритото и яростна защита на теорията, че вашият свят е прекрасен, дори и без мъжко присъствие.
Сигурно е така, но по- щастливи ли сте сами на 8 март?
Може би има жени, които умеят да организират живота прекрасно. Без мъж до себе си. Всеки има право да извърви житейския път както намери за добре – с мъж или без, далече от догмите и порядките. Но, ако сме честни със сърцето и онези „пусти“ чувства, май не ни се иска да живеем в свят без мъже/ дори да ни иска да ги убием в яда си/.
Мъжете?
Те спят до късно, напиват се, не си подреждат дрехите, не умеят да правят изненади и куп още недостатъци, които им пришиваме. Така де, мъже!
Жените?
Ние сме от плът и кръв. Бог ни е дарил с разум и чувства и неистово се нуждаем от много любов, закрила, грижа и топлина. А кой би могъл да ни я даде, ако не любимите хора?
Често се опитваме да излъжем себе си, колко е хубаво да сме сами. Само защото сме разочаровани от някоя връзка, само защото сме били наранени, отритнати. От гордост крещим безмълвно на света, че ще се справим.
А нужно ли е?
Щастието трябва да се търси, да се изживява всеки ден, всяка минута, всяка секунда, когато това е възможно.
Една жена се чувства щастлива, истинска, желана и специална, когато знае, че до нея върви онзи, истинският мъж, който я подкрепя, закриля, обича. Ще го разпознаете. Огледайте се. Ето, не крачили вече към вас? И не е ли организирал най-хубавия ви Осми март.
А за вас, мъже.
Не само днес. Всеки ден трябва да оценявате жената до себе си. Давайте й любов, дайте й онази емоционална сигурност, от която тя се нуждае всеки ден. Гушнете я без повод, похвалете я, че изглежда добре, кажете й че е най-страхотната майка. И не роптайте, когато е донесла поредния чифт обувки или дрехи, а мястото в гардероба отдавна е изчерпано. Как иначе да ви изненада с онези зашеметяващи аксесоари за онова специалното парти, което днес сте и организирали. Вие искате тя да изглежда неотразима. Нали?
Честит празник, мили дами!
Няма никакво значение дали този празник е социалистически, капиталистически, банален. Бъдете себе си! Бъдете обичани!
Събудихте ли се с цвете до вас?
Ако, да значи сте една от онези щастливи, които имат истински мъж до себе си.
Не мога да не ви припомня и думите на великия Джоко Росич за жените:
Жената трябва да бъде жена. Тя трябва да ходи като жена, да седи като жена, да се навежда като жена. Тя трябва да се храни като жена, да пие като жена. Всичко трябва да прави много женствено и много женски. И в нито едно нещо няма право да се провали. Веднъж първата ми съпруга, след като вече се бяхме разделили, ме попита: „Тази, с която ходиш в момента, с какво е повече от мен?“ А аз є викам: „Сега ще ти кажа нещо, пък ти трябва да ме разбереш: когато с тази жена отида на театър и в антракта излезем да изпушим по една цигара, аз усещам с кожата си, че до мене стои жена.“„В любовта си човек е сам. Обичайки някого, той задоволява собствената си потребност от любов.“ „За какво ми е на мен да правя каквото и да било, ако до мен няма една жена, която да каже:„Браво, страшен си!“
И накрая Да поздравим тези, които го честват и да им пожелавам увеличаване на женската сила. Поздравяваме и тези, които не го честват – на тях – спокоен ден и влюбено настроение.
Целунете майка си. Ако вече не е на този свят – спомнете си за нея с благодарност.
ОБИЧАЙТЕ СВОИТЕ МОМИЧЕТА
Не знам кога и колко се обичате
и дните ви не знам, и нощи пусти,
но запазете своите момичета…
Доказвайте им неизменно чувствата.
Обичайте ги стръвно на разсъмване
и в залеза на слънчевите гами
когато плисвам щедър, щур и сънен,
останалата жар на любовта ми.
Обичайте ги, не спестили нищичко –
мигът е вечност, но с очи на ястреб –
кръжи той ниско, ниско над огнищата,
но под крилото дълго жад не спастря.
Обичайте ги, пък макар и с времето
да се разпръсне всяко зрънце нежност.
Обичайте ги ялови и бременни,
забързани, усмихнати, наежени…
.. бездарни или от талант побъркани,
безукорни и неизменно грешни.
Обичайте ги днес. Звучи изтъркано,
но утре може някой друг да срещнат.
Обичайте ги даже след разделите
в сърцата си със хиляди пробойни.
В сезона на снега и на дуелите,
когато всяка смърт е тъй достойна.
Обичайте ги в залеза на дните си
без бръчки и със бръчки по лицата им.
Обичайте ги искрено и истински
до края на света и по-нататъка…
Ivaylo Terziyski
Подобни публикации
Коментари