– Аз си тръгвам, каза леко и монотонно тя, сякаш съобщаваше за излитащите самолети от терминал 1.
Мъжът й дори не я чу какво му говори, а и без това бързаше. Винаги бързаше. Освен това беше свикнал с нейното мърморене, сърдене, тропане по масата и безкрайно скучните разговори след вечеря.
– Добре, каза той съвсем спокойно.
Пристегна вратовръзката пред огледалото, заглади немирния кичур, пръсна два пъти от скъпия парфюм, който ползваше от години и се запъти към вратата. Определено закъсняваше за работа.
– Ти май не ме чу добре или не ме разбра, задъхано се втурна към него жената.
– Ще ми кажеш по-късно, не виждаш ли, че бързам, сопна се мъжът.
– Аз си тръгвам.
– Разбрах, че тръгваш отегчено каза мъжът. Къде ще ходиш? Омръзна ми от твоите приятелки, които само те ангажират с техните събития.
– Напускам те, завинаги, отново повтори тя. Ще намина тези дни да си събера багажа.
И чак сега този самоуверен мъж, разбра какво става. Но шамарът, който го връхлетя, беше много силен. Толкова силен, че изпусна плика с боклук, който имаше намерение да изхвърли и всичко се посипа по идеално почистения под. Направи крачка назад и започна да заеква.
– Какво каза, кого напускаш. Ти се шегуваш, скъпа? Пак ли менстурални проблеми или нещо в работа? Хайде върви на партито с приятелки, само не почвай скандал. Дай целувка!
– Не ме ли чу или продължаваш да се правиш, че не чуваш. Казах, сбогом, повтори монотонно тя.
И в този момент костюмираният мъж разбра, че всичко се преобръща на 180 градуса, нещо се случваше, нещо което определено не му хареса, а разтревожи и уплаши. След 20 години за първи път видя едни непознати очи. В тях не се четеше нищо, освен едно голямо безразличие и болка. Очи, изпълнени с тъга и гняв. Защо не го беше забелязал по-рано?
– Чакай малко, скъпа. Та ние дори не сме се карали като хората. Какво ти липсва, къде сбърках, хайде да поговорим? Ще се обадя, че няма да ходя на работа днес.
А истината е, че тя често го молеше да се прибере поне веднъж по-рано, но той винаги се оправдаваше с ангажираността си.
– Късно е, каза жената. Аз от 10 години се опитвам да поговоря с теб. Сбогом.
Една позната до болка ситуация, нали? Всеки ден някъде в света поне по 100 двойки се разделят по този начин. И най-нелепото от всичко е, че този тип мъже винаги изпускат момента. Те така и не успяват да разберат кога жената е престанала да ги обича, уважава, да ги почита и да държи на тях. Защото през цялото време са били слепи за човека до тях.
Някъде в годините онова чувство на взаимност се е изгубило и мъжът така и не е разбрал. Ежедневието и навика така са го погълнали, че щом в къщи има легло, изгладени дрехи и топла храна, всичко е наред. А сексът в началото бурени страстен станал като по график – веднъж седмично. В другите дни все някой от двамата ще намери оправдание интимността да не се случи – главоболие, умора, работа.
Почивките били веднъж годишно, максимум два пъти. Планирано, разбира се – на едно и също място. Пиенето на кафе е в едно и също барче, ако въобще се излиза. По никакъв повод той не бил готов да промени зададените стереотипи, защото така му харесвало.
Да, правил подаръци за рождения ден и за Нова година. Но без нотката изненада и романтика, а така по навик – защото трябва. И си въобразявал, че и дава цялото щастие на света. И си въобразявал, че тя трябва да е благодарна за този светъл, светъл живот.
Да, да – ама не. Жената е сложно същество. Разбира се не е идеална. Но тя иска да бъде обичана и ухажвана така както сте я ухажвали в първия ден на вашето запознанство, иска да е желана и ценена. Иска вашата опора. Иска вашето присъствие. Вас. Не само вашите пари, с които често парадирате, но ги държите скрити под юргана.
Тя се е опитвала да говори с вас нееднократно, тя се е опитвала да ви покаже какво не й харесва във вашата връзка, тя се е молила, плакала, искала. Женски прищявки, махат с ръка повечето мъже и заобикалят темата.
Хайде без тиради. И тирадите спират. След третия, петия, десетия опит за разговор, жената се затваря в себе си, но не свиква. Могат да минат години, но тя знае, че за нея единственият възможен вариант от тази ситуация си остава бягството. Бягството от навика, наречено мъж.
А какво е мъжът без жена?
За съжаление този въпрос си го задават голяма част от мъжете, едва когато останат сами. Често жените са жертви на навика на мъжете. И това всъщност е разковничето в разделите.
Кога за последно поканихте жена си на кино, на романтична вечеря, на концерт? Кога за последно я грабнахте просто така и заминахте някъде само двамата. Кога за последно се прибрахте с подарък у дома и я изненадахте без повод?
Кога за последно вие приготвихте вечерята и й поднесохте закуска в леглото. Кога и помогнахте в отглеждането и грижата за детето? Кога за последно я питахте дали има нужда от вашата финансова подкрепа? Кога за последно й казахте, че я обичате?
Ако нямате спомен, то това е и простичкия отговор на въпроса: Защо ме напусна?
И когато чуете думите: „Аз си тръгвам“ не си мислете, че е решение от днес за вчера. Напротив, когато една жена напуска някого дълго е обмисляла как и защо. Кога и как проспахте момента, че всичко се срути? Може би всичко се случи някъде между навика и сивото ежедневие.
Ако една жена е решила да си тръгне никой не може да я спре. Постарайте се преди. След е твърде, твърде късно.
Подобни публикации
Той и да е искал,не може да я спре!Ако тя постоянно има претенции,години наред тя търси аргументи да си тръгне!Защо изчаква?Тя не изчаква!Просто не е намерила подходящия „въртокъщник“!И само когато го намери,тогава си тръгва!Тогава е непреклонна!И затова мъжът не трябва да я спира!Тя не заслужава такъв жест!
Може би си прави, но трябва да се говори, да има обич, и да се прави любов :)))