Аз със сигурност съм по-лошата половина в нашата връзка, а той по-добрата.
Но пък, когато сме заедно се превръщаме в едно вулканично цяло. Чак се учудвам понякога как оцеляват сградите наоколо. Смесваме характери, емоции, страсти, любов, ревност, различия. Смесваме истории, минало, бъдеще, настояще и думи. Много думи.
Да, с него непрекъснато бъркаме някаква разнородна и взривоопасна смес от думи. Понякога от тях се получават цели изречения. Понякога са смислени и одухотворени, друг път, дявол ги взел, звучат като излезли от устата на последния каруцар.
От изреченията създаваме текст, а текстът се увеличава думичка по думичка, точица по точица, запетая по запетайка с всеки изминал ден.
Току виж се събудили и до леглото ни стои неиздаден роман. Романът, който все още си няма име. Но пък си има завръзка, герои, сюжет. Развръзката е непредсказуема. Финалът отворен. Не бързаме да дописваме края. Зная само, че той е началото.
Моето начало.
Началото на края или края на началото. Началото на един нов живот и края на НЕ живота ми без теб. Може би не съм осъзнавала коя съм, каква съм, от какво имам нужда и съм се лутала в нищото, преди да те срещна. Не помня или не искам да си спомням миналото! Там те нямаше! Наранявах и бях наранявана!
Зная само, че всичко истинско е свързано с появата ти.
Моето тъжно аз се превърна, в нашето необуздано ти. Научих се да чувствам, да изразявам емоции, да обичам, да плача, да крещя понякога. Да ревнувам, дори само при мисълта, че те няма до мен. И накрая все пак да заспивам уморена, но сигурна на рамото ти, облякла онази любима пижама на зайчета, която ти ми подари.
Ти си
Ти си този, който ми даде онова крехко спокойствие, за което винаги съм мечтала. Спокойствие, което никога не съм получавала през годините, преди да те срещна. Ти си този, който ми даде усещането, че съм желана и обичана, че мога да бъда и слаба, защото си до мен и ти вярвам. Ти си този, в чиято силна прегръдка обожавам да притихвам, защото никой не ме е прегръщал така. Ти си този, който успява да ми вдъхне онази увереност и сила, когато крещя: „Не мога“.
Ти си
Ти си, този който ми помогна да повярвам в собствените си възможности и да вървя напред. Ти си този, който ме кара да се боря с проблемите и да не заравям главата си в пясъка като като щраус. Ти си този, който даде шанса да разбера, че когато паднеш трябва да се изправиш и продължиш. Просто, защото има утре. А ти си много силна част от моето утре. Ти си моето утре.
Кой си ТИ всъщност?
Аз не те познавам достатъчно. Аз продължавам да те намирам, да те изследвам, да те отдалечавам и да те приближавам към себе си. Аз все още се боря с моето объркано аз. А ти продължаваш да се бориш с обърканото в мен. И не се отказваш, дори объркаността в нашите сложни взаимоотношения понякога да взима връх. Ти си този, който избера любовта не просто като презумпция.
Ти се бори за тази любов, въпреки. И спечели, не само отделните битки, спечели войната. Знаеш, че истинските победители имат пълното право да пренаписват историята, а защо не и края на нашия недописан роман.
Готови ли сме за финала?
Имаме още път. Не, точно сега няма да спираме. Ще вървим, имаме много път заедно. Ще го напишем, когато извървим пътя. Някога, някъде, далече, далече. Заедно, искаш ли?
Моето финалното изречение е: “ Любов, намерих те“
А твоето, как ще звучи?
Подобни публикации
Коментари