Съвременните отношения са се превърнали в опортюнизъм и основният приоритет за нас е изцяло в полза на комфорта. Ние сме готови да бъдем с партньора си само до мига, в който отношенията се базират на хармония, спокойствие, любов и нежност.
След като премине първоначалната еуфория и на нейно място се появят разногласията и кавгите, целенасочено или не започваме да търсим „другия“, „заместника“. Всяка двойка е изправена пред различни проблеми в отношенията си. Някои са готови да приключат, други да се борят, но днес са рядкост.
Защо се случва това, вижте тук!
1. Не сме подготвени достатъчно за живота
Оказва се, че доста често не сме готови да правим компромиси, да се жертваме заради другия и да обичаме просто – ей така, без никакви условия. Ние не искаме да чакаме, искаме всичко да получим сега и наведнъж. Ние сами не даваме на чувствата ни да растат и да се развиват и ги поставяме в особени рамки, от които няма измъкване. .
2. Бъркаме любовта с някакво друго чувство.
Ужасно много ни се иска да срещнем онзи, който ще ходи с нас на кино или нощен клуб, а не този, който ще бъде до нас в беда и и ще ни подкрепи, когато най-много скърбим.Ние не обичаме да живеем скучно и затова си търсим партньор, който да е забавен и ако може да превърне живота ни в приключение. Обаче не винаги се оказваме подготвени за промените, които неизбежно настъпват след периода на влюбване и взаимна симпатия.
3. Битовизмът ни превзема
С течение на времето все по-малко ни остава време за любов и нежност, защото сме прекалено заети в трупане на материални блага. Битовизмът ни убива, затрупваме се с куп ненужни вещи, които дишат от нашия въздух и ни превръщат в безчувствени безлюбовни астматици.
4. Очакваме мигновени резултати
Когато се влюбим ние искаме да видим връзката с нашия партньор сериозна и зряла веднага, въпреки че зрелостта, както и взаимното разбирателство, идва с годините. Повечето съвременни хора вярват, че абсолютно нищо в този живот не си струва чакането, дори любовта.
5. Не ни пука дали ще загубим
Много от нас по-скоро ще прекарват един час със сто различни души, отколкото да отделят време само за един. В съвременния свят се налага усещането, че е много по-добре да се срещаме с хората, просто така, отколкото да се опитаме да ги опознаем и разберем. Ние сме алчни души и искаме всичко – сега и наведнъж.
Влизаме в нова връзка и я развиваме до момента, в който не срещнем по-добрия „вариант.“ И тогава си тръгваме, защото предишният е пълен с недостатъци. В същото време е пределно ясно, че и ние не даваме най-доброто на човека до нас, но тогава защо държим да е перфектен. Срещаме се с много хора, но даваме шанс на единици.
6. Станали сме зависими от технологиите.
Технологиите така навлязоха в живота ни, че става все по-трудно да дишаме без тях. Текстът, гласовите съобщения, чата и видеото онлайн, смени срещите на живо. Сякаш вече не ни е нужно да прекарваме времето си заедно. Та нали знаем един за друг много. Няма какво да обсъждаме толкоз. Всичко е написано чрез социалната мрежа.
7. Не искаме да останем на едно място.
Понякога от страх, от несигурност не искаме да създадем дълга и продължителна връзка. Самата мисъл за нещо по-задълбочено и сериозно ни плаши до смърт. Дори мисълта, че тази връзка може да донесе спокойствие, пак плаши. Страхът от бъдещето е лош съветник и понякога не ни позволява да се обвържем само с един човек, защото това е постоянство, а постоянството е смърт за съвременните отношения.
8. Днес сме „сексуално освободени“.
Съвременното поколение обича да разделя секса от любовта. Днес всички смятат, че първо трябва да се прави секс и едва след това да се реши дали тези двама си подхождат и дали се вписват под един общ знаменател . Днес, сексът извън брака се превърна в норма, и концепцията за „отворена връзка“, „секс като приятел“, „секс за една нощ“ са част от съвременната ежедневие. А дали е най-правилно?
9. Започнахме прекалено често да се осланяме на логиката и здравия разум.
Малцина от модерното поколение са в състояние да обичат с цялото си сърце – без логика, без изисквания, без материални приоритети. Любовта днес все по-осезаемо губи и не умее да преодолява трудностите на времето, разстоянието и парите.
10. Прекалено много се страхуваме.
Страхуваме се от създаване на нови отношения, от чувство за неудовлетвореност, от емоционалните рани и разбито сърце. Страхът не ни позволява да допуснем човека, когато обичаме по-близо до себе си. Създаваме невидими стени, от които ние самите често не можем да излезем и блъскаме безпомощно главите си. Това ни убива.
11. Малко държим на отношенията един друг
Сякаш нищо не ни струва да пуснем любимия човек да си тръгне. Пука ни, че си тръгва, но пък сме горди да изкрещим: „Стой, върни се“ и то само защото сме се разочаровали от отношението, което сме получавали от някой друг преди това. Не сравнявайте.
Подобни публикации
Коментари