Лоши момичета или защо толкова мразим другите жени?

В наши дни не е ок да се говори за омраза, слушайки хората, чийто живот се е превърнал в един огромен „лайк“. Но за да сме честни – и пред себе си, и пред другите, е добре да си признаем, поне за малко, че мразим някои жени без видима причина.

Гери винаги е с хубаво направена коса, има разноцветни кецове, всеки уикенд пътува някъде и има 786 приятели.

Знам точната бройка, защото преглеждам профила й вече половин година. Всяка сутрин , след кафето и вместо цигарата. да се похваля, че не пуша, но мисля, че преглеждането на чужди профили ми вреди повече от никотина.

В някой друг живот с радост бих станала приятелка 787 на Гери, щях да „лайквам“ снимките с новите и кецове, да коментирам постовете й за жегата или дори бих споделила нейни снимки за подаряване на сладки котенца. Но котенцата да се оправят и без и без мен.

Гери е новото гадже на бившото ми гадже. И аз я мразя. Дразни ме как позира с вирната брадичка на снимките, как не използва главни букви и злоупотребява с многоточията, как слага хаштаг# без филтър под ретушираните залези.

Няма литературно произведение, което така да ме впечатлява, както нейните постове. Анализирам всяка дума и търся подтекст във фрази като: „Закусваме на терасата под слънчицето….якооооо“.

Търся доказателства, че Гери е глупава, студентка позьорка, която дори и котенцата спасява от егоизъм. Една сутрин прочетох два нейни поста. В единият беше написала „не знам“ слято, а в другия пишеше че Ник Хорнби е най-любимият й писател. Само мой. Точка. И момиче, което пише с правописни грешки, няма право да ми отнема всичко.

В този момент започнах да се обърквам от собствените си мисли и си записах час при психолог. И преди да отида при него се сетих за всички момичета, които се се случвало да не понасям.

Гери – новото гадже на бившото ми гадже.
Милена – неговата предишна бивша.
Ирена от 10 а
Ваня с размер XS
Майли Сайърс

„Аз съм ужасна“ – признах си пред психолога

– бившият ми започна да се среща с Гери, след като се разделихме, а Милена се раздели с него преди 100 години. Ирена стана Мис Випуск в училище, което не и попречи да спечели и олимпиадата по химия. Ваня XS ми е гадна, само защото пред мен изяде два дюнера. А Майли Сайърс ме дразни, защото се разсъблича и татуира. Осъзнавам, че няма никаква реална причина да мразя, която и да е от тях. Оказва се, че има причина, но тя не е в другите момичета, а в мен.

Стари и нови

Често в в основата на омразата стои нарцистична травма, която наричаме ниска самооценка. Точно заради нея влизаме ожесточен виртуален бой с нечия чужда бивша или с новото момиче, само така успяваме да се оценим. Травмата често е нанесена от родителите ни, когато са ни се карали за четворки и петици, сравнявайки ни с другите деца, давайки ни да смятаме, че родителското одобрение трябва да се изработи.

„Аз ще бъда най-добрата, тогава ще ме заобичат“, запомня момичето и пренася това съмнително твърдение в големия живот. „Аз правя по-хубави снимки и на залези и на, и на изгреви от Гери, по-хубаво от Милена карам кола, значи заслужавам повече любов“, сериозно си мисли голямото момиче и рови в социалните мрежи в търсене на доказателства за превъзходството си.

В същия момент Гери спокойно си закусва на терасата, четейки Ник Хорнби и мислейки си за мъжа, който е до нея, без да се сравнява с никого. Да, животът е несправедлив.

Симпатични и известни

Първата по красота можем да я мразим само заради това, че е първа. Това означава, че ти автоматично ставаш минимум втора. И следователно има към какво да се стремиш и с кого да се конкурираш нарцистично погледнато. Към такива битки са склони по-големите деца. На тях и в семейството им се налага да се отвоюват от по-малките правото на родителска любов. На първородните винаги им се струва, че са пренебрегнати и те винаги са готови да си поискат своето. Така и се държат след това във всички сфери на живот: ревнуват приятелите си, колегите, познатите, независимо от пола.

Ирена е Мис Випуск? Аз пък искам златен медал. Колегата получава премия? Искам повишение! Случва се и момиче да мрази друго момиче, само защото тя е харесвана и обичана от друго момче. И това не отминава с възрастта. В борбата за мъжко внимание, тя се държи агресивно-сексуално и всяка жена за нея е заплаха, която трябва да бъде отстранена незабавно.

Веднага започва да я мрази, понякога не без основание – все пак не е много приятно, когато приятелката ти идва на гости и сяда на коленете на мъжа ти. Този проблем се заражда, когато момичето несъзнателно се конкурира с майката за вниманието на бащата /да, всичко е казано от Фройд/. Лекуването на травмите е успешно, когато не се провежда на коленете на чужд мъж, а на дивана на терапевта.

Слаби и непознати

А, ако човек те дразни просто така, без да го познаваш? С това, че има стройна фигура. Или с това, че има пет деца и блог за лъчезарни и щастливи майки. Или че е просто е много учтив и говори с умалителни форми /“Миличка, искаш ли чашчица чайче с медче“/.

Това е любимата ми омраза. Тя е свързана с нашата лична тъмна страна. Виждаме в човека скритите си черти – това, което не си позволяваме да правим, чувстваме, или това, което не приемаме в себе си. Тя яде по два дюнера, а пожизнено е обречена на XS, а ти втора година си на въглехидратна диета и все плаващ между границата М или L.

Тя се разхожда почти гола по сцената, а ти се чувстваш добре само в дънки и едноцветна тениска.

Тя се е доказала като майка, а теб тази мисъл те плаши и насън. Тя е откровена, а на теб ти е трудно дори да кажеш едно „благодаря“. Струва ти се, че целият свят е срещу теб и е обратно. И за да не го намразиш, избираш една жена, въплъщаваща това, което ти се струва недостъпно или неправилно.

Но ако си преразгледаш приоритетите и се постараеш да се сприятелиш със своята сянка, признаеш си какво всъщност те мъчи, ще се убедиш, че ти си най-важният човек, за който да се вълнуваш. Тогава можеш и да спреш да се ровичкаш в чуждите профили в мрежата и да следиш живота на другите. Ще освободиш време за личния си живот, както стана с мен, когато спрях да следя Гери.