Нашият живот зависи от нас, не от другите
“Не използвай нито една връзка,
За да те задържа в миналото,
А с всяка минута се раждай отново всеки ден
Минутка, дори по-малко, е достатъчна,
За да те освободи миналото”
Трудно разбираме себе си, а понякога е почти невъзможно.
Най-добрият начин да разберем себе си, поне такъв е съвета на специалисти, изследвали човешките взаимоотношения, е да си представим, че трябва да обясним какво представлява нашият живот, на човек, който не знае нищо за нас. Те са направили свое проучване и чрез психо игра са представили различни типове ситуации, в които все едно участват извънземни.
Ето, съветват те!
Нека си представим какво би станало, ако същество от друга планета дойде на Земята и ни попита какво е предназначението на взаимоотношенията между хората?
Какво могат да видят и какви въпроси могат да задават докато оглеждат нашата планета. Това е доста интересен страничен поглед, който психолозите ни дават. Така наречените от нас “Извънземни” могат да влязат в универсален магазин и да видят клиент, че разговаря с продавач. Клиентът отправя обвинения, че стоката, която се продава, е лоша.
Какво ще си помислят представителите от космоса:
Е, може би едно от предназначенията на нашите собствени човешки взаимоотношенията е да намериш някого, на когото да крещиш, когато не получаваш точно това, което искаш.
Същите посетители могат да влязат в някое предприятие и да видят мениджъра Джо, който порицава работничката, чиято продукция е ниска този месец. Джо заплашва да уволни Барбара, ако до две седмици не увеличи продукцията си.
До какво заключение стигат нашите “извънземни”:
Може би хората използват взаимоотношенията като опора, да намерят кого да обвиняват и да го накарат да изпитва вина, когато не е свършил това, което те искат
Изпращаме ги в един типичен дом и там се срещат с Ричърд, бащата на 12 годишния Майкъл , който се ядосва на сина си, тъкмо прибрал се двойка в бележника
От този случай нашите “извънземни решават”:
В отношенията си използваме всяка възможност да оценяваме другите хора. После им даваме любовта си, ако са се представили добре, както на нас ни се е искало. И отдръпваме любовта си, ако не са се представили по нашия вкус вкус.Чист егоизъм, нищо повече
Истинска загадка на нашите посетители е как ценим и използваме оправданията гнева, вината и обвинението в нашите взаимоотношения. Често те взимат връх и стигаме до финала на връзката си, само защото не умеем да ценим другия до нас.
Те със сигурност ще открият хора на тази земя, убедени , че в живота се случват неща, които са непростими. Могат например да открият Хуанита, жена, която не говори със сестра си от 20 години, защото я е накарала да се почувства неудобно пред приятели, когато е била малка.
До какъв извод стигат пак страничните наблюдатели:
Използваме нашите взаимоотношения, за да се вкопчим в много стари и болезнени преживявания. Да накажем онези, които смятаме за отговорни. Или пък да видят как един човек обвинява другия за неща, които са се случили в минали връзки и нямат нищо общо с настоящето. Може би човекът е имал трудно детство, родител, който го е наказвал всеки път, когато не е харесвал някоя от постъпките му. Достигнал зряла възраст, човекът, към когото са се държали така, сега наказва собствената си съпруга и деца със същите средства. Тоест ние се отнасяме така ужасно, както са си отнасяли към нас в детството ни.
И ….
Всъщност използваме собствените си самооценки в нашите взаимоотношения. Търсим хора, които притежават същите черти, които не харесваме у себе си, критикуваме ги, унижаваме. Ако открием някого, който много прилича на нас, на най-лошата част от нас, го атакуваме, защо е като нас, защото ние се срамуваме от себе си. Ние използваме другите хора като екран, за да прожектираме върху тях собствените си чувства, които не искаме да видим в себе си.
Пример: “Нашите извънземни” срещат някой си Дънкан
Дънкан е създал една прекрасна и много полезна софтуерна програма.
Като дете Дънкан е имал баща, който винаги го е критикувал и му обяснявал, че идеите му не струват. Макар, че Дънкан е създал тази прекрасна програма и знае колко добре работи, той още се придържа към убеждението, че идеите му не стават за нищо.
Какво забелязваме, Дънкан е привързан към провала и чувството за неприспособимост. Той е приел ограниченията, които неговият баща му е наложил преди много години. Втълпил си е, че идеите му не струват, независимо, че много хора му казват точно обратното.
И какъв е изводът:
Предназначението на взаимоотношенията тук на Земята, е да се изолираме един от друг. Хората използват взаимоотношенията си само, за да поддържат страх, вина и чувство за тежест и самота в живота си.
Целта на взаимоотношенията е друга, категорични са учените и тя е да ни приобщават един към друг
Вземаме решение, че всичките ни взаимоотношения са насочени към приобщаване. И независимо дали това е обикновена среща с нов човек, с някого когото познаваме отдавна, или с роднина, който не е до нас в живота от раждането си, ние започваме да усещаме засилващ се и нарастващ вътрешен покой. Когато във всеки, когото срещнем виждаме учител, който ни помага да научим предназначението на прошката, можем да разберем и почувстваме значението на безкрайното търпение.
Можем да обучим съзнанието си да възприема всеки човек, когото срещнем. Без значение от ситуацията и независимо от обстоятелствата. Това е нова възможност за нашето личностно израстване. Може да се научим как да не инвестираме в егото и неговите преценки. Да се опитаме да осъзнаем, че всички взаимоотношения предлагат възможност да се приобщим към хората, да опознаем и обикнем, както другите, така и самите себе си.
Подобни публикации
Коментари