Ракът на дебелото черво е лечим при ранна диагностика

Митът, че ракът на дебелото черво винаги е с фатален произход, е оборен вече в Скандинавските страни и САЩ, където от години провеждат скрининг и откриват злокачественото заболяване в ранен стадий, когато може да се проведе успешна терапия.

Скрининговото изследване има профилактична сила, тъй като може да „намери“ предракови образования – полипи в дебелото черво и ректума, които не е задължително да се превърнат в злокачествени. Отстраняването им обаче може да предотврати евентуални ракови изменения, обясни проф. Галина Куртева.

Какво представлява ракът а на дебелото черво?

Болестта се развива в стомашно-чревния тракт, колона и ректума, които са част от храносмилателната система. Туморните клетки се разпространяват по кръвен път в лимфите и възпаляват лимфните възли, което поразява имунната система. Тя не ги разпознава като вражески агенти и процесът продължава.

Започва като не раково образование-полип, който се появява по вътрешната стена на дебелото черво или ректума. Най-често срещаният вид полип е аденомът, който възниква в жлезистите клетки, необходими за производството за слуз на нормалното храносмилане.

Превръщането на аденома в карцином е бавно от 2 до 5 или 10 години. Не всички аденоми обаче прогресират в рак – резултатите показват, че по-малко от 10% стават злокачествени.

Какви са симптомите?

Ранният стадий често протича без симптоми, затова скрининг тестовете са толкова важни.

„Нелогично е да се прави изследване“, защото няма оплаквания казва проф. Куртева. Скринингът е точно за това, да се открие проблемът, преди да е напреднала болестта.

Причината за късната диагностика е също, че оплакванията са подобни на тези при другите заболявания – подуване на корема, газове, по-чести позиви да се ходи до тоалетна, независимо от това, че червата са празни, промяна на изхожданията, загуба на апетит, намаляване на теглото, без промяна на хранителния режим, лесно уморяване.

Ако им обърнете внимание още в началото, тогава и лечението е по-успешно. Когато туморът започва да расте и стадият напредва, може да се получи кървене, патологии изхождания с наличие на кръв и слуз, невъзможност да се изхвърли преработената храна от организма.

Как се провежда изследването колонскопия?

Първо трябва да отидете при личния лекар, който ще ви даде направление за специалист, който ще направи изследването. Преди това се пази един ден диета за прочистване на червата, следобедът се дава 1 медикамент за подготовка и на следващия ден се прави процедурата–вкарва се въздух в колона и се изследва. Може със или без анестезия /препоръчва се второто поради по-малък риск от перфорация/.

Ако нямате талон, платената колонскопия е на стойност 80-90 лв. Най-важното е обаче да се проведе в специализирано медицинско заведение от лекар експерт – хирург или гастроентеролог.

Кои са рисковите фактори?

Заболеваемостта при жените и мъжете е почит еднаква, показва статистиката. Най-засегнати са хората над 60-70 години. Начинът на хранене, липсата на фибри, люти храни, пикантни деликатеси, малко пресни плодове и зеленчуци. Заседналост, обездвижване, затлъстяване, тотюнопушене, алкохол, наследствена предразположеност – всички тези фактори повишават риска от рак на дебелото черво. Диабетът и жлъчно-каменната болест също предразполагат към появата на колоректален тумор.

Какво е лечението?

Основното е оперативно – отстранява се туморът и засегнатите лимфни възли, останалите варианти, като химио и лъчетерапия, са помощни. Когато е в начална фаза ракът на дебелото черво е напълно преодолим в 90% от случаите. Понякога се развива много бързо, но тези случаи са изключение.

В лечението, както при всички онкоболести, е необходимо да се включи мултидисциплинарен екип – хирург, радиолог, диагностик, патолог, химиотерапевт, психолог.

Съвременната таргентна терапия е с биоагенти, които блокират разпространението на болестта като атакуват само раковите клетки. Тези медикаменти също са токсични и затова е необходима подготовка на пациента с предикативни биомаркери дали ще отговори на лечението.

Фармакогеномиката е бъдещето в терапиите – прави се генетичен профил, който дава прогноза за най-добрият лечебен метод, не само като директен отговори, а и като далечни резултати за полза/риск за пациента.

Златният стандарт в Европа и САЩ са скрининг за рак на дебелото черво е фиброколонскопията. При хора над 50 години трябва да се прави един път на 5 години, дори да нямате никакви оплаквания. С 25% по-нисък риск от рак на дебелото черво са физически активните хора.