„Струваше ми се, че да живея пълноценно с диагнозата епилепсия е невъзможно, но колко грешах!“.
Здравейте! Аз съм Жулиета, на 28 години съм. В живота си трябваше да премина през много изпитания и едно от тях беше епилепсията. Оказах се силен противник и успях да победя болестта.
Победата ми е пълноценният живот, който водя, моето семейство и моите здрави деца, които родих въпреки всички прогнози. Атаките все още са с мен, но вече не пречат на живота ми.
Мечата ми е повече хора да бъдат просветлени и да не вярват в митове. И би било добре, ако бяха просто приказки. Уви, митовете за болестта директно пречат на помощта на болните.
Светът много се промени. Науката е напреднала в пъти. Това се отнася за почти всичко и всички, но, за съжаление, не и за тези хора, които имат епилепсия. Те се избягват и се страхуват. Това усложнява живота ни и затова ние крием болестта си.
Ето и митовете, които развенчавам с пълното съзнание, че това е така
Мит номер 1
Епилепсията е изключително рядка. Всъщност повече от 50 милиона души в света страдат от епилепсия – това са данните на СЗО. Но най-вероятно пациентите с това заболяване са поне 70-80 милиона. И всяка година с епилепсия се диагностицират нови 2,4 милиона. В Русия има повече от 1 милион официално регистрирани пациенти (около осем души на всеки хиляда от населението).
Мит номер 2
Това е психично заболяване, което причинява деменция. Всъщност това хронично неврологично заболяване е свързано с мозъка, а не с психиката.
Затова се лекува от невролози. Същността на патологията е промяна в активността на невроните в мозъчната кора. На ниво домакинство епилептичен припадък може да се сравни с внезапно рязко повишаване на напрежението в електрическата мрежа.
Мит номер 3
При епилепсия има епилептични припадъци: човек губи съзнание, пени се в устата и възниква неволно уриниране. Всъщност има много видове епилепсия. Съществуват и неконвулсивни видове заболяване, при които няма външни прояви.
Мит номер 4
Лесно е да се идентифицира заболяването – достатъчно е да се направи ЯМР или електроенцефалография (ЕЕГ) на мозъка. Всъщност епилепсията е майстор на маскировката. Лесно може да се обърка с припадък, пристъп на мигрена, алкохолна психоза и много пароксизмални състояния.
Мит номер 5
Епилепсията е наследствена, възниква през детството и никога не се лекува. Всъщност се наследява само предразположението към болестта. И тогава рискът не е твърде голям. Ако само един родител е болен, това е 2-3%.
Мит номер 6
Епилепсията е нелечима. Всъщност епилепсията днес, както повечето хронични заболявания, е управляема.
Мит номер 7
Тази диагноза слага край на целия ти живот. Пациентите не могат нито да учат, нито да работят. Всъщност това не е така. Благодарение на най-новите съвременни лекарства, хората с епилепсия могат да учат, да спортуват, да се занимават с кариера, да създават семейства и да имат деца, без да изпитват гърчове с години.
Мит номер 8
Жена с епилепсия никога не може да стане майка.
Всъщност днес сред всички пациенти с епилепсия 25–40% са жени в репродуктивна възраст. Повечето от тях, с изключение на тези, които страдат от тежки форми на заболяването, успяват, благодарение на съвременната медикаментозна терапия, да раждат здрави деца. И същевременно не излагат здравето си на голям риск.
Мит номер 9
Болестта е независима от начина на живот. Всяка болест определя начина ти на живот. По-специално, хората с епилепсия не трябва да пият алкохол и да работят през нощни смени и не трябва да се преуморяват или да не могат да спят. При деца с епилепсия е необходимо да се занимавате с профилактика на мозъчни увреждания, невроинфекции, да избягвате травматични мозъчни наранявания и др. (По-специално трябва много внимателно да изберете спорт за тях).
Мит номер 10
Ако човек има епилептичен припадък, трябва незабавно да отворите устата му с лъжица и да му изплезите езика, за да не се задави.
Не, в никакъв случай! Това може да увреди лигавицата и да нарани венците и зъбите. Но е възможно и необходимо да се помогне на пациента. Трябва да се постави внимателно отстрани и да се поставят дрехи под главата. По-добре е да обърнете главата на една страна (може да се появи повръщане). Докато дойде на себе си ( атаката може да продължи от няколко секунди до две или три минути), е необходимо да стоите близо, тъй като човек не осъзнава веднага себе си. Той може да не разбере какво се е случило и къде се намира, така че преди да пристигне линейката, трябва да сте с него.
Пазете се и бъдете здрави!
Подобни публикации
Коментари