Любовта трае само четири години и според мексикански учени това е “временно състояние на организма, което химически е невъзможно да надвиши 4 години”.
Според учените, провели изследването, в първата фаза на влюбване мозъка произвежда в големи количества специфични химически съединения, които се разпространяват във всичките му неврони.
Точно в този период поразеният от любовта човек не може да мисли за нищо друго, освен за обекта на своята страст.
Дори и в най-романтичните случаи любовта не може да продължи повече от 4 години. И нещо много интересно, доказано от при изследванията. Психичното състояние на влюбените наподобява някои от най-трудно преодолимите психични разстройства.
Специалистката по любовни взаимоотношения от Мексиканския университет, д-р Флорес заявява,
че на база изследванията е доказано, че човек може да се влюби в някого само веднъж: “Последващите изблици на чувства се обясняват по друг начин – чрез привързаност или сексуално влечение”.
Любовта, според д-р Флорес, понижава в пъти творческите способности.
Тя съвсем отговорно заявява, че : “Нищо истински стойностно не е създадено през периода на влюбеност, а едва след като тя си е отишла”.
Екип пък от университета в Пиза открива и друго. Хормоните и феромоните са тези, които правят хората сексуално привлекателни за новия им партньор. Тази химия продължава не повече от две години. След този период самата двойка преминава в една добре позната фаза “стабилна връзка”. Тогава съвсем други хормони вземат превес.
Психологът д-р Петра Бойнтън предупреждава, че хормоналната промяна не бива да ни плаши и да се смята за нещо негативно.
Няма как да се поддържа първоначалната страст, дори и да се взимат допълнително хормони за сексуална активност.
Учените от Италия, изследвали и група доброволци като за тях било важно да видят на какви нива са така наречените неутрофини в кръвта им. Нивата на неутрофина били в пъти по-високи при партньорите, които са били в по-ранни етапи на любовта. Тестостеронът при “поразените” от любовта жени също бил с пъти завишени нива, докато при мъжете се оказал с понижено ниво.
Изследванията показват, че при хората, които имат връзка между една и две години тези”любовни молекули” липсвали, въпреки че връзката продължавала, дори била стабилна.
Но пък за сметка на това, лекарите открили че онези “похотливи” молекули били сменени от други. Тези на “гушкането” или така наречения хормон – окситоцин. Двойките, които били заедно повече от две години изпитвали повече нежност, но и по-малко сексуална страст помежду си.
Ръководителката на катедрата и ръководител на изследването, Донатела Маразати излезе с изказване, което отчая много двойки: “Колкото влюбените и да се кълнат, че чувствата им ще са завинаги, хормоните диктуват друга история.”
Коментари