Преди дни зададох въпрос на един от моите ученици какво знае за Коледа? Бях поставила задача децата да научат нещо повече за празника сами. Отговорът, за мое съжаление беше донякъде очакван:
„Госпожо, зная че на Коледа ще получа нов телефон. Сигурно не знаете какво е това Айфон? Вчера мама ме помоли да напиша собственоръчно писмото до Дядо Коледа. Зная, че този старец е измислица, но за да им угодя, писах. Видях как даде плика на татко. И сега с нетърпение чакам празника, за да си получа подаръка.“
Това е Коледата през очите на един третокласник. И ми стана леко тъжно и празно, някак си. От 40 години съм учител. Това е последният клас, който извеждам. Явно вече съм за пенсия, щом не разбирам учениците си. Уж учим децата на някакви ценности, уж възпитаваме в тях определени качества, уж се опитваме да ги направим по-добри хора. А се получава обратното. Обществото, средата, в която живеем отрано ги е сграбчила в пипалата на материалното.
Не ги виня, разбирам ги.
В училище всеки ден се сблъсквам със страданието през очите на нечии детски очи. Страдание, породено от факта, че не са равностойни. Деца, които от сега се чувстват хора втора ръка, въпреки неимоверните опити на екипа ни това да не се случва.
Имаме ученици в класа, на които родителите живеят под прага на социалния минимум. Децата ходят със стари раници, евтини телефони и семпли дрехи. Всъщност те са страхотни деца, добре възпитани, отличници, но деца без самочувствие и изтъкани от комплекси. Тези деца всячески са подбутвани от другите. За какво да си говорят, та те нямат последното приложение за Айфон.
Тъжна история.
По-тъжно е, че като учител всеки ден се сблъскам с тази неправда.
Как да убедя в такъв случай това дете, че парите не са всичко, въпреки важността им. Как да им кажа, че Магията на Коледа не се състои само в богато наредената трапеза и скъпи подаръци!? Как да ги убедя, че Коледа се носи в душата на всеки от нас. Нашето усещане за празника не бива да се препокрива с усещането на всички. За някои Коледа може да e скъп телефон, а за други коледната зведичка, поставена на върха на елхата, заедно с мама.
Как да обясня на тези малки деца, че Коледа не се ограничава с купищата битовизми, които съпътстват празника, за да убедим себе си колко много сме постарали всичко да е наред. Коледа не се изразява в това да обиколим всички магазини с коледни промоции, да закупим куп ненужни вещи, които няма да ни донесат щастие.
Коледа, не е само пари, скъпи приятели.
Коледа е светоусещане. Коледа е в сърцата ни, Коледа е един прекрасен споделен миг с най-близките ни хора, с хората, които са до нас, които обичаме, на които вярваме. Коледа е светъл празник, който в последните години се превърна в една добре смазана машина за печелене на пари.
Щандовете за играчки са отрупани с подаръци за деца, които за съжаление не са никак евтини. Но как да купиш малък подарък, когато в детска градина накъсани родители носят огромни пакети, за да покажат, че тяхното дете е топ. А друго стои в ъгъла с малкото камионче, което неговите мама и тате са купили със същата любов, но с по-малко средства. И то плаче сърдито и ощетено. А сърцето на мама се къса от болка и вина.
За една и съща Коледа говорим, нали?
И аз въпреки клишето, продължавам да се питам – редно ли е, само защото трябва да угодим на общественото мнение, да не посрещаме Коледа, така както ние я чувстваме. Нужно ли да да се редим на опашки за крехко свинско месо, да препълваме количката с купища храна, да стоим цял ден в кухнята и на вечерта уморени от целия хаос, да заспим пред дивана.
Магията на Коледа е в отношенията.
Те трябва да се възпитават от най-ранна възраст. Да научим децата си, а и нас самите на любов и толерантност. Да са научим, че е много по-важно да имаме едно задружно и сплотено семейство, което си помага във всяка ситуация – трудна или не. Да се научим, че е по-важно да се подкрепяме, да си вярваме, да стимулираме добри дела. И да знаме, че Дядо Коледа няма за забрави никого, защото добият старец обича всички.
Купете си елха, украсете я заедно с вашето дете. Създайте празнична атмосфера в дома. Напишете заедно писмо до Дядо Коледа. Поговорете си повече за магията на този ден, прегърнете силно любимия и му кажете, че го обичате. Поседнете заедно и изпийте чаша хубаво вино. Разменете си любов, нежност, доверие. Коледа е! Чувате ли звънчетата на добрия старец. Аз ги чувам…..зън, зън,зън!!!
Р.S Не писах отличен на детето, което ми обясни, че магията на Коледа е да получи скъп телефон. Ден по-късно родителите бяха в училище с оплакване до директорката, че се държа непрофесионално и ми е време за пенсия. Получих заплахи и обиди. Сдържах сълзите си. Коледа е! Да бъдем добри! Та аз съм само един обикновен български учител пред пенсия.
Подобни публикации
Развълнувах се! И като учител и като родител!
Тъжно, ако е истина