Това е изповед не една жена, която е извървяла трудния път да бъде себе си. Искрено, без фалш и грим, се опитва да сподели своите падения и лъжи през годините. Жена, която в стремежа си да бъде харесвана и обичана, стига дъното.
Пътят нагоре е труден, но не и невъзможен, стига човек да поиска. Лечението – да обичаме и да вярваме в себе си. Така Лиза Питеркина, избира и своята професия в бъдеще – психолог. Днес се опитва да помага и насочва всички онези жени, които искат, но не могат да повярват в собствените си достойнства.
Разкайвам се, лъгах безсрамно, замитах следите истината с опашката на своите пороците и се опивах от властта над реалността, изкривявайки я до отвратително безобразие.
Първата лъжа
Спомням си първата лъжа от детинство. Бях на 3 години, когато помолих баба ми да зашие два огромни копчета на мястото на малките стари и избледнели очи на плюшеното мече. После излъгах братовчед ми Димка, че това е чисто нова играчка, която току-що съм купила от магазина. Смятах, че ако имаш много нови играчки, това е знак за успех сред децата. Исках да изглеждам по-успешна, отколкото бях в действителност.
Като цяло нямаше конкретен повод да лъжа. Мама ми обясни, че така или иначе ще ме обича, безусловно. А другото е заблуда, в която изпадаме сами. Тази заблуда ще бъде разкрита рано или късно. Освен това ще нарани хората, които са ви близки. По-добре да казвате истината, каквото и да е тя.
Пред родителите си можех смело да говоря за грешките, които допусках – лошо поведение, някои пакости. И, да те не спираха да ме обичат.
Към опитите да фалшифицирам действителността се върнах,
когато се появиха мъже, които имаха нужда да бъдат лъгани, за да продължават да ме обичат. Причината за лъжите ми беше съвсем проста. За разлика от мама, мъжете не бяха готови да ме приемат такава какво съм. И отново трябваше да демонстрирам качествата, които всъщност не притежавах, за да привлека вниманието им.
Днес, с натрупването на дълъг житейски опит, осъзнавам, че ако човек ме отхвърли, няма смисъл да губя силата си и скъпоценните дни от моята сравнително кратка женска младост. Няма смисъл да доказвам, че заслужавам интереса му. Че ако се променяте заради него, може пък той да прояви любов и чувства.
Абсолютно безсмислено е да се стремите да спечелите човек, защото има пари или специални сексуални предимства пред другите мъже – от размера и формата на инструмента на любовта, до специфичните умения, които ви карат да изпадате в безпаметност.
Ако ви отхвърлят,
не е необходимо, образно казано, да си зашиете розови копчета вместо очи. Не е необходимо да създадете лъжлива илюзия за себе си, която да накара мъжа да влезе във връзка, само защото е повярвал коя сте всъщност. Не се опитвайте да бъдете по-привлекателни в очите му с лъжи и измислена действителност.
И сега ще ви кажа какво не е наред с очите на хитрите жени. Разбира се, това е изключително моята лична гледна точка, която се основава на моя личен опит и многогодишна комуникация с практикуващите психолози.
Има две причини, които водят до женските „спасителни“ лъжи
Първата причина е страхът да се изправи пред истината.
Ужасно е да си признаеш, че никой не те обича, че не никой иска да общува с теб. И за да не се сблъскате с тази реалност, в която смятате, че няма да оцелеете, се налага да през цялото време да се правите някой друг. Трябва да се преструвате и да угаждате на другите.
Превръщате се в мутант, който се трансформира в различни личности, приспособявайки се към изискванията или нуждите на човека, с когото комуникирате. Вие ставате послушни – за свекървата, търпеливи и прощаващи за избрания човек, добри за приятелите и роднините. И всъщност се превръщате в никой. Празно място, в което има само отпечатъци от чужди следи. Но възможно ли е да обичаш това, което не е? Какво можете да обичате в човек, който е изграден от пустота и празнота? Нищо!
Как да преодолеем този проблем?
Психолозите твърдят, че само малко дете не може да преодолее силния емоционален стрес. То ще тропа с крачета, ще крещи сърцераздирателно, защото силните емоции не са поносими за него. Психиката на детето все още не се е приспособила към стреса. Но възрастният се различава от детето. Той е способен да оцелее дори при много силни удари – и да остане емоционално стабилен.
В този момент трябва да се опре на собствената си психо-емоционална система и различните емоционални опори, които го държат в равновесие. Един от най-важните стълбове при възрастните са подкрепата на останалите хора около тях. Всеки има нужда от доверие. Ако нямате доверие и подкрепа от останалите, нищо друго не остава. В постоянен стрес сме и следователно се стремим да избягаме от него всячески – например с помощта на лъжи и измама.
Как да преживеем отхвърлянето?
За да преживеете отхвърлянето, е важно да разберете, че не сте валута, която да се харесва на всички. В допълнение, всеки здравомислещ човек има пълно право да бъде различен. Силен и слаб, смел и плах, здрав и болен, красив и грозен, добре поддържан и небрежен. Това е смисълът на психо-емоционалното здраве – способността да не се залепваме само за едно качество, а да използва целия набор от възможности между две крайности.
Ако някой харесва само една черта от характера ви!?
Не се срамувам, че мога да изглеждам глупаво, защото на другия край на моята личност е умът, който виждат моите учители, колеги и приятели. Мога да бъда умна и не съвсем. И това по никакъв начин не би трябвало да засегне моето самочувствие и уважението на другите към мен. Напълно нормално е някой да ни обича, а други да избягват общуването с нас. И ако някой не ни харесва, няма смисъл да насилваме този човек с нашето присъствие. Със сигурност някъде наблизо има друг човек, който има нужда от нас и ни приема с всичките бръмбари и бесове, които бушуват в главата ни.
Ако съм болна, няма нужда да се преструвам, че съм здрава. Кой каза, че лошото здраве е пречка за любовта? Винаги има някои, който е щастливи с това да бъдете полезен, да ви посети, да донесе лекарства и деликатеси, за да сподели с вас скръбта ви. Можете да бъдете обичани във всяко едно състояние! Само емоционално здравите хора са способни на такава любов.
Ако понякога се чувствам глупаво,
Не се срамувам да призная, че не всичко знам и разбирам. Винаги ще има някой, който търпеливо ще обясни какво не разбирате. Изобщо не е необходимо да бъда пешеходна енциклопедия и специалист по всичко.
И ето стигнахме до
Втората причина – страхът да бъдеш себе си в присъствието на други хора
Тази причина произтича от първата, защото се основава на онова дълбоко недоверие към света. Страхът да погледнем открито в очите на другия. Страх, че може някой да разбере най-съкровените ни мисли и преживявания, от които се срамуваме.
Съвсем наскоро бях изненадана да науча, че очите са част от мозъка, който е в пряк контакт с външното пространство. И ако проницателен човек ви погледне в очите, може съвсем лесно да се досети, че криете нещо.
Да речем, че сте влюбени, очите ви веднага ще разкажат за вашите чувства. Но ако се страхувате да признаете, интуитивно ще отклоните поглед. Ето защо хората толкова често внимават да не гледат някого директно. Избягването на директен поглед е страхът да бъдем себе си.
Този „вирус“ порази огромен брой съвременници – жени и мъже. Лъжецът може да бъде разпознат с това, че непрекъснато си крие погледа. Но дори и да гледа съвсем нагло и открито, може в същото време да лъже безпардонно. Шестото чувство трябва по-добре от детектор на лъжата да ви насочи, че събеседникът не е честен с вас.
Как да не се държите така, сякаш сте откраднали милион и се страхувате да се предадете!?
Научете се да се доверявате. Да бъдеш откровен е опасно, защото, признавайки истинските си чувства, ставаш уязвим. Разбира се, не е нужно да си отваряте душата пред всички. Освен това може да не бъдете истински открит, ако човекът срещу вас не е искрен и по-скоро изглежда подозрителен. Самата способност да бъдете истински да се отворите за света, е едно от най-ценните качества на човек, който иска наистина, зряло и дълбоко да обича и да бъде обичан.
Панически ужас от перспективата за откритост, често се забелязва в очите на мъжете. Това е наистина огромен проблем с доверието! По някаква причина, мъжете, дори повече от жените, избягват да са открити, държат на конфиденциалността и крият огромен брой лични качества, които са ценни и важни. Но те изглежда са знак за слабостта на човека. Способност за състрадание – слабост, искренност – слабост, емоционална откритост – слабост, откровеност – слабост.
Представителите на силния пол се страхуват да изглеждат слаби.
Те смятат, че именно този страх ги прави абсолютно безпомощни и емоционално опасни. Рано или късно, бягството от емоциите превръща мъжете в емоционални импотентни мъже. Те приличат на дребни дребни танкисти в огромни бронирани танкове. Зад образа на непоколебим брутален човек често се крие непоносимия ужас от перспективата да стане себе си, да бъде истински. В този смисъл, мъжете, които се правят на мачовци, са не по-малко страхливи от жените.
Какво ще стане, ако си недоверчив
Научете се да се доверявате, признавайки правото си да бъдете уязвими. Търсете хора, на които можете да се доверите, и се опитайте да предприемете малки стъпки към тях. Да осъзнаем важността на контакта с хората. Нали всичките ни най-ценни мечти са някак свързани с комуникацията – любов, професионално израстване, доход, сексуално удовлетворение. Всички най-ценни неща в живота ни са свързани с други хора. Освен ако не искаш да прекараш остатъка от дните си далеч от света, в отшелничество.
Аз мислено се връщам към събитията от детството и преживявам отчаянието.
Брат ми не искаше да играе с мен и малката ми мечка. Играчката му изглеждаше отвратителна. Дори не можете да си представите колко смешни, неподходящи, чужди и плашещи бяха двете огромни копчета, които затваряха малките и стари, но много добри очи на моето мече.
Ето,затова през цялото това време се опитах да ви обясня колко нелепа е да демонстрираме тези женски качества, които нямаме. Ние сме фалшиви и неестествени и се опитваме да прикриваме ониз наши черти, чрез които уж изглеждат срамни и отвратителни. Отвратителни лъжи! Да бъдем себе си, все някой ще ни хареса истински. Готови ли сте да си признаете ?
Аз съм това, което съм. Обичай ме такава или си тръгни!
Лиза Питеркина, психолог
Подобни публикации
Коментари